Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ХЛАДНОКРЪВНО: ФАКШЪН ПО МЕВЕРЕЙСКИ

През далечната 1966 г. един известен американски писател експериментира с нов повествователен жанр. Новаторът смесва факти от реалния живот и фикция, а получилият се текст е определен като факшън. Писателят е Труман Капоти, творението му се нарича Хладнокръвно и е връх в творческата му кариера. След тази книга обаче животът на Капоти се променя завинаги, а книгите му след нея остават недовършени.
Хладнокръвно - каза вътрешният министър Михаил Миков в отговор на въпрос как приема гласуването при второто четене на новия закон за МВР в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание. А както се знае, в сряда (9 юли), девет членове на комисията постъпиха подобно на главните герои от романа на Капоти и направо заклаха любимото отроче на министър Миков и БСП - Агенция Оперативни технически операции (АОТО). С осем гласа против (сред които тези на шефа на комисията Минчо Спасов и Станимир Илчев от НДСВ) и един въздържал се (Татяна Дончева от БСП), депутатите се противопоставиха на идеята за обединяване на досегашните ДОТИ и ДОИ в нова агенция към МВР.
Както вече неведнъж писахме, след раждането на идеята за новата агенция за подслушване и проследяване тя претърпя доста метаморфози. От звено извън МВР и под контрола на парламента по замисъл, с шутове и викове то беше върнато в оградата на вътрешното министерство, за радост на министър Михаил Миков и най-вече на ястребите - генерали от БСП. След контрата на второто четене ни остава само да видим ще се промени ли по някакъв начин битието на вътрешния министър и ще остави ли той недописани следващите си проекти за реформи в министерството. Ако има такива, разбира се.
Всъщност, както в някои произведения на Капоти, и в сагата АОТО последната точка не е сложена. Все пак предстои окончателното гласуване на проекта в пленарна зала, където обикновено партийните интереси имат превес над морално-етичните и правните презумпции. Едва тогава ще разберем доколко писателят е прав да твърди, че животът е средно добра пиеса със зле написано трето действие.
Обяснимо е защо именно текстът за АОТО в новия проектозакон предизвика толкова многобройни и противостоящи си коментари както сред политиците, така и в обществото. Страхът от повдигането на юргана обаче буди нощем по-скоро т.нар. политически елит, отколкото обикновения гражданин, за когото се грижи Биг Брадър. Развитието на скандала около бившия вътрешен министър Румен Петков и епизодичната му роля на оперативен работник доказват това. От своя страна на този факт се дължеше и метаморфозата, която претърпя идеята за агенцията за подслушване.
Грижата за това, което става под юргана, трябваше да си остане ангажимент на МВР, уж под строгия и контролиращ поглед на премиера. Според чл.9 а, който регламентира създаването на агенцията, АОТО ще е към МВР, но ще бъде юридическо лице (ако се стигне дотам след гласуването в парламента) със самостоятелен бюджет в рамките на бюджета на вътрешното министерство. Агенцията ще се управлява от председател с мандат от пет години, който се избира от премиера по предложение на вътрешния министър. От своя страна шефът на АОТО ще се подпомага от заместник-председатели, които ще се избират от министъра на вътрешните работи. Както и да въртим и сучем, рекламираната самостоятелност на това звено и неприкосновеността на ръководството му всъщност са смесица от реалност и фикция, подходяща за илюстрация на жанра факшън.
Голяма доза новаторство е била необходима също и за определяне на основните задачи на евентуалния бъдещ председател на АОТО. Той ще ръководи, организира и носи отговорност за дейността на агенцията (чл.37б), ще представлява агенцията, ще утвърждава щата й, ще управлява човешките ресурси, информационните фондове и ще осъществява оперативното взаимодействие на агенцията с други държавни органи... Задачи, които сякаш досега не са били вменявани по закон на който и да е директор на ДОТИ, включително и на Цветан Иванов, чийто стол силно се клати във връзка с предстоящия все още публичен скандал за ролята му около оставката на бившия главен секретар Илия Илиев.
Един от най-умилителните текстове в проектозакона, който може да разплаче и най-коравосърдечния мъжага, е в т.3 от същия чл.37б. В нея се казва, че председателят на агенцията предлага на министъра на вътрешните работи проект на годишен бюджет на агенцията и осигурява изпълнението му.
Ако оставим настрана парите, необходими за заплати, останалата част от бюджетните разходи на новата служба тъне в пълен мрак. Най-вече на каква разценка ще стъпи шефът на АОТО, ако в разбивките на това, което ще представи на министъра, има раздел контрол на мобилни телефони, да речем?! Ако пък цени на такива услуги вече има, в рамките на колко подслушвания ще трябва да се ограничи, без да знае колко разработки с употреба на СРС ще има през идната година?! Все въпроси, отговор на които в проекта няма.
А, извинете, грешка! Отговор има и той се крие в магическото изречение Устройството и дейностите се определят с правилника за прилагане на закона. Той може да се прочете там, където обикновено се описват в подробности задачи, функции, отговорности и прочие осветляващи сферата на дейност и организационната структура на МВР детайли. Самата АОТО е белязана от този магически реализъм в т.3 на чл.9а: Устройството на агенция Оперативни технически операции се определя с правилника за прилагане на закона.

