Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Гражданската конфискация е без алтернатива

Българската правосъдна администрация все още очаква окончателното становище на Венецианската комисия към Съвета на Европа по предложения от Министерството на правосъдието Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ). Параграф 22 представи основните положения в този ключов за националното законодателство проект. Както посочихме в многобройни публикации, процесът на съгласуване позволи да се съчетаят заслужаващите адмирации радикални идеи на правосъдния министър Маргарита Попова и съображенията на евроекспертите за гарантиране на човешките права. Ако те одобрят проекта, България ще получи шанса да се сдобие с ефективен инструмент за отнемане в полза на обществото на заграбеното по време на престъпния 20-годишен преход. Стига, разбира се, депутатството ни да го допусне...
Целта на проектозакона е да коригира недъзите на действащия Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, наричан подигравателно Спънатия За(кон) Петканов, да създаде работещ механизъм за предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от имущество, придобито от незаконна дейност. За да се запази балансът между постигането на тази цел и правата на проверявания, тежестта на доказване в производството пред комисията остава, както досега, върху държавата. Изрично се определят и доказателствата, които комисията следва да представи пред съда. А обръщането на доказателствената тежест, което е същността на промяната, върху проверяваното лице, се отнася единствено до производството пред съда. В него необяснимо богатите ще трябва да доказват, че имуществото им е законно придобито.
Неразбирането, по-точно
нежеланието да бъде разбрана разликата между гражданска и наказателна конфискация
е основно оръжие на всички, които изпитват ужас от този проект, разчитайки на отчайващото наказателно правораздаване. Конфискацията по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от незаконна дейност, има граждански характер и затова не се интересува дали срещу проверяваното лице има влязла в сила присъда. Поне досега до такива присъди срещу едрите престъпници у нас никога не се стига, което означава, че конфискация като част от присъдата не се налага. Досъдебните и съдебните наказателни производства се влачат поне десетилетие, адекватните присъди са изключение, а изтеклата давност все по-често слага точка на тези цинични, нагли и жестоки за обществото циркове.
Колизия между наказателна и гражданска конфискация няма. Конфискацията като наказание по Наказателния кодекс чрез отнемане в полза на държавата на предмета и средството на престъплението ще се прилага в случаите, когато това е предвидено в норма на Особената част на Наказателния кодекс и след влизане в сила на осъдителна присъда за престъпление. А гражданската конфискация по реда на ЗОПДНПИ ще се прилага, когато възникне някое от предвидените в него основания. После ще се извърши проверка от комисията и ако тя установи значителното несъответствие между доходи и имущество и при наличие на достатъчно доказателства за незаконния характер на източниците за придобиването му, ще предприеме определени действия. Съотношението между този закон и Наказателния кодекс е отразено в чл.1, ал.2 от проекта, който изрично определя, че по реда на този закон ще се отнема само онова имущество, което не подлежи на възстановяване на лице, пострадало от престъпление, както и онова, което не подлежи на конфискация или на отнемане по реда на друг закон.
За прилагането на ЗОПДНПИ трябва да са налице няколко предпоставки: значително несъответствие между нетния доход на проверяваното лице и на членовете на неговото семейство и придобитото имущество, както и доказателства за извършено престъпление, въз основа на което лицето е привлечено като обвиняем. Доколко е значително несъответствието се преценява към момента на придобиването на имуществото. Предложеният критерий беше
несъответствието да надвишава 60 хил. лв.
но е възможно евроекспертите да препоръчат промяна. Идеята на правосъдното министерство е да се избегне ангажиране на т. нар. Комисия Кушлев за маловажни случаи. Втората предпоставка изисква от доказателствата за някое от посочените в проекта престъпления(тероризъм, убийство, отвличане, склоняване към проституция, разпространение на порнография, присвояване, измама, изнудване и др.), въз основа на които лицето е привлечено като обвиняем, да може да се направи основателно предположение за незаконния характер на източниците на имуществото - обект на проверката. Държавата в лицето на комисията има свобода да установи кога във времето са се проявили признаците на незаконосъобразния начин на живот на проверяваното лице и да приложи закона по отношение на него, на членовете на семейството му или на трети лица, които са знаели или от обстоятелствата е следвало да предполагат, че имуществото е придобито по незаконен начин.
