Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Горещият картоф инстанционен контрол

Че инстанционният контрол у нас е нетолкова гаранция за добро правораздаване, колкото врата в полето на правосъдието, съмнения отдавна няма. Най-важният инструмент за проверка на съдебните актове бива ползван в целия му диапазон за протакане и смачкване на делата, въвеждайки абсурда като заместител на процесуалната логика. Промените в тази насока са красноречив пример за мътното течение, влачещо процесуалното ни законодателство второ десетилетие.
С началото на новата парламентарна сесия в деловодството на Народното събрание постъпи поредният законопроект за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Внесоха го петима депутати от различни политически сили - както управляващи, така и опозиционни. В основата на мотивите на вносителите е защитата на принципа за приключване на делата в разумен срок и прекратяване на порочния кръг на движение на делата както между първоинстанционната и въззивната, така и между касационната и въззивната инстанции. Иначе казано - прави се пореден опит за отпор срещу торпилирането на процесите чрез безкрайно връщане (популярно като премятане) на делата на долната инстанция.
Предлага се въззивната инстанция да не може да връща делото на първоинстанционния съд повече от веднъж в случаите, когато смята, че са извършени съществени процесуални нарушения. Вместо да чака повторно отстраняването им от първата инстанция, въззивният съд ще може да решава делото по същество. Аналогични, но разширени правомощия се искат и за касационната инстанция. Ако тя отмени два пъти присъда или решение на въззивния съд, ще връща делото за окончателното му решаване само на него. При жалба или протест срещу третото произнасяне на въззивната инстанция Върховният касационен съд (ВКС) ще решава делото по същество. Тоест той ще може да осъди подсъдим, който е оправдан, и да оправдае подсъдим, който е осъден, без възможност за последващо обжалване на постановения съдебен акт.
В мотивите към законопроекта
са казани очевадни истини. При сега действащата нормативна уредба на касационното производство за неопределено време е отложено приключването на наказателния процес с влязъл в сила съдебен акт. Такива случаи не са изолирано явление поради многократното - три, четири и повече пъти, разглеждане на делото пред ВКС, по касационни жалба или протести, в зависимост от изхода пред въззивната инстанция. Само през 2010 г. по 86 броя дела касационните състави са постановили второ до четвърто отменително решение по обжалваните и протестирани актове на въззивния съд, заявяват вносителите.
Посочва се и механизмът на това процесуално безумие - всеки пореден въззивен състав, на който ВКС връща делото за отстраняване на процесуални нарушения, уж го прави, но пак възприема доводите на първия, който е оправдал обвиняемия. Става дума за най-страшните безобразия в правосъдието, които мутризираха страната - закон и доказателства за извършеното престъпление бол, но те не се прилагат и оценяват правилно. Такова е положението и когато делото се връща за увеличаване на наказанието или за отмяната на условно осъждане. Заради изискването всеки следващ състав на ВКС, който връща делото, да е различен, се стига до абсурда Върховният съд да не може да образува състав поради изчерпване участието на всички съдии в предходни разглеждания на делото.
Вносителите смятат, че това разрешение не е в противоречие, а в съгласие с чл.2, ал.2 от Седмия протокол към Европейската конвенция за човешките права и свободи, визиращ изключенията от правото на обжалване. Едното от тези изключения дава право на най-висшия съд в държавата да се произнесе за първи път както по правото, така и по фактите в делото - т. е. да се произнесе по същество, без да е възможно обжалване на акта му пред друг, по-висш съд. Текстът на практика казва, че подобно разрешение не се смята за нарушение на правото на защита и справедлив съдебен процес. Вносителите казват обаче и нещо твърде показателно - че предложените от тях текстове не просто ще ускорят процеса, а ще помогнат за разкриване на обективната истина и правилното прилагане на закона. Това е признание, че възможностите за връщане на делата дълги години служат за замазване на истината и за издевателства над закона. За капак се признава и възприетата от повечето европейски държави тенденция да се увеличават решаващите правомощия на касационните съдилища - нещо, срещу което у нас се изприказваха, изписаха и натвориха куп аргументи и законови текстове.
