Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ГПК - законен отказ от правосъдие

Три години след влизането в сила на новия Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК) проблемите с прилагането му продължават. А на създателите му трябва все по-често да им се напомня какво пише в неговия чл.2: Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
Тази ключова разпоредба в ГПК урежда т.нар. дължимост на защита и съдействие. Идеята на авторите на кодекса всъщност е била с тази норма да бъде пресечен евентуален отказ от правосъдие - възможно най-тежкият порок в правораздаването изобщо. Абсурдното обаче е, че фундаменталният за гражданското съдопроизводство нормативен акт все повече въздига този порок в действащ принцип. За този проблем юридическата общност заговори още при обсъжданията на кодекса през 2008-2009 година. И съществува, и се проявява с пълна сила, стана ясно и на проведения тези дни национален семинар по проблемите на ГПК. В него взеха участие около 2000 адвокати, юрисконсулти, съдии и представители на други правни професии. Темата се оказа предизвестена - достъпът (всъщност липсата на достъп) до третата инстанция Върховния касационен съд (ВКС). Споделените мнения не остават съмнение, че почти обезсмислената с новия ГПК възможност за касационно обжалване на актовете на въззивната инстанция по граждански и търговски дела категорично се възприема като препятствие пред търсеното от гражданите и фирмите правосъдие. А дадената на ВКС неограничена и неконтролирана възможност предварително да преценява дали да допусне касационно обжалване поражда до абсурдни резултати.
Всъщност всички досегашни обсъждания показаха единствено, че огромната част от юристите искат уредбата да бъде отменена, а не да бъдат обучавани по нея. На прицел вече четвърта година е въведеният с чл.280, ал.1 от ГПК предварителен подбор кои жалби да бъдат допуснати до разглеждане - т.нар. основания за допустимост на касационната жалба. Разпоредбата гласи: На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решаван противоречиво от съдилищата;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Само ако жалбата отговаря на тези условия, делото може да бъде допуснато за редовно разглеждане от ВКС, и то при наличие на класическите касационни основания - нищожност, недопустимост или неправилност на съдебното решение. На практика за ощетените от решението на долната инстанция беше въведено сито, чиято пропускливост зависи не от закона, а изцяло от конкретния съдебен състав във ВКС. От една страна, допустимостта на жалбата се преценява в закрито заседание без участието на страните. От друга страна, не е предвиден ред за обжалване на определението, с което съдебният състав се произнася. А най-лошото е, че въведените критерии не гарантират по никакъв начин справедливо произнасяне.
Адвокати се оплакват масово, че
девет от всеки десет касационни жалби не се допускат
за разглеждане, определенията за недопускане от по една-две странички се пишат по системата сopy/рaste и в тях липсват мотиви. Ако жалбоподателят е установил противоречие с практиката, съдът просто заявява, че такова разминаване няма и не допуска делото за разглеждане по основния ред. Да обосновеш значението на спора за развитието на правото пък е като да хвърляш боб, за да гадаеш бъдещето. В крайна сметка уеднаквяването на съдебната практика, в името на която на ВКС беше дадено правото да отказва същинското разглеждането на делата, води до абсолютно противоправни резултати.
На практика недопуснатата страна се сблъсква със законен отказ от правосъдие дори ако касационната инстанция е напълно убедена, че правата на жалбоподателя са нарушени и долната инстанция е постановила неправилно решение. Заради въведените абстрактни критерии съдът не се свени да прилага масово принципа: Решението е неправилно, но недопустимо. Ще рече: то може да е абсолютно неправилно и несправедливо, но съдът все пак да не допусне за разглеждане жалбата на ощетената страна под претекст, че уж спазва закона. А юристи се оплакват дори, че в редките случаи, когато касационната жалба бива допусната за разглеждане, съдът по-късно отказва да я уважи. Това пък е пълен нонсенс, тъй като в тези случаи съдът признава, че актът на въззивната инстанция е правилен, въпреки че противоречи на съдебната практика...
В резултат юридическите среди вече окончателно се убедиха, че трета инстанция по ГПК всъщност няма. Нищо че по закон съдебното производство по граждански дела е триинстанционно, както твърди чл.10, ал.1 от Закона за съдебната власт. И понеже новият кодекс ограничи правата на страните и във въззивното производство, мнозина питат язвително защо процесът не се ограничи само в първата инстанция, а на районните съдии да се даде право да не допускат изобщо повечето искови молби. Други пък се чудят защо по щат върховните съдии си остават същият брой, при положение че работата им така рязко намаля.
