Параграф22 Daily

До края на 2027 година:

Хвърляме 40 млн. евро за връщане на незаконни мигранти

S 250 7d9db780 3d49 4167 8caa a6139f601bdb
S 250 98031d40 f855 42f3 a5c9 a9e41c2e80b9

Доста парички ще похарчим в идните шест години за връщане на незаконните мигранти в страните им, става ясно от Националната програма по Фонд "Убежище, миграция и интеграция" за периода 2021-2027 година. Тя очертава конкретните стъпки на държавата за приемане, предоставяне на убежище и статут, помощ, издръжка, интеграция, реинтеграция и връщане на незаконно озовалите се тук бежанци по родните им места, както и финансовите източници за реализирането на тези политики.

 

Необходимостта от подобна прогнозна програма е очевидна - от година на година напливът на легалните и незаконните мигранти се увеличава. По данни на МВР, през 2020 г. са били задържани общо 3487 незаконни мигранти. В сравнение с 2019 г., когато са заловени 2184 души, увеличението е с близо 60 процента.

Увеличават се и молбите за предоставяне на закрила, бежански статут и помощи. През 2018 г. в България са
подадени общо 2536 молби за международна закрила, през 2019 г. те са 2152, през 2020 г. тези молби вече са 3525, а през тази... Все още е рано да прогнозираме крайния резултат, но според Държавната агенция за бежанци (ДАБ) тенденцията е категорична -

молбите за международна закрила

ще продължават да се увеличават и през следващите няколко години.

Справянето с този проблем доведе до приемането на Националната стратегия за миграция, убежище и интеграция през 2014 г., с хоризонт на действие до 2020 година. През март 2021 г. стратегията бе актуализирана с времеви хоризонт до 2025 г., като междувременно бяха засилени мерките за увеличаване капацитета на приемните центрове, подобряване на условията за настаняване и усъвършенстване на процедурите за международна закрила.

По силата на различни европейски директиви, отнасящи се до бежанците, за всеки който у нас поиска международна закрила, започват да се прилагат мерки за първоначална адаптация по време на процедурата по разглеждане на техните молби за международна закрила. Това струва пари, както и усилия на държавата да осигури на този бежанец условия за интеграция. Това означава работа, жилище, училища за децата и прочие грижи.

Разбира се, става дума за онези от мигрантите, които са се озовали тук законно. По данни на Националната агенция за приходите (НАП), в началото на 2020 г. у нас са били

наети по трудов договор  24 556 граждани на трети държави,

а 137 чужденци са били самонаети лица.

Проблем обаче са незаконните бежанци, които прииждат на талази, тъй като България е една от входните точки по протежение на миграционните маршрути на Балканите и Източното Средиземноморие.

През 2020 г. ДАБ е издала само 821 решения за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, отрицателните решения са 1374, а 452 дела за предоставяне на бежански статут са били прекратени.

Очевидно политиката на държавата по отношения на мигрантите се фокусира върху това да се осигури на тези бежанци достъп до съответните механизми, чрез които те безопасно да бъдат върнати по родните им места.

Понеже Хелзинкският комитет и другите правозащитни организации не дават и косъм да падне от бежанските глави, Националната стратегия за миграция, убежище и интеграция за 2021 – 2025 г. акцентира върху доброволното връщане като приоритет в българската политика по адрес на незаконните мигранти. Принудителното им репатриране се прилага като крайна мярка, макар че според анализите на експертите по миграция, убежище и интеграция именно принудата е ключов инструмент за противодействие на нелегалната миграция.

И понеже тези процедури струват пари, редно е да посочим, че ако средствата за издръжка на всеки бежанец - законен или не - идват от републиканския бюджет, държавата бързо ще излезе на червено. Слава богу, само

малък процент от тези пари се осигуряват от държавния бюджет

чрез ДАБ, докато основната част от финансовия ресурс за мерките в областта на международната закрила се предоставя по линия на Фонд "Убежище, миграция и интеграция" (ФУМИ). Тоест парите идват от различни европейски фондове.

Процедурите за принудително връщане и подпомогнато доброволно връщане и реинтеграция се подпомагат от ФУМИ, чрез средства от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) и средства от националния бюджет по споразумения за реадмисия. Общият дял на ФУМИ във финансирането на дейности по връщане е около 60 – 70 на сто.

За периода 2021-2027 г. в МВР са пресметнали, че за споменатите процедури

ще са ни необходими близо 40 млн. евро.

Сметките са правени във вътрешното министерство, тъй като управляващ орган по ФУМИ от октомври 2020 г. е дирекцията "Международни проекти" в МВР. Точната сума,която дирекцията очаква и ще поиска от ЕС е 28.505 млн. евро, като националното съфинансиране е в размер на 9.1 млн. евро, като цялата сума за извършване на процедурите е 37. 6 млн. евро. 

След бежанската вълна от 2015 г. и призива на канцлера Меркел към бежанците "Елате, чакаме ви!", ЕС се преориентира в обстановката и вече има друг приоритет. Той е увеличаване броя на чужденците, които са преминали процедурата по връщане.

По този показател в ЕС ни пишат отличен - през 2018 г. сме върнали в страните им 894 незаконно пребиваващи у нас мигранти, през 2019 г. те са били 874, а в пандемичната 2020 г. - по разбираеми причини  - са репатрирани едва 194 незаконни бежанци. Според статистиката, около 75% от тези "изпроводени" чужденци са 18-35 годишни, а сред тях - едва 6% жени.

От МВР и ДАБ информират, че броят на незаконно пребиваващите мигранти, които отказват да съдействат при принудителното им връщане, се увеличава. Отказът за съдействие обикновено налага използването на полицейски ескорт.

Операциите по връщане в страните по произход или в т. нар. транзитни държави са извършвани по суша и по море - с оглед действащите споразумения за реадмисия за транзитно преминаване през трети държави или държави членки.

Връщането на незаконно пребиваващите чужденци се извършва единствено със средства по спешна бежанска помощ и ФУМИ, с подкрепата на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, а Главна дирекция "Гранична полиция" е компетентния орган по физическото прилагане на споразуменията за реадмисия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във