В шума покрай агенцията обаче хората изтърваха нишката на останалите предстоящи промени в закона за МВР. Според проекта на мястото на дирекция Инспекторат се предвижда специализираната дирекция Вътрешна сигурност, подчинена обаче пряко на министъра. Така заедно с дирекция Пресцентър и връзки с обществеността звената на подчинение лично на МВР-шефа стават две. Целта е ясна - с едната дирекция министърът бори корупцията вътре в МВР, а с другата информира обществото за успехите си. Такава идея дори на имиджмейкърите, пък и на самия бивш МВР-шеф Румен Петков, който имаше навик да се застоява пред PR-огледалото, не им беше хрумвала!
Най-странният факт в творбата, наречена Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 854-01-66 и внесена от Ангел Найденов и група народни представители, обаче се отнася до личността и ролята на професионалния демиург в МВР. Чл.24, ал. сочи, че главният комисар е висшата професионална длъжност в МВР, който ръководи дейността на главните и областните дирекции.
За разлика от шефа на самостоятелната АОТО, главният комисар на МВР се назначава от президента по предложение на Министерския съвет, за да няма сърдити. Професионалист №1 пък организира, координира и контролира превантивната, оперативноиздирвателната, охранителната, пожарогасителната и аварийно-спасителната дейности и дейността по разследването, осъществява взаимодействие със съответните структури на други държави и с международни органи и организации, издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си. Дотук добре, както се казва.
В проекта обаче не се казва нито една дума как в рамките на оперативно-издирвателната работа и в дейността по разследването главният комисар ще кореспондира с агенцията Оперативно-технически операции и как ще става употребата на СРС-та - със заповед на министъра ли, на премиера ли, или на президента? Или може би и тези въпроси ще бъдат описани в митичния правилник по прилагането на закона...
Скромно и пестеливо, като в разказ на Хемингуей, е описана и дейността на бъдещата Главна дирекция Досъдебно производство, на която се възлагат толкова очаквания и надежди. Според чл. 52в. тя е национална специализирана структура на МВР за разследване на престъпления, указване на методическо ръководство за разследване на престъпления, упражняване на контрол за законосъобразното провеждане на разследването, изпълнението на задължителните указания на прокурора и спазването на срока за разследване. Как - ще научим от онзи правилник...
И докато върви препирнята около нероден Петко, на когото вече ушиха гащи, в старото МВР е настъпила истинска летаргия. Тя се дължи както на липсата на яснота около организационната реформа, така и от съпътстващата я финансова обосновка. Напъните на министър Миков да убеди служителите си, че е дошъл краят на принципа пари нема, действай, засега са безуспешни. Промяна в структурно и най-вече във финансово изражение за редовите служители би могло да има едва след една година, когато в парламента мине новият бюджет на МВР. Иначе сегашните обещания за ново и достойно заплащане надхвърлят реалността и се озовават в полето на необузданото въображение. И на фона на заплати от сорта на 2500 лв. за шеф на сектор в премиерската галеница ДАНС, не работен ентусиазъм, а черна завист яде и малкото останали силици на МВР-служителите.
Това изглежда не е приоритет, за който новото ръководство на МВР, а и политическата сила, която стои зад проекта, ще се борят със зъби и нокти. Нещата са оставени на самотек - ден да мине, друг да дойде, че сетне и избори.
Ако има съмнения за съществуването на такава политика, те мигом ще изчезнат, в случай че проследим какво стана след оставката на заместник-министър Горан Йонов. Бившият посланик в Швеция беше назначен на 12 ноември 2007 г. , като тогавашният министър Петков обяви това за силно кадрово решение, което ще осигури приемственост и ще запази динамиката на взаимоотношенията ни и сътрудничеството с партньорските служби. Това беше човекът в МВР, който до деня на оставката си на 30 юни 2008 г. пряко отговаряше за международната дейност на министерството, за полицейските ни аташета в чужбина, за мисиите с наше участие зад граница... Самият факт, че две седмици след оставката му за освободения пост няма титуляр, е показателен. Това няма как да не се отрази и на работата на полицейските ни аташета в чужбина, които са там с ограничен мандат.
Така че дори и новият закон за МВР да бъде приет в края на юли, както обещаваше вътрешният министър Михаил Миков, ще трябва да мине много време, докато той влезе в сила и звената на министерството заработят ефективно. В рамките на оставащата година до изборите това изглежда почти невъзможно. Не е дори факшън. Чиста проба фикция...

Facebook logo
Бъдете с нас и във