Задава се поредната поправка в Закона за движение по пътищата, този път по инициатива на "Изправи се БГ! Ние идваме". Ремонтът трябва да реши съдбата на контролния талон, който българските шофьори са длъжни да притежават. Както е известно, синьото "картонче" е неразделна част от свидетелството за управление на МПС (СУМПС) и съдържа информация за нарушенията и наказателните точки на калпазаните зад волана.
Идеята на вносителите от "ИБГНИ" е този контролен талон да бъде изхвърлен от употреба, а информацията за контролните точки, нарушенията, глобите и прочие да се съхранява само в регистъра на "Пътна полиция". Ако поправката мине, шофьорите завинаги ще бъдат освободени от тегобата да носят в себе си синия "компромат".
Прокарването на тази идея съвпадна с назначаването на главен комисар Петър Тодоров за главен секретар на вътрешното министерство. Той е потомствен полицай, защото баща му - Илия Тодоров, е дългогодишен шеф на Пловдивската дирекция на МВР от епохата на социализма. И още една любопитна подробност има около житие-битието на новия главсек: брат му - Владимир Тодоров, е председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи и от доста години се бори за идеята контролния талон да мине в небитието.
Мотивите за това предложение са, че в момента в "Пътна полиция" съществува информационна система, която
показва в реално време
кой шофьор какви нарушения е извършил, какви глоби и актове има, колко контролни точки притежава. С други думи - синият контролен талон очевидно не е нужен никому.
Идеята на ИБГНИ обаче среща съпротива от страна на Института за пътна безопасност. В нарочно становище по въпроса неговите експерти твърдят, че желанието на политическите партии за изхвърляне на контролния талон е необосновано силно. Защото тази промяна не само няма да доведе до намаляване на пътнотранспортния травматизъм, а ще има обратен ефект. Тоест - ще улесни още повече безнаказаното заобикаляне на закона.
В момента, при съставяне на акт за нарушение, синият талон се отнема от "Пътна полиция" и се връща на нарушителя при получаване на издадено наказателно постановление.
"Ако премахнем контролния талон, но не променим целия административен ред за налагане на наказания за извършени ПТП, ще създадем възможност за още по-лесно заобикаляне на административно-наказателния процес", се казва в становището на експертите от Института за пътна безопасност (ИПБ). Според тях, ако талонът отпадне, задължително трябва да бъде ремонтирана и наказателната процедура. В противен случай ръстът на невръчените наказателни постановления като нищо ще надхвърли... 70 процента.
Миналата година кабинетът "Борисов-3" прие Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в България за периода 2021-2030 г., както и План за действие 2021-2023 г. с приложения към него. Документите бяха изработени от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) в сътрудничество и координация с Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движение по пътищата.
Един от акцентите в двата документа е
изработването и приемането на чисто нов ЗДвП.
Тази тема от години не слиза от дневния ред на политици и експерти, от време на време се появява уж нов или основно ремонтиран нормативен акт, но на практика нещата продължават да си вървят по нашенски, т.е. по старому.
В началото на 2021 г. Eврoпeйcкият цeнтър зa трaнcпoртни пoлитики, Бългaрcкaтa acoциaция нa пocтрaдaлитe при кaтacтрoфи, Бългaрcкaтa пaциeнтcкa oргaнизaция, Cдружeниeтo „Aвтoтeхничecки eкcпeрти зa пътнa бeзoпacнocт“, Acoциaциятa зa квaлификaция нa aвтoмoбилиcтитe в Бългaрия, Acoциaция „Пътнa пoмoщ Бългaрия“, Aмeрикaнo-бългaрcкaтa търгoвcкa кaмaрa в CAЩ за пореден път повдигнаха въпроса за изработването и приемането на чисто нов и съвременен Закон за движение по пътищата. За целта те подписаха меморандум в областта на безопасността на движението и се ангажираха да помогнат на партиите в новия (по онова време) да отворят дискусията по темата.
Като първа крачка към налагането на новия "шосеен ред", участниците в инициативата обявиха, че eкcпeртитe пo пътнa бeзoпacнocт, шофьорите и мотоциклетистите cа лъгaни в продължение на 30 гoдини, че ще получат нов закон. Те посочиха, че подзaкoнoвaтa нoрмaтивнa рaмкa, отнасяща се до oбучeниeтo нa вoдaчитe и oргaнизaцията нa движeниeтo, също има нужда от радикален ремонт и хармонизиране с eврoпeйcкoтo зaкoнoдaтeлcтвo.
Днес, когато тогавашното ново 45-о Народно събрание вече е история, а 46-ия "предсрочен" парламент е на доизживяване, наистина би било интересно да научим отговора на въпроса "Защо съдбата на контролния талон е по-важна от всички останали безумия по пътищата, примерно -
псевдостандартите за пътна маркировка,
търговията със свидетелства за управление, малоумната мания на вътрешното министерство да забива ограничителни знаци където им скимне на униформените корифеи и т.н.?"
Междувременно българските шофьори продължават да сърбат попарата, забъркана им от предишното правителство. Става въпрос за новите условия за технически преглед на автомобилите, наложени с влизането в сила от 12 юли на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
Както е известно, с този подзаконов нормативен акт бяха въведени в експлоатация специални стикери, определящи екокатегорията на всеки автомобил (т. нар. екостикери). Те са пет категории и са свързани с годината на производство на съответния автомобил. А това, че употребихме думата експлоатация, си е съвсем нарочно: от 1 януари 2022 г., когато екостикерите станат абсолютно задължителни, техническите прегледи също се "видоизменят" и стават...
по-сложни, по-продължителни и с 10-20 лева по-скъпи.
За разлика от стандартната практика, когато всички търсим далаверата в правителството и парламентарно представените политически сили, сега гърнето с мед ще е в ръцете на кметовете и общинските съвети, защото те ще определят зоните за ниски емисии и ще забраняват на вредните автомобили да припарват до тях.
Според срамежливо споделените очаквания на борците за чист въздух, с въвеждането на екостикерите около 3 милиона български автомобила ще попаднат в категориите на силно замърсяващите. И, ако вземем предвид обстоятелството, че в България има не повече от 4.2-4.5 млн. МПС-та, дали някой се е сетил да създаде и органи за борба с корупцията около екостикерите? Или за това ще мислим после, когато се наложи да върнем 150-200 милиона "зелени" евро на Брюксел, защото не сме успели да ги усвоим правилно?
