Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Граница под натиск

Кабинетът е в очакване на наплив от сирийски бежанци

Напрежението около предстоящата военна намеса в Сирия и вероятността за нанасяне на бомбени удари там вдигна на крак Гранична полиция в очакване на бежанска вълна през полосата с Турция. Главният секретар на МВР главен комисар Светлозар Лазаров, директорът на Главна дирекция Гранична полиция(ГДГП)главен комисар Захарин Пенов и заместник-директорът на дирекция Миграция Марияна Маркова се втурнаха в сряда (28 август) към българо-турската граница, за да инспектират мерките за контрол и сигурност там, работата на локалния координационен център за граничен контрол в Свиленград и дома за временно настаняване на чужденци в Любимец.


По-рано тази седмица стана ясно, че предстоящата военна интервенция в Сирия е причината да се заговори усилено, че премиерът Пламен Орешарски спешно свиква Съвета за сигурност към Министерския съвет. На съвещанието се очаква вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев да информира кабинета за готовността на българските институции да се справят с евентуален бежански натиск.


А такъв според данните на Гранична полиция вече има и тенденцията е за засилване. Според граничар №1 Захарин Пенов от началото на 2013 г. неговите подчинени по зелената граница с Турция са задържали 3141 нарушители, от които 1672 са сирийски граждани, бягащи от вилнеещата гражданска война в родината си. От проведените с тях интервюта е станало ясно, че те търсят закрила в България и статут на бежанци. Директорът на ГДГП твърди, че дирекцията му разполага с обучен състав и технически средства, които дават възможност за ефективен контрол по границата с Турция, която в момента е


най-горещата точка във външните граници на ЕС

Въпреки че Турция не е член на ЕС, тамошните власти участват активно в съвместни операции по контрол над общите граници. В резултат на сътрудничеството с българската гранична полиция от началото на 2013 г. турските им колеги са задържали 1047 души, повечето от които са сирийци. От своя страна ЕС, под ръководството на европейската служба за граничен контрол ФРОНТЕКС , от няколко месеца развива в този район операция Посейдон 2013. В нея участват 29 гранични служители от 11 страни членки.


Междувременно напливът на бежанци се засилва. По данни на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) през 2013 г. са подадени 743 молби от сирийски граждани, които са поискали убежище у нас. От тях 225 са деца. От началото на годината общо 2320 бежанци са потърсили закрила у нас, 8 души са получили статут на бежанец, на 450 е предоставен хуманитарен статут, а на 207 е отказан статут на бежанец. Само за месец юли 441 души са потърсили закрила в страната ни, сочат данните на ДАБ.


Каква е готовността на агенцията да поеме очертаващия се прилив на бежанци от Сирия и региона при евентуален въздушен удар върху Дамаск? Ако съдим по приетите през 2012 г. цели на ДАБ за тази година - слаба. От документа научаваме, че до декември тази година приключва срокът за откриването и оборудването на нов регистрационно-приемателен център с нови 400 легла. А през октомври 2013 г. домът за бежанци в Пъстрогор трябва да получи собствен водоизточник и хидрофорна система, да се закупят и монтират слънчеви колектори за топла вода, да се довършат зали, осветление и системите за видеонаблюдение в дома в с. Баня.


От така описаните цели на ДАБ става ясно, че всичко се движи по план, само дето никой не е предполагал, че гражданската война в Сирия може да прерасне в


международен военен конфликт

в резултат на който бежанците рязко ще се увеличат. По данни на ООН досега над 2 млн. сирийци са напуснали родината си в търсене на закрила, а други 2,5 милиона пък са напуснали домовете си и са потенциални бежанци. Комшиите отвъд границата са се хванали за главата, защото няколкостотин хиляди сирийци им висят на шията по бежански лагери. По тази причина те не желаят да приемат обратно преминалите нелегално през българо-турската граница и задържани съграждани на Асад. Така, щем не щем, ние трябва да ги приютим в трите дома за временно настаняване, с които разполага ДАБ. А те са пълни до покривите.


Единственият начин българските власти да се справят с проблема е да искат допълнително финансиране от ЕС. Бежанската вълна не е проблем на България, а общ за всички страни членки на ЕС и най-вече на Шенген, пред чиито порти ние подсмърчаме, но иначе се държим като шенгенци и браним общата ни граница. В условията на криза кабинетът Орешарски едва ли може да извади някакви пари, за да финансира допълнително агенцията за бежанците и Гранична полиция. А липсата на средства бе причината за забавянето на пусковите срокове за дома в с. Пъстрогор, чийто капацитет е 300 души. Лагерът трябваше да заработи още през януари 2012 г., когато сградата официално получи Акт 16 и беше оборудвана изцяло. В него се настаняват чужденци, които са заявили, че искат статут на бежанец. Хората там са на свободен режим, а охраната се грижи единствено за сигурността им. Стаите са с по 6 легла, в сградата има зала за отдих и забавление, помещение за гледане на телевизия, библиотека, както и стая за деца с играчки. В задния двор на центъра има спортно игрище, а до него - детска площадка.


През април 2012 г. предходното правителство на Бойко Борисов отпусна близо 1 млн. лв., за да бъде пуснат в експлоатация центърът за бежанци в с. Пъстрогор. Парите бяха за издръжка на центъра и за заплащане на услугите на преводачи, които ще бъдат наемани при необходимост.


Забавянето в откриването на центъра

бе обяснено с откритите нарушения в някои от обществените поръчки при строителството му, заради което тогавашният директор на Държавната агенция за бежанците Светослав Мичев беше уволнен. Заради нередности целият персонал на центъра, начело с директорката Иванка Дякова, също бе освободен от работа. От тази година домът вече работи, но едва ли може да поеме вълна от емигранти, каквато чакаме.


През 2011 г. бяха направени промени в нормативната уредба, според които бежанците, заявили, че искат гражданство, ще бъдат настанявани в центрове от открит тип. Дотогава те бяха настанявани в местата за временно задържане на нелегални имигранти, които са под опеката на МВР. След промените чужденците, които са заявили желание да получат бежански статут, вече се настаняват директно в регистрационно-приемателни центрове за бежанци при Държавната агенция за бежанците. Видно от целите на ДАБ за 2013 г. тези центрове все още не функционират в пълния си обем.


През октомври 2012 г. Министерският съвет отпусна на Областната администрация - Хасково 200 000 лв. за изграждането на бежански лагер край Харманли. Парите бяха за подготовката на терен и по-нататък за изграждане на палатков лагер на мястото на бившето военно поделение в центъра на града. Според сметките на правителството той трябваше да има капацитет да приюти около 1000 души. В решението на МС тогава изрично бе упоменато, че става въпрос за сирийски бежанци. В проекта за лагера се предвиждаха 50 химически тоалетни, обаче липсваха бани и чешми. Тогавашният областен управител на Хасково Ирена Узунова заяви, че ако лагерът започне да функционира, ще е необходима финансова помощ от ЕС и Върховния комисариат за бежанците към ООН. Очевидно иде време, когато помощта ще е повече от необходима...

Facebook logo
Бъдете с нас и във