Параграф22 Weekly

§22 Анализи

И ДОСЕГА ПЛАЩАМЕ ДАНЪК ЗА ВРЪЗКИТЕ НА ДЪРЖАВАТА И ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ

Йордан Георгиев Соколов е български юрист, политик и държавник, министър на вътрешните работи, народен представител в 37-ото Народно събрание, 38-ото Народно събрание и 39-ото Народно събрание. Председател на 38-ото Народно събрание. Роден е на 18 януари 1933 г. в София. Баща му Георги Соколов е един от най-авторитетните юристи на България и председател на отделение във ВАС до 1948 г, след това и адвокат.
Йордан Соколов завършва право в Софийския университет Св. Климент Охридски. От 1956 до 1958 г. е секретар в Държавния арбитраж, а от 1958 г. - адвокат и член на Адвокатския съвет. След промяната през 1989 г. е и член на Централната избирателна комисия. През същата година става и юридически съветник на президента Жельо Желев. Министър на вътрешните работи е в кабинета на Филип Димитров. Името му се свързва с концентрацията на много информация и задкулисна власт и той се превръща в една от най-силните фигури в българската политика. Заедно с министрите Иван Костов и Светослав Лучников става част от най-близкото обкръжение на премиера (т.нар. Кинжали). През 1996 г. името му се спряга като възможна дясна кандидатура за президент, но той се оттегля в полза на Петър Стоянов. През 1997 г. отново е избран за депутат и за председател на 38-ото Народно събрание (1997-2001). Заедно с Екатерина Михайлова е сред най-твърдите поддръжници на Иван Костов и неговата политика. През 2001 г. е сред тези лидери на СДС, които най-силно застъпват тезата за оставане в опозиция по време на правителството на Симеон Сакскобургготски. През 2004 г. е сред основателите на Демократи за силна България, в която е избран за председател на вътрешнопартийния арбитраж, с мандат до 2009 година. Спечелва си огромна неформална власт в съдебната система и сферата на сигурността - твърди се, че по онова време негови назначения са министрите на вътрешните работи, на правосъдието, шефовете на съдилищата, главният прокурор, шефовете на тайните служби и т.н...

13-ти, но вторник. Май 2008 година. Уютен, миниатюрен кабинет на последния етаж на кооперация в края на малка улица с цветно име. Книги, книги, но най-вече картини. И дакела Съни, разположил се на един ратанов стол. Кротува. Подавам визитната картичка на видния държавник от последните двайсетина години. Чете, нанася незначителна поправка. Изразява несъгласие с последното изречение на неформарлната власт.