Предложените сега изменения всъщност са написани от Върховния касационен съд. Във връзка с последните промени в НПК председателят на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) Гроздан Илиев изрече неколкократно една банална истина: Безкрайното връщане на делата е отказ от правосъдие. Има процеси, които идват за пети или за шести път във Върховния касационен съд и продължават над 10 години. Положението е нетърпимо! Признавайки това старателно поддържано беззаконие, Илиев направи твърда прогноза, че по тези дела България ще бъде осъдена в Страсбург заради недопустимите срокове на процесите.
Последният проект за промени от края на миналата година в НПК, изработен от правосъдното министерство след допитване до съдиите и прокурорите в страната, включваше подобно предложение с малко по-различна редакция. Идеята бе да се върне уредбата, която бе в сила до 2003 г. - след две последователни касации ВКС не можеше да връща делото трети път. В подобни случаи той беше длъжен да постанови окончателно решение и да приключи наказателното производство. Трябваше да минат обаче 7 години, преди Гроздан Илиев да признае, че с отмяната на тази уредба законодателят създаде условия делата да се връщат от инстанция на инстанция до безкрайност.
Във ВКС
ограничаването на броя на касациите се коментира
още от април миналата година. И сякаш нямаше причина предложението да бъде отхвърлено. Уж имаше съгласие, но то се оказа привидно. При последните обсъждания на проекта в края на годината Любен Корнезов от БСП, който сега е сред вносителите на проекта, скочи срещу това предложение с аргумента, че между двете четения на кодекса в пленарната зала е пробутан текст, който преобръща сегашния ред. След това предложението на ВКС необяснимо се изпари, а председателят на правната комисия Искра Фидосова, която припомни на червения депутат, че този текст вече е обсъждан от народните представители и е подкрепен от всички, смутолеви, че той е отпаднал заради някакво техническо объркване. Така висшата съдебна инстанция по наказателни дела остана с вързани ръце в най-скандалните дела, когато се пускат в ход всички средства за протакане на процеса.
От случващото се става безпощадно ясно, че
побългаряваме и извращаваме всяка тенденция
в европейското съдопроизводство. Върховните съдилища, които дълги години съдеха по същество, оправяйки гафовете на долните инстанции, бяха лишавани все повече от това правомощие по-скоро заради модата, отколкото по практически съображения. Така се стигна до днешното абсурдно положение както в наказателното, така и в гражданското правосъдие. Но ако при първото плачевният резултат се изрази в безкрайното връщане на делата, при второто се стигна до още по-тежка форма на отказ от правосъдие. Влезлият в сила през 2008 г. нов Граждански процесуален кодекс (ГПК) въведе бързината за сметка на справедливостта, нанасяйки необезпокоявано неизмерими поражения на българските граждани.
Обратно на НПК, който осигурява широки възможности на извършителите на престъпления да протакат делото, ГПК съсече правото на изправната страна да защити ефективно имуществените си права. С въвеждането на т. нар. факултативно касационно обжалване беше буквално отрязан достъпът на недоволната страна до разглеждане на делото в третата инстанция. Мотивите бяха ускоряване на процеса и разтоварване на ВКС, за да има време да се съсредоточи върху тълкувателната си дейност и за уеднаквяване на съдебната практика. Това се постигна с цената на желязна завеса пред жалбоподателите - наред с основанията за касационно обжалване беше въведен предварителен подбор кои жалби да бъдат допуснати до разглеждане. Подбор, който върховните съдии правят така, както Дяволът чете Евангелието.
