Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Халосният атентат

Първият в новата ни история задържан нападател, насочил пищов срещу лидер на политическа партия, остана за постоянно в ареста. Това постанови във вторник (22 януари) Софийският районен съд. Причините 25-годишният Октай Енимехмедов да търка наровете са две - според прокуратурата заради един трайно изграден престъпен модел на поведение и опасност да се укрие или да извърши повторно престъпление. Втората очевидна причина, за която държавното обвинение обаче не промълви и дума, беше формулирана от самия Енимехмедов: Някой друг може да има намерение да ме затрие. Ето защо е малко вероятно Октай да протестира срещу мярката за неотклонение, наложена му заради заплаха за убийство и за едро хулиганство.


Начинът, по който се държа пред съда спасеният от възмездие несъстоял се атентатор всъщност разкри целия абсурд на разигралата се пред очите на милиони хора пиеса - противно на драматургичните постулати пистолетът така и не гръмна в последното действие. Но последва жесток линч от депесарските депутати върху Енимехмедов. Сякаш за наказание, че оръжието е засякло. А лидерът Ахмед Доган слезе от върха на ДПС, но с ореола на светец и великомъченик на каузата.



Пред магистратите петокурсникът по архитектура се държа като на изпит и говори смислено и адекватно. Той заяви, че не бяга от наказателна отговорност. Да, качих се на трибуната при Ахмед Доган, насочих пистолет към него, но не с цел да го убивам, а да го сплаша. В миналото съм правил престъпления, за които съм поел отговорност, но от години полагам усилия да допринеса с нещо за тази страна. Мисля, че съм от полза за обществото. Мога да съм заплаха за тайното общество на ДПС. Колкото до укриването - нямам намерения да го правя, но някой друг - може да има намерение да ме затрие. Надявам се на справедлив процес. Може би възрастта ми и идеалите ми ме подтикнаха да извърша това деяние, за което не съжалявам. Единствено съжалявам, че пистолетът засече, каза пред съда Енимехмедов.



Пиесата, в която пищовът не гръмна по законите на драматургията, постави пред зрителите множество въпроси, които опират главно до това има ли ред в държавата?! Нататък следва питането каква е готовността на бодигардовете от Националната служба Охрана да изпълняват непосредствените си задачи? Много от зрителите се взират и в държавното обвинение с надежда най-накрая някой да им обясни неадекватните реакции и изказвания на негови видни представители. Същото общество чака и от експертите от МВР да обяснят редица странни обстоятелства, като например къде е пълнителят на пищова на Октай, защо на записите не се вижда да изскачат боеприпаси при презареждането на оръжието, което е неминуемо, и т.н. Ако няма отговор на тези и на още дузина въпроси, ние ще продължим да зяпаме нескопосания водевил Халосният атентат.



nbsp;


Правна каша след инцидента

Душманинът на Ахмед Доган може и да е слаб студент по строителство и архитектура, но действията му в Зала 3 на НДК и поведението му пред прокурорите, пред съда и пред медиите са ювелирни (както обичат да казват полицейските началници у нас). Това би признал всеки непредубеден юрист. А предубедените тънат в спорове за правната квалификация на стореното. За разлика от депутатите, които така и не се разбраха да гласуват ли декларация, с която да обявят екшъна за политическо покушение, прокуратурата би трябвало да гледа трезво на нещата. Покушение върху живота на Доган не е извършено, без значение дали в главата му е опрян газов пищов, или гранатомет, който не е гръмнал.


Софийската районна прокуратура (СРП) отправи обвинения срещу Октай Енимехмедов за закана за убийство и за хулиганство. Изглежда, обвинителите на районно равнище си вършат работата далеч по-добре от своите началници - прокурор Чавдар Железчев от СРП беше твърде предпазлив. За разлика от неадекватните реакции на градския прокурор Николай Кокинов и на заместник главния прокурор Борислав Сарафов, прокурор Чавдар Желязчев от СРП беше твърде предпазлив. На въпрос има ли вероятност срещу Енимехмедов да бъдат повдигнати по-тежки обвинения той заяви, че това е възможно, ако се открият други доказателства, различни от досегашните. А преценката в такъв случай ще е на по-горната прокуратура - т. е. градската, която води разследването на по-тежките престъпления.


