Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Горещници в зандана

Още преди да са настъпили юлските горещници, в Софийския централен затвор (СЦЗ) вече ври и кипи. Градусите скачат както вътре, така и извън стените на зандана. Само дето жегата иде от различни посоки. От една страна, са обитателите на заведението за лишаване от свобода, от друга - онези, които ги пазят. И двете страни имат основателни причини да вдигат голям шум, но това прави проблема почти неразрешим.


В началото на седмицата около 250 служители на затвори и арести от цялата страна внесоха подписка срещу заповед на главния директор на Главна дирекция Изтърпяване на наказанията, главен комисар Митко Димитров. Под протестното прошение са се подписали 1554 служители, които негодуват срещу заповедта, с която от 1 юли сменният режим на работа в местата за лишаване от свобода се променя от 24 на 12 часа. Подписката бе внесена в деловодството на дирекцията в първия работен ден на седмицата от УС на Синдиката на служителите в затворите в България, бе изпратено и копие до министъра на правосъдието Зинаида Златанова.


При внасянето на подписката служителите, които са от затворите в София, Пловдив, Бургас, Враца, Бобов дол, Сливен, Разлог, Плевен, Белене, Смолян, Пазарджик, Ловеч, Ямбол , очакваха Димитров да се появи пред централния вход на софийския затвор. Никой от ръководството на


СЦЗ обаче не ги уважи

и на тръгване те скандираха оставка и обещаха да се съберат отново на 27 юли. За тази дата Синдикатът на служителите в затворите организират протест по същата причина. Така протестите в страната ще се обогатят с още един.


Ден по-късно, във вторник (2 юли), самият правосъден министър за една бройка щеше да влезе в гнездото на осите, но щастието да се озове зад стените на зандана се отложи поради служебни ангажименти. Златанова се беше запътила за там не за да лекува треската, обзела служителите на дирекцията Изтърпяване на наказанията, а за да открие обновеното болнично крило в лечебното заведение в Софийския централен затвор. Вместо нея това сториха шефът на дирекцията Митко Димитров и д-р Тонка Върлева, директор на Програма Превенция и контрол на ХИВ/СПИН, финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. В бъдеще болните затворници ще се радват на комфорта на 12 стаи в болничното крило на СЦЗ. Ремонтът е на обща стойност 40 000 евро, получени от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария по Програма подобряване контрол на туберкулозата в затворите. Дузината стаи са обновени заедно с прилежащите им самостоятелни санитарни възли. В две стаи на всеки от етажите е създадена достъпна среда за хора със специфични потребности. Освен това е инсталирана сигнализация за повикване от всяко болнично легло.


Ръководството на зандана подмина с мълчание подписката. Вместо внимателно да погледне социалните проблеми на служителите, главен комисар Димитров обърна взор към


светлата идея да се построи нов затвор

за напиращите кандидат-осъдени, така че да излежават присъдите си според изискванията на Европейския съюз. А появата на нов софийски затвор зависи от волята на държавата да осигури финансиране, заяви Димитров. Един затвор за 2000 души струва около 100 млн. евро. Има терен в село Яна и в село Желява, който е бивше военно поделение, има инфраструктура, но както може да се очаква, пари няма, стана ясно от изявленията му.


ЕС отдавна ни е взела на мушка заради пренаселеността на затворите у нас. Ако в ЕС средната населеност е 82%, в нашата страна тя е 156 на сто, и то в затворите от закрит тип, сочи статистиката. В повечето места за лишаване от свобода леглата в килиите са на два етажа, а не са рядкост и тези на три. Експертите у нас и в чужбина отчитат, че пренаселеността рефлектира върху условията за обитаване, върху мотивацията на персонала, създава лоша психологическа атмосфера, и не на последно място, влияе за увеличаването на разпространението на наркотични вещества.


Най-близо до европейските стандарти са женският затвор в Сливен и поправителният дом в Бойчиновци. Там персоналът надвишава броя на лишените от свобода, докато в един редови мъжки затвор съотношението е 1:5 в полза на затворниците.


Оказва се обаче, че не само пренаселеността тормози обитателите на занданите у нас. Част от затворниците се жалват от липсата на смислени занимания по време на престоя им там. Един от доайените на сегашния протест в СЦЗ е 55-годишният Стоян Димитров, чиято житейска история Параграф 22 следи още от 2003 година. Той е с доживотна присъда заради убийство, извършено през 2000 година. Съдебният му процес обаче беше съпътстван с всички възможни гафове, с които нашенската съдебна система е печалноизвестна . По тази причина и до ден днешен Димитров се подписва така: незаконно и незаконосъобразно лишен от свобода вече 153 месеца в 1 група, 15 килия на затвора в гр. София.


За годините, прекарани зад стените на СЦЗ, Димитров е написал и депозирал толкова жалби до прокуратурата, до Министерството на правосъдието, до ВСС и къде ли не, че със сигурност, ако те се съберат, ще са достатъчни, за да се издаде многотомник, пред който даже и съчиненията на др. Тодор Живков ще изглеждат смешно. В една от тях Димитров се оплаква, че


лишените от свобода са лишени от културни занимания

Според правилника за вътрешния ред в затворите осъдените имат право на достъп до библиотеките най-малко един път месечно, насърчават ги да се включват и участват в разнообразни културно-информационни дейности.


Затворникът Димитров се жалва и от това, че го крият от проверяващи и журналисти, както и заради това, че не го допускат на събранията на редколегията на вестник Брод, сред чиито създатели през 2007 г. е и самият той. Създателят и издател до 2008 г. на стенвестника Нашето жило се оплаква, че вече не може да участва активно в определяне на редакционната политика заради забраната, спусната от ръководството на затвора. Авторът на рубриката Религия и вяра в затворническия вестник възроптава срещу наложената цензура върху творчеството му, която била доведена до крайност от затворническата управа. Вече дори не му публикували статиите.


За всичко това, както самият Димитров известява, е завел дело за нарушение на чл.8 от Европейския кодекс за правата на човека и чл.30, ал.5 от родната конституция.


Интересен факт от живота на Димитров отвъд стените на зандана е, че той е заместник-председател на Българско затворническо сдружение за рехабилитация (БЗСР), вписано в регистъра на юридическите лица през юли 2012 година. Любопитно е ръководството на сдружението, чиято цел е да работи за образование на българските затворници: председател на УС е австралиецът Джок Полфрийман, осъден за убийството на сина на депутата от БСП Христо Монов, а главен секретар е небезизвестният Янко Ваташки, по прякор Лудия.


Тези дни и името на Ваташки се завъртя в скандал, с адрес Софийския централен затвор. Според адвоката на Лудия Тезгюл Лютфиева ръководството на СЦЗ е отказало да пусне на свобода Ваташки тази седмица. Разпореждането за освобождаването на клиента й е подписано от съдия Владимир Астарджиев от Софийския градски съд, който в началото на годината получи приза Юрист на 2012. По този повод Ваташки и защитата му са разпратили жалби до всички институции в страната. Очевидно Лудия уверено върви по стъпките на заместник-шефа на БЗСР...

Facebook logo
Бъдете с нас и във