Силният отпор
на всички юридически професии, правителствени организации и гражданите намери израз в искането на Висшия адвокатски съвет до предишния омбудсман Гиньо Ганев да сезира Конституционния съд (КС), който да обяви тази разпоредба за противоконституционна. Омбудсманът го подкрепи напълно, а правните среди очакваха с надежда атакуваните текстове да бъдат изхвърлени от кодекса. Конституционният съд обаче взе измъчено решение, с което направи малка корекция, която не реши проблема. Доколко КС е бил убеден в становището си, личи дори само от факта, че 10 от 12-те конституционни съдии подписаха решението с особено мнение. Някои доводи в решението на КС са толкова красноречиви, че дори не се нуждаят от коментар. Конституционните съдии признават на няколко места в решението си проблемите и опасностите в новата уредба, мъчейки се да покажат, че липсва противоконституционност.
Масовото недоволство сред юридическата общност и гражданите принуди ВКС да се включи в тълкуването на преграждащия справедливото решаване на делата чл.280, ал. 1 от ГПК. Общото събрание на Гражданската и на Търговската си колегии ВКС внесе известна яснота с тълкувателно решение от 2009 г., но нямаше как да промени най-лошото в тълкувания текст - обстоятелството, че обжалваните решения на въззивната инстанция могат спокойно да не бъдат допуснати до касационно разглеждане дори ако са неправилни - постановени са в явно нарушение на закона или са напълно необосновани. Така възможността на върховната инстанция да се произнесе по същество, без повече да връща делото беше опосредствана от правото това да бъде отказано без оглед на самото... право.
В крайна сметка
разликата между наказателното и гражданското съдопроизводство
по отношение на касационното обжалване днес е в това, че при първото се вихри несправедливост на бавни, а при второто - на високи обороти. И в това, че по НПК върховните съдии са с вързани ръце да решат сами спора, докато по ГПК колегите им са с развързани ръце да откажат изобщо да го решат. От една страна, невъзможност, от другата - произвол. Водещи до усещането, че касационната инстанция по НПК служи за боксова круша, докато тази по ГПК всъщност вече я няма.

Законопроектът предвижда и мерки срещу злоупотребите с други два правни института - споразумението и задочното производство. Посочва се, че в стремежа за налагане на по-леки по вид и размер наказания на подсъдими, съдилищата изключват възможността за увеличаване на определеното общо наказание на подсъдими, извършили множество престъпления, дори когато е очевидно, че са налице предпоставките за това. Причината била отчасти и техническа - за подсъдими с висока криминална активност и множество осъждания липсвали пълни данни за постановените присъди, което не позволява дейността по определяне на наказанието да приключи в производството по сключване на споразумението. Така вместо производството да се ускори, каквато е идеята на споразумението, се налага образуване на следващо производство за определяне на общото наказание. Но дори и там съдилищата грешали масово в полза на подсъдимите, та трябвало главният прокурор да отстранява нарушенията чрез възобновяване на дело, която процедура е предвидена за изключителни случаи.
Проблем предизвиква и въведеното неотдавна задължението на съда освен връчването на обвинителните книжа да връчва на подсъдимия и съобщение, с което да бъде уведомяван за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, когато то е по уважителни причини. Ако съдът не успее да връчи това съобщение, постановената присъда може да бъде отменена, а делото - възобновено. Практиката показала, че съдът е в невъзможност да информира подсъдимия за последиците от неявяването му в съдебно заседание. Подсъдими, които уж отсъствали по уважителни причини, се укривали, за да не им бъде връчено съобщението, че ще ги съдят задочно. Те напускали адреса си, който е известен от досъдебното производство, заминавали в чужбина или вземали други мерки, за да осуетят връчването. Принуден да разгледа делото, съдът налага присъда и едва когато биват предприети действия по привежданета й в изпълнение, осъденият прави искане за възобновяване на наказателното производство поради неизпълнение на задължението за уведомяването му относно последиците от неявяването. В тези случай за ВКС не съществува друго разрешение, освен да възобнови наказателното дело. С предложеното в законопроекта изменение се цели да бъде ограничена възможността за злоупотреба с правото на информиране, като се изясни кога съдът е положил усилия да издири подсъдимия, за да му връчи книжата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във