Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Христо Бисеров: поредният "знаков провал"?

S 250 54af9fb4 0ab5 4349 9f49 0e19fed9ef84

Какво е общото между фамозния бивш шеф на столичната "Топлофикация" Вальо Топлото, бившата шефка на НАП Мария Мургина и бившия вече заместник-шеф на Народното събрание и знаков функционер на ДПС Христо Бисеров? На пръв поглед нищо, освен факта, че всичките са бивши и са подсъдими. Има обаче и един друг елемент, който е общ и при тримата: обвиненията им. И очакването и тримата да се превърнат в поредните "знакови" провали на прокуратурата.

Да припомним, че в началото на април тази година Софийската градска прокуратура внесе обвинителен акт срещу Христо Бисеров за три престъпления: по чл.251 от НК, по чл.255 от НК и по чл.313 от НК (за нарушения на Валутния закон - защото не декларирал, че има банкови сметки в Швейцария, за избягване на установяването на данъчни задължения в особено големи размери при превод на суми от същите тези сметки и за това, че не ги е декларирал пред Сметната палата). От прессъобщението на прокуратурата за поредния "успех" в борбата с корупцията стана ясно, че в тези сметки е имало общо към 700 000 лв. във валута: 314 529 щ. долара и 82 515.39 евро. Очаква се всички те да бъдат конфискувани в полза на държавата.

Дали тази сума е "спестена от закуски" - не знаем. Но очевидно не е с престъпен произход, след като срещу Бисеров няма обвинение, което да преследва произхода им. Няма и помен от първоначалните лакардии за пране на пари - нито срещу Бисеров, нито срещу доведения му син Ивайло Главинков. Впрочем, срещу последния няма никакво обвинение, поне не и на този етап.

Ефектът "Мургина"

Безспорно най-достъпно за разбиране е последното обвинение - по чл.313, ал.1 от Наказателния кодекс, а именно: че Бисеров не е записал сметките си в Швейцария в подадената на 25 март 2013 г. декларация пред Сметната палата, както изисква законът от всички публични фигури. Фактът е налице - има я декларацията, а сметките в чужбина не фигурират в нея. Просто и ясно.

Законът предвижда изключително мижаво наказание за такова престъпление: от 100 до 300 лв. глоба. Има и алтернатива - до три години затвор. Само че юристите знаят, че липсата на долна граница при наказанието, записано в закона, означава гарантирано спасение от затвора: с възможност за налагане на пробация.

Но не ниското наказание е бедата в случая. А фактът, че Бисеров може да се размине дори и с него. Защото вече има спасително решение на Софийския градски съд, според което да се декларират погрешни данни пред Сметната палата изобщо не е престъпление. То е прието във връзка с делото срещу някогашната данъчна началничка Мария Мургина. Тя бе обвинена в същото - че е декларирала неверни данни пред Сметната палата. Та по този повод още през 2010 г. състав на Софийския градски съд, воден от съдия Карамфила Тодорова, определи обвинението като "изцяло несъставомерно". Съдът прие, че предназначението на декларирането пред Сметната палата е само да се покаже на обществото имотно състояние на властимащите. "А функцията на Сметната палата не е на държавен орган, обвързан от истинността или неистинността на декларирането, а само на пазител и администратор на публичния регистър. Липсата на качества на Сметната палата на орган на власт по смисъла на чл.313 НК обяснява и защо неподаването на декларация е обвързано само с  административна санкция. Но законодателят не е въвел санкция, когато тези лица неточно, невярно декларират имуществото си и така невярно информират обществото, без значение каква е причината - пропуск, грешка, незнание  или пък съзнателно.

Санкциите към момента могат да са само морални. Абсурдно е да се допусне, че законодателят би придал по-голяма обществена опасност на деклариране на имущество дори с някои неточности в него, а неподаването изобщо на декларация, т.е. при никакво деклариране, санкцията да е само административна. Ако приемем това разсъждение, по-изгодно за лицата изобщо да не подават декларация, отколкото да рискуват при всякакви неточности да носят наказателна отговорност. Вижда се, че не това е общественият интерес...", пише съдия Тодорова.