Преди година един от създателите на действащия ГПК, председателят на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата Силви Чернев, призна: Въпреки че една от основните цели на новия ГПК беше въвеждане на процесуална дисциплина, за мен тя и днес е слаба. На някои места изписването е безобразно, текстът на норматива е пълен с неточности, с противоречия и с глупави конструкции. Но целите са добри. Много от онези, които днес критикуват ГПК, бяха в позиция, която им позволяваше да попречат той да се появи в този вид, но не го направиха. Но положителното е, че ВКС гледа вече дела от миналата година, а не както бе доскоро - отпреди четири години. Чернев тогава отби настоятелните искания да се върне стария режим с апокалиптичното: Ако това стане, ще настъпи хаос. Обяснимо, с оглед въпроса какво би станало тогава с недопуснатите при сегашния режим касационни жалби.
Да обясни необяснимото
се опита и председателят на гражданската колегия (ГК) на ВКС Симеон Чаначев. Той напомни, че тази уредба бе атакувана пред Конституционния съд, последва и тълкувателно решение на ВКС с цел да внесе яснота. Чаначев отбеляза, че моделът е съвършено нов за гражданското ни съдопроизводство и дава възможност за решаване на множество дела чрез уеднаквяване на съдебната практика. Някои юристи са на мнение, че този модел е наложен предимно в страните от бившия източен блок. Според Чаначев предишното неограничено обжалване пред касационната инстанция отразява доскорошния съветски модел, а иначе навсякъде е с ограничения. На директен въпрос защо не се върне уредбата от стария ГПК, председателят на ГК на ВКС отговори: Ами, защото не сме депутати. Законодателят не даде легални дефиниции на повечето норми и те трябва да се тълкуват.
Стигна се дори до уверения, че закритите заседания, в които ВКС се произнася да бъде ли допусната жалбата, не се провеждат на тъмно. Свидетели за това, извън съдебният състав, обаче няма. Нещо повече - оказа се, че по ключови за тази процедура въпроси цари неяснота. Опирайки се на практиката си, опарили се адвокати поискаха ясен отговор дали определенията трябва да бъдат мотивирани и необходимо ли е единодушие на съдебния състав. Чаначев отговори, че според него по конституция мотиви трябва да има, но единодушие не е необходимо. Друг юрист обаче поиска да узнае има ли изобщо воля за мотивиране, сочейки с основание, че голите откази на ВКС без мотиви не спомагат с нищо за уеднаквяване на практиката.
Отказите за допускане на касационни жалби възмущават ощетените и по красноречивото признание на Чаначев отрязаните масово обжалват. Въпреки че определенията с отказ за допускане завършват с обичайното: Определението не подлежи на обжалване. Но те се възползват от това, че такава забрана в ГПК обаче няма. Напротив - щом като не е предвиден специален ред за обжалване на тези определения, автоматично би трябвало да се прилага общата уредба в ГПК: Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и
2. в случаите, изрично посочени в закона.
В тези случаи пък ВКС излиза с номера, че определенията, с които се отказва допускане на касационната жалба, не подлежали на обжалване и отмяна, понеже не преграждал хода на делото, понеже не решавали казуса по същество, както би било, ако жалбата бъде допусната за разглеждане. Класически омагьосан кръг, в който хиляди ощетени от подобни въззивни решения попадат, надявайки се на справедливост от висшата съдебна инстанция. Да се твърди, че тези актове не преграждат по-нататъшното развитие на делото, е извън здравия разум, тъй като те прекратяват производството. След такъв отказ делото нито може да бъде разгледано по същество, нито отказът може да бъде обжалван. Поне според гражданската колегия на ВКС, чиято практика Симеон Чаначев изложи лаконично: Недоволните обжалват определенията, ние не се произнасяме - и така до безкрай...
