Параграф22 Daily

§22 Анализи

Голямата промяна (пак) подмина динозавъра МВР

МВР продължава да съществува като мегаинституция, а данъкоплатците да издържат министерството в България с най-голям щат. Тези данни станаха известни във вторник (29 юни) по време на първата дискусия на Обществения съвет за управлението на публичните финанси, сформиран от служебния министър на финансите Асен Василев. Към края на 2020 г. щатното разписание на МВР е 48 500 души, на 100 000 българи се падат 408 "фуражки", а по разходи за полицията сме на първо място в ЕС - с 1.4% от БВП при средно 0.9% за останалите държави членки.

Това, че МВР продължава да тежи като воденичен камък на републиканския бюджет, следователно и на вратовете на данъкоплатците, обаче не е някаква новост. От десетина години се забелязва устойчива тенденция за ръст на бюджета на министерството. В началото й експертите на МВР обясняваха това с темповете, с които служителите напускали или се пенсионирали при познатите преференциални условия в МВР - сравнително ранна възраст за пенсиониране и 20 заплати на изпроводяк.

През 2010 г. министерството отчита, че реално са заети 56 411 щатни бройки, а през декември 2014 г. те вече са с близо 8000 по-малко - 47 134 щата. Редуцирането на персонала обаче е обратно пропорционално на увеличаването на бюджета. Защото през 2010 г. бюджетът на МВР 1.039 млрд. лв., а през 2014 г. - 1.260 милиарда. Константна остава само една "величина": най-малко 80% от бюджета на МВР се харчи за заплати и обезщетения. 

Цифрите за 2016 и 2017 г. са сходни. През 2017 г. Евростат изчисли, че по харчове за сектор "Сигурност"

България е на почетното първо място

сред останалите държави членки. Оказа се, че почти 7 на сто (6.8%) от всички бюджетни разходи отиват за опазване на обществения ред, докато средният процент за ЕС е почти наполовина по-малък - 3.7 на сто.

И, докато харчовете на МВР "пораснаха" до днешния главоломен бюджет от около 1.7 млрд. лв., едно от най-сериозните заболявания на системата - т. нар. недокомплект (или незаетите щатове), продължава да се хронифицира. 

В средата на 2020 г. недокомплектът е 8.4%, което - казано с думи прости, означава 4851 свободни работни места, по-голямата част от които (всъщност - повече от половината) са в полицията. Анализите сочат, че тези работни места остават незаети, защото никой не иска да се "гърби" денонощно и целогодишно на терен за жълти стотинки. С други думи - няма достатъчно патрулни полицаи (нито "селски", нито "градски"), няма дежурни и поради тези причини... битовата престъпност продължава да расте.

Логично, качеството на предлаганите от МВР услуги също не се повишава, напротив. Един от показателите за това е броят на регистрираните престъпления. От ведомството хитроумно обясняват, че липсата на "прошнуровани" престъпления е доказателство за намаляване на престъпността по принцип, но едва ли някой нормален човек вярва на подобни изхвърляния. Далеч по-логично звучи неофициалната диагноза - хората не вярват на МВР и на съдебната власт. И затова, ако станат жертви на престъпни посегателства, повечето от тях просто просто премълчават за патилата си. Или предпочитат

да се обърнат към някой "неформален отмъстител",

който да раздаде справедливост вместо държавата.

Преди десетина години, Институтът за пазарна икономика направи специално изследване за работата на МВР в контекста на регистрираните престъпления у нас и в Европа. Проучването разкри, че относителният брой на регистрираните престъпления намалява непрекъснато от 2010 г. насам, а доверието към полицията пада все по-ниско.

"В страната сме свидетели на ниско доверие и чувство за безнаказаност, а доказателство за това е и фактът, че толкова много хора разчитат на частни охранителни фирми", се казва в проучването.

Ръстът на частният охранителен бизнес, който припокрива доста от дейностите на МВР,

действително е показател за срива на доверието

към класическата силова институция, призвана по закон да се грижи за живота, здравето и собствеността на гражданите.

Според "преброяването" на МВР от преди две години и половина, в България оперират над 1800 лицензирани частни охранителни компании, а в тях работят не по-малко от 200 000 души. Според най-големите браншови организации - Индустриалния клъстър "Сигурност" и Българската камара за охрана и сигурност, ситуацията е доста по-различна, защото в този бизнес работели около 120 000 души. А според нас в България не би трябвало да има и половин престъпник, след като в МВР работят 48 500 души, които струват на държавата 1.7 млрд. лв., а частният бизнес плаща още незнайно колко милиона за издръжка на "личната" си армия от бодигардове.

На този фон, традиционните

предизборни вайканията на служителите от силовото ведомство

за ниските им възнаграждения, ще стават все по-неприемливи за обществеността.

През 2020 г. част от исканията им бяха изпълнени, като ръководството на МВР вдигна заплатите в системата с промени в Наредбата за основните месечни възнаграждения на държавните служители по Закона за МВР. За тази цел правителството на ГЕРБ отпусна допълнително около 120 млн. лева. Заплатата на главния секретар на МВР стана 2572 лв., а на заместника му - 2330 лева. Шефовете на главни дирекции започнаха да получават по 2291 лв., разследващите полицаи - по 1657 лв., а младшите полицаи - по 1229 лева.

Улисан в грижата да "нахрани" сектора, политическият елит (и най-вече бившите вече управляващи от ГЕРБ) бързо-бързо забрави за препоръките на Световната банка, направени не много отдавна. През 2018 г. експертите на банката пресметнаха, че българските полицаи са сред най-добре платените в Европа - със средномесечен разход от страна на държавата в размер на около 1700 лева.

Световната банка, отчитайки разликите в дохода на глава от населението в Европа, изчисли, че заплатите, които получават полицейските служители у нас, са на равнището на заплатите в Швеция и Словения и са по-високи от тези в Дания, Естония, Литва и Латвия. Тази сметка бе направена въз основа на високите социални вноски на служителите в системата - 

51% от общия месечен разход на държавата за всеки полицай и пожарникар.

За да се подобри ефективността на харчовете в МВР, Световната банка препоръча да се оптимизират звената в системата. Експертите й пресметнаха, че сегашните 28 областни дирекции на МВР могат да се свият до 7 "бройки", като това ще доведе до икономии в размер на 47 млн. лв. годишно. Препоръките на Световната банка обаче така и не бяха изпълнени, а МВР продължава да тъпче на място като динозавър, горд от факта, че Голямата промяна него не го лови. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във