Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ГРУПИРОВКИ ВЪВ ВОЙНА ЗА ПЪТЯ НА ДРОГАТА

Борбата в подземието на Югозападна България кой да контролира пътя на дрогата за Гърция и Македония продължава и няма изгледи скоро да приключи.
Пътят на хероина е причината за последното убийство в този традиционно борчески район на страната ни - това е основната версия на криминалистите от РПУ - гр. Сандански при разследването на разстрела на Георги Вранчев от същия град. По тази нишка вървят вече дни наред местните ченгета, подпомогнати от колегите си от отдел Тежки престъпления в Главна дирекция за противодействие на престъпността, охрана на обществения ред и превенция при Национална служба Полиция.
Според последната оперативна информация на разследващите кървавото покушение, сред претендентите да сложат ръка на наркотрафика е местният сенчест бос Васил Маникатов-Маниката. Конкурент в домогванията му е групировка, чиито конци се дърпат от столицата и по някакъв начин е свързан с бизнесмена Христофорос Аманатидис-Таки. За него се знае, че наследи част от бизнеса на разстреляния си близък приятел, боса на ВИС - Георги Илиев.
След като преди няколко месеца Васил Маникатов бе преместен от Централния софийски затвор в затворническото общежитие в Казичене, мераците му да си върне контролът върху трафика на дрогата в Югозападна България явно са се разраснали, твърдят запознати.
Засега резултатът е едно на нула за софиянци, сочат познавачите на местния престъпен свят, но дали ще остане така, все още никой не може да каже със сигурност.
Разстрелът
На 10 срещу 11 април 2008 г., малко преди 1.30 часа през нощта, пред дома му на ул. Сирма войвода №9 в гр. Сандански бе застрелян популярният 33-годишен жител на курортния град Георги Вранчев-Вранчо. Според събраните по следствието данни стрелецът издебнал жертвата си на слизане от личния му автомобил, джип БМВ Х5, и произвел четири изстрела, единият от които попаднал в гърдите на Вранчо и го ранил смъртоносно.
Чу се вик за помощ, който ни събуди, припомня си съседът на застреляния Константин Стоянов. - Стигнах първи на мястото, но беше късно, Георги издъхна за секунди, явно уцелен в сърцето. Не чухме изстрелите, сигурно са били от пистолет със заглушител. Позвъних първо в Спешен център, после в полицията. Докторите и полицаите пристигнаха много бързо, но вече беше късно, разказва още съседът.
Мястото на екзекуцията е блокирано минути след разстрела, а до ранните сутрешни часове тихата уличка и съседните къщи почерняха от полицаи, правещи огледи на къщата на убития и на трупа.
Според патоанатома на гр. Сандански, д-р Методи Гошев, Георги Вранчев е починал от единствения изстрел, попаднал в горната част на тялото му. На местопрестъплението са намерени общо четири гилзи, като останалите куршуми са счупили прозорци на съседните кооперации, а следи от тях са открити и в бетона на сградите.
Досъдебното производство за смъртта на Вранчо е образувано срещу неизвестен извършител по чл.115 от НК, уточниха от държавното обвинение в Пиринско.
Малко по-късно лично директорът на благоевградската полиция комисар Константин Титянов обяви, че има заподозрени и задържани за убийството на 33-годишния Георги Вранчев.
Арестите
Първи зад решетките се оказаха две емблематични фигури от подземните среди на гр. Сандански - обявеният за враг №1 на застреляния Вранчо, Емил Чачев-Ембака. За него се твърди, че е човек на Таки. Вторият задържан е Антон Петковски - Нашко, лежал за убийство в с. Селище. Освен двамата в ареста санданските полицаи прибират за разпити още 15 криминалнопроявени от града, повечето от които са хора на Вранчо и Ембака.