Доколко българският законодател е глух за разума и подвластен на групови и корпоративни влияния, пролича от последната (12-а поред) серия промени в новия ГПК. Вместо да се вслушат в призивите за премахване на ситото по чл.280, ал.1, през декември 2010 г., управляващите въведоха ново сито, но по друг критерий - цената на иска. Минималният праг за обжалваемост пред Върховния касационен съд, който беше 1000 лв., бе завишен в пъти. Алинея 2 на същия чл.280 беше променена така: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Така достъпът до върховния съд беше отрязан допълнително, а всички, които водят дела с такъв материален интерес, ще трябва да се задоволят с правосъдието на долните инстанции.
По време на гласуването в пленарната зала по този повод депутатът Любен Корнезов поиска точно обратното - вместо да се покачи долната граница за стойността на исковете, да отпаднат трите абстрактни критерия в чл.280, ал.1 за допускане на делото до касационно обжалване. И за да стане ясно на всички за какво става дума, бившият съдия се аргументира в прав текст: Фактът, че върховният съд сам преценява кои дела да разглежда,
създава условия за корупция
В отговор депутатът Емил Радев от ГЕРБ констатира, че отпадането на тази алинея ще е много глобална промяна в ГПК.
Именно Емил Радев и председателката на парламентарната правна комисия Искра Фидосова предложиха тези промени. Първоначалното даже искаха далеч по-драстично орязване на достъпа до ВКС. С дълбоко хуманната и също толкова подозрителна цел да го разтоварят още те предлагаха върховният съд да не разглежда дела за парични вземания до 10 хил. лв. и вещни спорове за имоти с данъчна оценка до 50 хил. лева. Неслучайно при обсъжданията се чуха сравнения, че това е равносилно държавата да ти отнеме правото на лечение при изтъкнат специалист с добра техника, понеже болката ти не е от най-големите.
До каква степен такива законодателни акции се правят със задкулисни мотиви, пролича от паралелно предложение на други двама депутати от управляващото мнозинство Ивайло Тошев и Юлиана Колева. Общо взето, то е в пълен синхрон със законопроекта на Радев и Фидосова. С тази разлика, че Тошев и Колева буквално се оляха и предизвикаха поредния скандал с дъх на лобизъм. Те кръцнаха леко чл.274, ал.4 от ГПК, който гласеше: Не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. Двамата махат не само стария праг от 1000 лв., но и думата касационно: Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Така се оказа, че след като веднъж праговете за необжалваемост са вдигнати рязко, определенията по всички дела с цена на иска под тези нови и по-високи прагове не могат да бъдат обжалвани. Не само пред ВКС, а и пред всяка друга инстанция. Реално още районният съдия може да прекрати делото само на това основание
без да дава повече обяснения
Впоследствие стана ясно, че Тошев и Колева внесли този вариант на текста преди второто разглеждане на промените в ГПК в правната комисия, без дори да скалъпят някакви мотиви. В медиите се появи информация, че за поправката настоял именно ВКС, но идеята била само да се ограничат определенията, обжалвани пред него и в съгласие с новите прагове на необжалваемост чл.274, ал.4 да гласи, че по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски - до 10 000 лв. определенията няма да стигат до Върховния касационен съд. Тошев и Колева най-добре си знаят кой им е внушил да разширят тази необжалваемост върху всички инстанции...
Пред медиите Тошев заяви гузно, че не виждал проблеми и текстът нямало да накърни интересите на гражданите. Той увери, че представители на съдебната власт следели подробно приемането на промените в ГПК и ако има неясноти, щели да дадат знак. Но пък и даде заден ход - ако до депутатите стигнат сигнали за практически проблеми при прилагането на тази алинея, те щели да внесат изменения.
Емил Радев пък опита да се измъкне с финта, че новата ал.4 на чл.274 за обжалването на определенията не трябва да се чете отделно от предходната ал.3, която давала достатъчно възможности за обжалване на редица определения. Това обаче не е вярно, защото отделяйки само една категория дела според цената на иска, ал.4 се явява специална по отношение на ал.3 и като такава се прилага с предимство.
Но дори да приемем тълкуването на Радев, утешението за недоволните от определение, с което се прекратява делото им, е илюзорно, тъй като ал.3 позволява обжалване с частна жалба пред ВКС само на онези определения, при които са налице предпоставките на чл.280, ал.1. Иначе казано - от трън, та на глог.

Facebook logo
Бъдете с нас и във