Пръв се издъни Кокинов, според когото не било необходимо да се търси отговорност от делегатите, млатили Енимехмедов. Неминуемо в такива ситуации се причиняват вреди, не сме обсъждали такава мярка. А и не е необходимо според мен. Просто изненадата беше пълна за всички в този момент, изцепи се градският прокурор на София. Последва го Сарафов, според когото Октай може лично да съди нападателите си, но държавното обвинение не можело да образува производство от общ характер, защото получените от нападателя телесни повреди били леки.


Грешка! Въпросните делегати може и трябва да бъдат обвинени. Дори ако не са нанесли поне средна телесна повреда (което още не е сигурно, тъй като не е ясно дали последиците от ритниците в главата няма да се прояват по-късно), биячите трябва да бъдат обвинени. Виковете им Убий го! и безмилостните удари в опасни места по тялото на Октай също могат да се разглеждат като опит за убийство. А ако е имало други делегати, отправяли същия призив, те би следвало да отговарят за т. нар. неуспяло подбудителство или за явно подбуждане към престъпление - все простъпки от общ характер.


Опитът побоят да бъде оправдан с уплаха и афект не изключва наказателната отговорност. В случая те не са оправдание за зверската разправа, защото опасността е отминала, а нападателят е явно безпомощен. Колкото до леките телесни повреди, те са основание не само за наказателно дело от частен характер. В изчерпателно изброени от закона случаи причиняването на лека телесна повреда е престъпление от общ характер. Един от тези случаи е наличието на особена жестокост - която бе проявена пред цяла България. Да не говорим, че биячите биха могли да отговарят и за тежка форма на хулиганство, тъй като действията им са очевидно непристойни, грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. При много атентати, и то истински, нападателите са задържани на момента, но рядко някой си е позволявал да ги пребива пред очите на охраната и полицията.


По същите причини при този инцидент е неприложим и институтът на крайната необходимост, който позволява силова намеса за спасяване на чужди интереси при непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. След като първият скочил делегат повали Енимехмедов и пистолетът му изхвърча настрани, от този момент непосредствена опасност за околните не съществуваше. Октай нито разполага вече с пистолета, нито може да извади двата ножа, което не е и опитвал да прави.


Не е ясно и въз основа на какви доказателства ще се повдигне обвинение срещу Енимехмедов за закана за убийство. Ако той е казал подобно нещо на Доган, това не се видя в телевизионните записи. Възможно е все пак да е процедил някоя кратка заплашителна реплика. Но ако тя е безспорно установен факт, разследващите едва ли щяха да пропуснат случая да я огласят. Досега те твърдят, че Октай не обелва нито дума пред тях. Другият вариант е самото насочване на пистолета в слепоочието на Доган да се тълкува като закана за убийство. Но това би означавало така да се третира и всяко насочване на бутафорно оръжие в тялото на човек, включително и детска играчка с вид на боен пистолет. В тази ситуация нямат особена тежест даже думите на Енимехмедов, че съжалява че пищовът е засякъл, и дори че е искал да убие Доган. Желания - много, но законът брои действията.


Естествена за поста му, но неиздържана юридически е реакцията на приемника на Доган - Лютфи Местан, който опита да изкара пистолета на Октай опасен. Дори да е в състояние да нанесе някакви поражения от една педя разстояние, той си остава абсолютно негодно средство за причиняване на убийство или на телесна повреда. Затова прокурорите трудно ще обосноват опит за убийство. Съдебната теория и практика разграничават довършен и недовършен опит. При първия деецът прави всичко необходимо, за да причини вредата, но по някаква причина това не се случва. Енимехмедов наистина натисна два пъти спусъка и се опита да презареди пистолета, но тази показна решителност ни най-малко не променя факта, че оръжието не става за убийство. В добавка служебният адвокат на Октай цитира и балистичната експертиза, според която оръжието е и неизправно.