Георги Вранчев - Вранчо стана известен в гр. Сандански преди няколко години като един от най-доверените люде на наркобоса Васил Маникатов. Въпреки връзката му с Маниката, срещу Вранчо приживе нямаше заведено нито едно съдебно дело за наркоразпространение или като лице, съпричастно към разпространението на дрога в региона.
Справка с полицейското му досие обаче показва, че Вранчев е криминалнопроявен и е регистриран в полицията за кражби и хулигански прояви, а първата му регистрация датира от 1993 година. Иначе Вранчо многократно е попадал в полезрението на полицията по подозрение за участие в сводничество, наркотрафик и други престъпления от общ характер, твърдят криминалисти от Пиринско.
Два пъти е осъждан за хулиганство, последният му сблъсък с Темида е няколко седмици преди смъртта му, когато получава 15 дни арест за обида на полицаи.
В началото на март Вранчо влезе в саморазправа с ченгетата от курортния град. Той наруга началника им Костадин Бакърджиев с думите: Аз на това лайно Костадин Бакърджиев ще му видя сметката, след като го уволнят, ще ми се моли да започне работа при мен, заканил се вече покойникът Георги Вранчев.
За обидите срещу полицейския шеф Вранчо бе оправдан от районния съдия Николета Бузова, но тя го осъди на 15 денонощия арест заради заплахите срещу полицаите от патрула, припомнят магистрати от града.
След скандала самият Костадин Бакърджиев казва, че в гр. Сандански класацията на групировките за разпространение на дрога и сводничество са Георги Вранчев-Вранчо, Емил Първанов-Ембака, и Атанас Петров-Нашко, които останаха в бизнеса, след като Васил Маникатов бе вкаран в затвора.
Дела и факти
Името на Вранчо нашумя най-вече по време на войната, която му обяви другият популярен санданчанин, Емил Чачев-Ембака.
Двамата заедно с групите си имаха няколко сблъсъка на публични места, а побоища и заплахи гарнираха всекидневието на двете престъпни банди.
Кулминацията в битката за надмощие между двамата лидери бе нападението над Вранчо на 6 ноември 2006 година. Тогава той спрял пред една от автокъщите в пернишкия квартал Драгичево, когато изневиделица го нападнали трима души, въоръжени с метални пръти и винкели. Сред побойниците бил и врагът му Ембака.
След нападението Вранчо прекара в болница повече от месец със счупен крак и множество травми по цялото тяло. Официалното му изявление в полицията бе, че освен че го пребили, хората на Ембака са му откраднали 10 000 евро, с които трябвало да си купи кола.
Нападна ме Ембака, но нищо няма да му направят, полицаите го пазят. Нищо не му направиха, когато ми спука гумите на колата, когато увреди джипа на Валентин Костадинов-Цирката и когато преби жестоко един от шофьорите в Спешен център - гр. Сандански, Валентин Илиев, обяви Вранчо.
Войната между Ембака и Вранчо продължи с намесата на пернишки наркогрупировки, които се опитаха са стъпят в Сандански. Според оперативната информация на ченгетата, Ембака, заедно с перничани, се ползвал с доверието на Таки, който имал за цел да сложи ръка на разпространението и трафика на наркотици за съседните нам държави. Доколко той успява в начинанията си ще трябва да отговорят полицейските екипи, които разследват последното убийство в гр. Сандански. Каквито и да са обаче мераците както на местните, така и на сдружената столично-пернишка групировка, явно засега бандата на 33-годишния Вранчо, който бе отстранен по познат мафиотски начин, търпи поражение.