Само за сведение: прокуратурата не е сметнала за нужно да протестира срещу тази част от оправдателната присъда на Мургина пред Софийския апелативен съд. Нито пък пред ВКС, където делото отлежава от ноември миналата година и чака окончателно решение.

С много въпросителни е и другото обвинение

срещу Бисеров, което всъщност е за нарушение на Валутния закон. Според прокуратурата Бисеров е извършил престъпление по чл.251 от Наказателния кодекс, като в периода 1 януари 2013. - 31 март 2014 г. не е изпълнил задължението си да подаде пред БНБ статистически формуляр, в който да отчете наличието на сметки, вземания и задължения в чужбина. Валутният закон и специална наредба на БНБ задължават всяко физическо лице в срок до 31 март всяка година да декларира тези данни, ако сборът от тези вземания или задължения надхвърля левовата равностойност на 50 000 лева. А Бисеров е имал в швейцарска банка валута на стойност 700 960 лева.

Само че е много интересно кога точно е извършено това престъпление. И на каква стойност възлиза "предметът" му, за който законът изисква конфискация в полза на държавата. А това са две много важни "подробности", без изясняването на които присъда просто няма как да има.

Според прессъобщението на прокуратурата Бисеров е имал сметка в Швейцария още през 2012 година. За целия период от 1 януари до 31 декември 2012 г. в тях е имало общо 633 140 лв. във валута - долари и евро. Само че на 12 декември 2012 г. Бисеров прави два превода към доведения си син Ивайло Главинков. Очевидно и сумите по сметките му след тази дата са били различни. Колко са останалите наличности към 31 декември 2012 г. обаче не се уточнява.

Освен това според информацията от прокуратурата през 2013 г. в тези сметки са останали едва 34 676 евро, т.е. 67 821 лева. За тях също не е подадена декларация в БНБ. Тезата на обвинението е, че Бисеров е нарушил задължението си да декларира сметките пред БНБ и че това престъпление е извършвано в периода 1 януари - 31 март 2013 година. Но кога и какво точно се е очаквало Бисеров да декларира в БНБ - дали наличните суми към 31 декември 2012 година? Или пък става дума за "остатъка" от 67 821 лв., който е имал през 2013 година? Но в такъв случай кога точно е възникнало нарушението: в срока за деклариране от 1 януари до 31 март или след изтичането му - от 1 април насетне?

Верните отговори са загадка

Надяваме се те да са ясни поне на държавното обвинение. Защото това престъпление и без това е абсолютна "екзотика" - съдебна практика по него почти няма. Обяснението за това е много простичко: банковата тайна пази информацията за министри, депутати, съдии и ред още "публични" фигури, които кътат пари в чужбина и не подават декларации за тях в БНБ. Отделно че след влизането ни в ЕС и при прилагането на неговия основен принцип за свободно движение на хора, стоки и капитали самото съществуване на точно такова престъпление в Наказателния кодекс на юристите им стои твърде спорно.

Третото обвинение срещу Бисеров е за това, че в декларацията за доходите си, подадена пред НАП през 2013 г., е вписал и платил данъците върху заплатите си и върху прихода от наеми на имоти. Но "затаил истина, като не включил в данъчната основа налични за 2012 г. доходи, подлежащи на облагане с данък. По този начин той е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, а именно - 25 678.25 лв.", пишат от прокурорите. Само че съвсем не става ясно какъв е източникът на тези доходи за Бисеров. Единственото обяснение, което се дава, е, че той се е разпоредил с този укрит доход в полза на доведения си син Ивайло Главинков, нареждайки на 12 декември 2012 г. два валутни превода от собствените си сметки в евро и щатски долари към банка в Женева, Швейцария.

Очевидно тепърва ще стане ясно дали съдията-докладчик ще приеме, че фактите по делото са обобщени изрядно и ще го насрочи за разглеждане в залата, или ще реши, че има нужда да го върне в прокуратурата за доразследване или за доуточняване на обвинението.

Факт е само, че от 9 април, когато обвинителният акт бе внесен в съда, по делото срещу Бисеров цари пълно мълчание. Справката в деловодната система на СГС показва само, че делото е образувано на 14 април и е разпределено на 19-и наказателен състав - на съдия Снежина Колева. И че прокурорската преписка е от 13 тома.

Facebook logo
Бъдете с нас и във