Независимо от това, което ще предприеме прокуратурата, Енимехмедов може да съди биячите си. Ако срещу тях бъде повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, Октай може да се присъедини като частен обвинител и като граждански ищец. А пък ако прокуратурата откаже да направи това, Енимехмедов може да заведе наказателно дело от частен характер и пак да иска обезщетение.


Същите възможности има и Ахмед Доган. За разлика от нападателя обаче той ще трябва да доказва не материални, а морални - от причинения стрес.


nbsp;


Сокола като гърмян заек


Първият сериозен сигнал, че животът на Ахмед Доган е в опасност, е получен в Националната служба за охрана (НСО) през 2006 година. Според тогавашния шеф на службата Румен Миланов информацията е потвърдена от няколко източника и това е наложило охраната му да бъде усилена.



За готвения атентат срещу Доган в първите дни на януари на 2006 г. се знае малко. По непотвърдени данни той е излизал с автомобил от нашумелите Сараи в кв. Бояна след партийна сбирка, когато неизвестни открили стрелба. Лидерът на ДПС не е пострадал, въпреки че един от куршумите уцелил джипа, в който пътува. По онова време Ахмед Доган не е имал персонална охрана. В дните след този инцидент обаче НСО се заема с тази задача.



Според неназовани източници от ДПС, цитирани от медиите тези дни, случилото се миналата събота е четвърти опит за покушение срещу партийния им лидер. Липсват обаче сведения кога и при какви обстоятелства са извършени останалите. Според някои твърдения неуспешните покушения също са сред причините Доган да обмисля оттеглянето си от председателския пост.



През 2008 г. един от най-близките хора на Доган - Мохамед Реджеп, който е бил началник на кабинета му до 2001 г., също споделя, че срещу живота на лидера е имало няколко опита за покушение. Реджеп обаче не разкри тогава никакви подробности, а поводът да проговори е самоубийството на неговия наследник на поста Ахмед Емин.



Смъртта на дясната ръка на Доган беше първият случай, който разтърси из основи ДПС. Ахмед Емин беше открит на 17 октомври 2008 г. с куршум в главата в същите Сараи на ул. Беловодски път в Бояна, където е домът на Доган. Емин остави предсмъртно писмо, адресирано до неговите близки и до Доган. Случаят бе определен като самоубийство, но съмненията, че някой е самоубил Емин, останаха. Когато дойде на власт през 2009 г., премиерът Бойко Борисов обяви, че МВР и прокуратурата са допуснали тежки процесуални грешки и небрежност при разследването на смъртта на Емин. Но и до ден днешен не е ясно какви са били тези грешки.



nbsp;



Пародия на покушението


Клип, пародиращ опита за покушение над Ахмед Доган по време на Осмата конференция на ДПС, събра над 2.3 млн. гледания в мрежата. Материалът е влязъл в програмата на най-популярното онлайн предаване за куриозни видеоклипове в САЩ Equals Three на американския актьор Рей Уилям Джонсън, който прави забавен коментар на събитието: Мразите ли, когато някой се опита да ви убие? Е, аз мразя, започва Рей. После той се пита дали Октай нарочно не дърпа спусъка, или оръжието засича. От вниманието на водещия не убягват и уменията на Ахмед Доган за самоотбрана. По-нататък Рей Уилям Джонсън се впечатлява от последвалия побой над Октай: Старци скачат върху нападателя и го спукват от бой с бастуни и с много други неща. В края на клипа Джонсън саркастично казва: Такова нещо не съм виждал никога през живота си. Ето така се правят нещата в България. Вие не разбирате тяхната култура, затова не ги съдете.



А СЕМ на свое заседание тази седмица е отбелязал, че от всички телевизии, предавали на живо и на запис ставащото в НДК, единствено БНТ е сложила на материала си знак, показващ, че следват сцени на насилие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във