(каре)
ГЪРЦИЯ ПРОПИЩЯ ОТ ГРУПАТА НА МАНИКАТА

Спряганият за човека на СИК в Югозападна България Васил Маникатов-Маниката, търка затворническите нарове в Централния софийски затвор от началото на 2006 година. Повелителят на наркотрафика излежава десетгодишна присъда за притежание на наркотични вещества от високорискова група в особено големи размери.
До присъдата се стигна след полицейска операция на 30 март 2000 г. в столицата, където Маникатов и приятелчето му Огнян Атанасов от с. Тополница бяха арестувани пред мотел Църна маца с половин килограм хероин. По това дело Огнян Атанасов бе обявен за невинен и на трите съдебни инстанции.
Маникатов обаче опра пешкира и след постановления на три съдебни инстанции влезе зад решетките. В Централния софийски затвор за боса от гр. Сандански бе запазено мястото на парнаджия, а от няколко месеца насам Маниката е преместен - явно заради добро поведение, в затворническото общежитие в Казичене. Там по принцип се настаняват затворници малко преди да бъдат освободени за добро поведение, ресоциализация и за да могат да работят извън стените на зандана.
Васил Маникатов и Огнян Атанасов са стари бойни другарчета, известни на униформените още от първите години след демократичните промени в родината.
Първоначално двамата попадат в полицейските сводки през далечната 1995 г., когато на 31 август са арестувани в Солун за притежаване на 2.1 кг хероин.
По този повод Атанасов е осъден на 17 години затвор, а Маникатов успява неясно как да се върне в родината. Още на следващата година обаче гръцката полиция обявява Маникатов за международно издирване чрез Интерпол по обвинение за организирането на специализирана група за трафик на наркотици между Гърция и България.
Две години по-късно, през 1997 г., Огнян Атанасов е осъден в Гърция - на първа инстанция, на доживотен затвор за притежаване на наркотици в особено големи размери.
Година след това Апелативният съд в Солун намалява присъдата му на 18 години лишаване от свобода, а през 2000 г. Атанасов успява да избяга от затвора Касандра в Халкидики и също е обявен за международно издирване чрез Интерпол.
До 2002 г. гръцките власти издават общо 22 заповеди за задържането му за трафик и търговия на наркотици, но в България никой дори не го докосва с пръст. Което, меко казано, е странно.
Маникатов и Атанасов стават клиенти на българската Темида през 2003 година. На 21 ноември 2003 г. край Разлог те попадат в полицейски капан, при който е разбит канал за производство и търговия с пистолети. Пищовите са домашно производство на бивши и настоящи оръжейници от Арсенал. По време на акцията, в такси, собственост на Росен Начев от Казанлък, ченгетата откриха шест 9-милиметрови газови пистолети, пригодени за стрелба с бойни патрони.
Според издадения по-късно обвинителен акт, Васил Маникатов от гр. Сандански и Огнян Атанасов от петричкото село Тополница трябва да отговарят за търговия с оръжие и подбудителство към производството му. Те са поръчвали производството на незаконните пушкала на братята Димитър и Атанас Атанасови от Казанлък.
Пистолетите били изработени в нелегална оръжейна работилница в казанлъшкото село Крън от Димитър, който е бивш работник на местния оръжеен завод. Поръчката е ставала от Васил и Огнян чрез Атанас. При обиск в дома на 31-годишния Димитър Атанасов в село Крън са намерени 10 готови пистолета.
След продължителна съдебна сага магистратите оправдаха напълно Маникатов и Атанасов, а братята Димитър и Атанас Атанасови получиха съответно година и година и половина затвор.

(каре)
СТОЛИЧНО-ПЕРНИШКИ ПРОБЛЯСЪЦИ
Има ли пръст Таки в развитието на бизнеса в Югозападна България - това е въпрос, над който няма смисъл да се умува, ако се проследи историята на дружествата му. Колкото до другите му интереси, това действително е въпрос, над който си заслужава да се замислят..., най-вече компетентните служби, които досега пазят деликатно мълчание.
Според ДАКСИ човекът, който много често се спряга в доклади на различни служби за стокова контрабанда и карго от Китай, има доста бизнес интереси в този район. Само да споменем, че той е съдружник с други двама скандалноизвестни бизнесмени от Дупница, заради които хвръкна главата на бившия вътрешен министър Румен Петков. Това са бившите спецченгета Ангел Христов и Пламен Галев, които заедно с Таки са собственици на дружеството за строителство Сити Асет Мениджмънт, регистрирано в Пернишкия окръжен съд. Тримата са съдружници и в Кей Ейч Партнер, дружество в сферата на водния транспорт, регистрирано в Дупница. Таки и т. нар. братя Галеви имат дялове и в Югозападна инвестиционна компания, регистрирана също в Перник. Четвъртият им съдружник в посочените фирми пък от своя страна има много тесни бизнес интереси със собственика на Дюни Людмил Стайков...
Иначе покрай бизнесмена Таки се прочу т.нар. банда на чуковете - група за мръсни поръчки, известна с жестокостта си. Бандата нашумя през лятото на 2005 г., когато на охраняем паркинг в столичния ж. к. Павлово бе разстрелян един от тарторите на чуковете - 24-годишният Славчо Симеонов. Приживе той, брат му Любомир и още двайсетина души бяха лични телохранители на Христофорос Амантанидис. Този разстрел беше повод на анонимни източници от полицията да пуснат слуха, че Таки и Красимир Каменов-Къро са поели контрола над контрабандата и трафика на дрога след мистериозното изчезване на Мето Илиянски (на 30 октомври 2003 г.), разстрела на Косьо Самоковеца в Амстердам (на 6 декември 2003 г.) и прибирането на Антон Милтенов-Клюна на топло (на 30 юни 2004 година). Според справките на МВР Славчо Симеонов е регистриран за наркотици, грабежи и кражби на автомобили. Брат му Любомир също е стар познайник на ченгетата, защото е регистриран за кражби и побоища.
Евгения Гърковска

Facebook logo
Бъдете с нас и във