Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Хвърковата чета погва търговците на гласове

Във вторник (29 април) бе създадена поредната мегаструктура за борба срещу изборната търговия с гласове. Специалното "изборно звено" на прокуратурата, на ДАНС и на МВР, което ще дебне за нарушения на правилата при избора на новите ни депутати в Европарламента, ще бъде ръководено от заместник главния прокурор Борислав Сарафов. Освен него в новата Хвърковата чета влизат още и колегите му Николай Георгиев и Емилия Пенева, както и заместник-председателят на ДАНС Ваня Стефанова и главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. Звеното ще разчита много на медиите и на неправителствените организации, които обичайно биват заливани със сигнали за купуване на гласове. Основните усилия ще бъдат насочени за превенция на търговията с гласове в малките населени места - там, където през годините се доказа, че тя става най-лесно и в най-големи мащаби просто защото хората са най-бедни и уязвими. Ще ги има и обичайните вече дежурни звена в полицията и прокуратурите по места в дните около вота.


Само да припомним, че покрай парламентарните избори през май 2013-та в прокуратурата бяха образувани общо 600 преписки по сигнали за търговия с гласове, но само 77 от тях прераснаха в досъдебни производства, от които пък излязоха само 21 дела. Всички останали сигнали се оказаха толкова ялови, че не ставаха и за разследване.


Любопитна подробност е и че само в 14 от разследванията, образувани покрай последните парламентарни избори, са поискани и използвани специални разузнавателни средства, сочи още справка от прокуратурата. Няма данни обаче колко от събраните в тези случаи материали са приложени по дела пред съда. Всъщност възможността да се ползват СРС-та при разследването на сигнали за търговия с гласове бе дадена едва през 2013 г., но поне досега така и не се видя полезността от това нововъведение.


Практиката показва, че досега не е имало избори, след които да не бъдат осъдени поне 30-тина търговци с гласове. Но никога досега не са съдени "едри риби" и никога не се е стигало до поръчителите. Горят само мюретата. Другият извод от досегашния изборен опит е, че "търговците" минават тънко - обикновено с пробация или с условна присъда. Разбира се, има и изключения - миналата година след парламентарния вот обаче двама пишман търговци от Поморие и Плевен влязоха в затвора, а отделно бяха осъдени и да платят по 10 000 лв. глоба на държавата.


Това са реалните резултати от повсеместната и чутовна борба с това уродливо явление дотук.


Докато новата Хвърковатата чета загрява на старта обаче, подготовката за алъш-вериша върви. В ромските махали вече се събират оферти за цената на един глас. Знайно е, че около 350 000 българи са склонни да продадат гласа си, стига да има кой да им плати. А въпросът "колко струва" изобщо не е на дневен ред - принципът е като в "Мечо Пух": колкото повече, толкова повече. В зората на демокрацията политическите сили все още можеха да минават с кебапчета, капачки и безплатни концерти. Но вече от много години се работи само с кеш. А цената скача главоломно.


Миналата пролет, по време на парламентарния вот, за първи път открито се заговори, че в ромските махали става истинско наддаване за гласовете - цените буквално хвърчаха нагоре и само за няколко дни удариха исторически най-високото ниво до момента: сто лева на човек. Числото съвсем не бе журналистическа лакърдия, то бе потвърдена впоследствие и от заместник главния прокурор Ася Петрова. Такива нива обаче на предстоящите евроизбори няма да бъдат достигнати, въпреки истерията, която вече се усеща - очакванията са през май да се сборят най-вече твърдите партийни ядра. Освен това сили и средства, при това доста по-сериозни, ще са нужни и за евентуални предсрочни парламентарни избори, ако се стигне до тях. Така че този път надцакване по махалите надали ще има.


Всички политически играчи без изключение се кълнат, че никога не са прибягвали към търговията с гласове дори и при очевидните факти - присъдите за техни функционери. В същото време във всеки един град, село или община се знае почти с абсолютна точност колко са хората, които продават гласовете си. Ако се проучат избирателните протоколи от всички избори през последните 10-15 години в секциите, където гласува компактно ромско население, много ясно ще се види как една и съща бройка хора буквално се прелива при всеки различен вот към различна партия. А понякога тази рязка смяна на политическите пристрастия се случва и по два пъти годишно, стига да има толкова избори. Изводите са пределно ясни, въпреки че нищо не може да се докаже. А е така, защото всички в схемата мълчат - нито тези, които дават парите, нито тези, които ги взимат, имат интерес да си разбият далаверата. Пък и кой ли има интерес да ги търси?


Надали и новосъздадената Хвърковата чета ще успее да се сбори с изборната търговия, най-вероятно повече ще се залага на демонстрацията на усилия. Както впрочем е било винаги досега. Но пък надеждата умирала последна, казват...

Facebook logo
Бъдете с нас и във