Параграф22 Daily

§22 Анализи

Гражданско общество от неандерталски тип

Лишени от държава, хората взеха да се оправят сами.

Два трупа свалиха от Пирин. За да не ги оглозгат вълците. И да могат роднини и близки да се сбогуват със загиналите, с тяхната дързост. След дълго търсене и с риск за живота ги намериха планински спасители. Това са едни особени алтруисти, обичащите планината и хората, които мерят сили с нея. Правят го доброволно, за без пари.

Направиха го след като държавата не направи почти нищо, освен че прати един кугър да облети хребетите и да се върне обратно в базата си. Той имал термокамери, за да търси топли хора, а на всички беше ясно, че се търсят вкочанени. Но това е друга тема.

Говорим за обикновените хора, които намират сили да се справят сами. Те с такъв хрисим тон разказаха, че подкрепа за техния труд няма. Но успявали да се снабдяват с най-необходимото за сигурността и дейността им. Горди са, че си купили сами една носилка-легло-шейна-количка, много лека и удобна. Дали за нея немалко пари, една депутатска заплата. Но многофункционалното съоръжение било безценно за тях.

Динко Ямболски, оня с гражданските арести на мигранти, пък обеща да им купи спасителен вертолет.

„Хеликоптерът ще бъде оборудван с всичко необходимо за медицински цели. Ако осъществя идеята си, ще сключа договор с болниците и реално за 10-15 минути мога да бъда във всяка точка на България“, обясни Динко.

Идеята му хрумнала малко след като самият той се наложило да чака твърде дълго линейка. В началото на септември миналата година преживял зловещ инцидент край Девня. Тогава 150-килограмова стрела на кран, опитващ се да репатрира обърната цистерна, се чупи и буквално падна върху него.

Дали Динко ще купи хеликоптер, не знаем. Държавата, която от 20 години ги купува, най-накрая се нагърби да купи четири бройки до 2026-та, само че пак нещо се препъна. Конкурсът зациклил и първият спасителен вертолет нямало да дойде до септември, както беше обещано. Нямало дори и до края на годината. Литне ли до Йордановден догодина щяло да е успех. Ама, знае ли се.

Щяло обаче да бъде много хубаво – за 3-5 минути въздушният спасител ще е във въздуха…

А сега как е? Като се пролее кръв на пътя например, за да се вдигне хеликоптер, трябвало лично военният министър или началникът на отбраната да издаде заповед. Стига да не е в командировка, на официална среща, при любовница …

Но пък Динко може и да успее с хеликоптера.

„Самоуправлението” вече е факт и на други места. С изненада научихме, че Светата Рилска обител си е купила боклукчийски камион, за да не разчита на общинската служба по чистотата, която често забравяла това място.

Ентусиасти в Бургас пък купиха с пластмасови капачки детска линейка и вече не чакат държавата нито за специализирана спешна помощ, нито за детска болница, чийто строеж зацикли за пореден път.

В това време депутатите демонстрират кухо красноречие, чертаят още червени линии между нас, техните работодатели и обществото се цепи на все по-малки групи от неандерталски тип.

Facebook logo
Бъдете с нас и във