Производството пред комисията започва с проверка на източниците на имуществото, ако са налице две групи основания, определени в закона. Към първата група се отнасят случаите, когато срещу лицето е образувано досъдебно производство за някое от изброените от закона престъпления или спрямо него е издаден акт за митническо нарушение, акт за установяване на конфликт на интереси или човекът не е подал декларация или за него е съставено заключение за несъответствие по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Втората група основания обхваща случаите, когато комисията самостоятелно прави преценка дали получената от нея информация съдържа достатъчно категорични данни, че имуществото е придобито от незаконна дейност. За да бъдат защитени правата на проверяваните, в закона е въведена изрична забрана да се образува проверка на основата на анонимни сигнали. Във всички случаи, когато комисията вземе решение за извършване на проверка, тя уведомява МВР, ДАНС, прокуратурата и НАП, за да предприемат паралелни проверки на същото лице. Целта е да се получат пълна ефективност и всеобхватност на проверката.
С оглед на масовата практика за укриване на имущество чрез прехвърлянето му на подставени и свързани лица кръгът на проверяваните е разширен. Освен лицето, по отношение на което са налице изброените основания, проверката обхваща и близки роднини, като съпрузи - сегашни и бивши, деца, или хора, с които проверяваните са във фактическо съжителство. Ще бъдат проверявани и третите лица, в които се намира имуществото, ако те са знаели или има данни, че са могли да предполагат, че имуществото е придобито от незаконна дейност.
Проектът предвижда производството по гражданската конфискация да се развие в две фази. Първата осъществява комисията и се състои в проверка на източниците на доходи и установяване на имуществото. Втората фаза е съдебна и обхваща налагане на обезпечителни мерки и същинско производство по отнемането на имуществото. Голямата промяна тук е, че искането за налагане на обезпечителни мерки може да се направи, преди да има влязла в сила присъда. Така ще бъде съкратено времето за конфискация. По сегашния закон гражданското производство за конфискация е възможно едва след влизане в сила на присъда, т. е. гражданският процес започва едва след приключването на наказателния и наслагването им води до липса на реални резултати. Предвидена е по-ефективна и детайлна уредба за допускане и налагане на обезпечителни мерки, осуетяваща укриването на имущество. Обезпеченията ще се осъществяват от държавните съдебни изпълнители, тъй като производствата ще са освободени от държавни такси. Изпълнителите ще се избират на принципа на случайния подбор и няма да имат материален интерес от изпълнението.
На отнемане ще подлежи
имущество на стойност, равна на общия размер на несъответствието между придобитото имущество и нетния доход на проверяваното лице, членовете на неговото семейство или трети лица. Ако не е възможно да се отнеме имущество, равно по стойност на установеното несъответствие, се присъжда парична равностойност до пълния размер на несъответствието. Така ще се прекрати противоречивата съдебна практика, създадена от действащия закон, как да се определя предметът на отнемане.
Като гаранция за правата на проверявания и съгласно бележките в междинните доклади на Венецианската комисия е предвидена възможността той да се представлява от адвокат или от представител по пълномощие. Изрично се установява какви доказателства комисията следва да представи пред съда и се въвежда забрана за отнемане на имуществото, срещу което не може да се насочи принудително изпълнение по общия гражданскоправен ред. Въведена е специална норма за случаите, когато имуществото е придобито от трето добросъвестно лице. Предоставена е и възможност за спогодба между комисията и проверяваното лице, която е допустима само в определени случаи и подлежи на одобрение от съда.
Съществена новост са подробните правила за взаимодействие между органите, които имат отношение към дейността по установяване на имуществото, придобито от незаконна дейност, и към управлението на обезпеченото и отнетото имущество. В проекта подробно са описани характерът и видът на информацията, която прокуратурата, полицейските органи, ДАНС и приходната агенция обменят с комисията. Изрично е предвидена възможността за достъп на органите на комисията до информационните фондове и регистри на всички държавни органи.
За управлението на обезпеченото имущество са създадени специални правила съобразно вида на имуществата, върху които е наложено обезпечение, за да се предотврати тяхното повреждане, разпиляване или унищожаване. Законът задължава комисията да води публичен регистър с конкретно посочено съдържание, за да се гарантира прозрачност на управлението. В този план е предвидено създаване на междуведомствен съвет, както и на специален фонд за управление на приходите от продажбите на отнето имущество. Обстоятелството, че такива структури ще се въведат едва сега, е показателно за резултата от дейността на комисията по действащия Закон Петканов - за пет години отнетото имущество е нищожно и няма сведения кой и как го стопанисва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във