Г-н Соколов, изглежда, Никола Филчев не е ваше назначение?
- Не. Ние нямахме предвид Филчев да става главен прокурор, той сам си стана. При първото гласуване той беше получил по-малко гласове от Росен Димов - 5 срещу 6 за Димов. Но по внушение на Иван Татарчев и с подкрепата на прокурори той беше избран на втория тур.
Бившият председател на Върховния касационен съд Иван Григоров си призна, че той е причината за назначението на Никола Филчев...
- Това не съм го знаел. Мислех и дори съм имал спорове, че той е бил предложен от Васил Гоцев ( министър на правосъдието 1997-1999 г.). Като негов заместник Гоцев даде добра характеристика за Филчев. После разбрах, че когато Филчев напуска министерството, си устройват гуляй и празнуват, защото са се освободили от него.
Грешка ли беше назначението на Никола Филчев?
- Много голяма.
Защо? Какви бяха последствията от това назначение?
- Нямаше никаква реална дейност срещу организираната престъпност. По-скоро се стигна до нейната закрила. И насочи острието на прокуратурата за изпълнението на политически поръчки. Всичките тези дела - Фондация Демокрация срещу Елена Костова и редица други поръчки обаче се провалиха... Но голямата ни грешка беше изборът на Иван Татарчев за главен прокурор през 1991 година. Тогава много хора можеха да отговарят за престъпленията, които бяха извършили, но нито един не беше осъден.
Тези грешки са наистина много сериозни...
- Те са фатални. И сега виждаме един главен прокурор как действа (бел. а. Борис Велчев). На него се възлагаха големи надежди, че ще направи реформа и ще се освободи от корумпираните прокурори и че наистина ще предприеме ефективни мерки срещу организираната престъпност. Според мен това не става.
До момента ли?
- И до момента. Отново най-големите босове на организираната престъпност продължават да са недосегаеми. Отново чадър над организираната престъпност. Когато ние се доближавахме до някои разкрития, свързани с Държавна сигурност и други преди 1989 година - контрабандни канали, например, бяхме с вързани ръце, защото следствието и прокуратурата бездействаха. Неудачен беше изборът на г-жа Ана Крулева за шеф на следствието. За мен тя не беше професионалист. След това дойде и изборът на Бойко Рашков - един добър професионалист, който бездействаше, защото си е свързан с БСП. Да се разчита, че той ще тръгне да разкрива тесните връзки на БСП, на предишната държава с организираната престъпност, си беше една илюзия, на която и досега плащаме данък.
Организирана престъпност или мафия? В момента се спори...
- Спори се, защото на управляващите не им е приятно да признаят, че в България има мафия. Каква е разликата - организираната престъпност се превръща в мафия, когато се свърже с управлението?! Това е мафията. Тя командва политическия живот... Връзките на министри с престъпния свят. Например, позабравената вече среща на яхтата в Монако на министри и народни представители с лица от организираната престъпност. Или срещата на Румен Петков, която доведе до неговата оставка...
Това ли е мафията?
- В западния свят го наричат така. И това служебна среща ли е било? Остана незабелязано едно признание на самия Румен Петков, че на срещата е присъствал и малкият му син. Недопустимо е един министър да прави служебна среща с такъв вид лица и на всичко отгоре да отиде с малкия си син... Ще ви дам пример - през 1992 г. Тихомир Стойчев си отиде - директор на Централната служба за борба с организираната престъпност, защото ми докладваха, че с неговата кола се движи Фатик - един човек от мафията. Освен това Стойчев си беше позволил с личната кола на Джевад (един от наркобосовете тогава, когото разстреляха на бул. Христо Ботев ) да отиде на акция на баретите в Петрич. Недопустимо е директор на централна служба, па било то и за информация, да се среща с такива хора...
Като заговорихме за МВР, да ви попитам как заварихте вътрешното ведомство. От години се говори, че чистките в МВР са ваше дело?
- От министерството по времето на Атанас Семерджиев - това е една много зловеща фигура - бяха уволнени 11 000 души. Това бяха предимно млади хора - с една, две, три години служба. Тези, които не бяха тясно свързани с Държавна сигурност. С предишните престъпления. Защото ако в България е имало организирана престъпност, това беше държавната престъпност. По линия на Държавна сигурност преди всичко - говоря за търговията с оръжие, с наркотици, кражбите на интелектуална собственост, с която се заобикаляха забраните на КОКОМ... Не съм правил изчисления, но се твърди, че аз съм уволнил около 4800 души...
Какви бяха причините за тези уволнения?
- Аз заварих огромен брой служители, които според новите изисквания за пределна и пенсионна възраст на Закона за МВР, приет от Великото Народно събрание, трябваше да напуснат. За пределната възраст дори нямах правото на преценка. Пенсионната възраст за жените бе 50, за мъжете - 55, а за някои категории се разширяваше до 60 години. Аз съзнателно пенсионирах възрастни хора, защото те бяха най-тясно свързаните със самото създаване на Държавна сигурност и Народната милиция. Имах един случай, когато петима генерали от Гранични войски поискаха среща с мен. Доведе ги тогавашният командващ ген. Стефан Ангелов. Един от тях ми казва: Как може да ме уволнявате след 33 години служба?. Отговорих му, че в закона е записано - 20 години служба. Уволних хора, безполезни за МВР. Имаше и хора, които по 25 години са били платени партийни секретари. А МВР беше деполитизирано. Самите техни колеги им се смееха, защото за толкова години не бяха имали нито една оперативна разработка.
Друга голяма категория от освободени беше по Указ №1313 - наградените за участие във възродителния процес. До един ги уволних. Без да си давам сметка, че много от ръководителите на ДПС, включително и сегашните, на най-високо ниво са били свързани с възродителния процес. През май 1992 г. Ахмед Доган немотивирано ми поиска оставката. А бях заявил това свое програмно намерение още при избора ми за министър на 8 ноември 1991 година...
Как отговори системата на тези уволнения?
- От служители съм чувал да казват, че аз съм махнал най-горния пласт, който беше запушил МВР. Представете си едно езеро с чиста вода, а отгоре разлят петрол. Не позволява на тези отдолу да дишат. Когато правителството на Жан Виденов издаде Бялата книга за управлението на СДС, най-големият упрек по отношение на политиката в МВР беше, че съм назначил на ръководни длъжности полицаи. Аз издадох една заповед, че бивш служител на ДС не може да бъде началник на сектор и нагоре. А всички ръководни длъжности тогава бяха заети от бивши служители на ДС... С една заповед освободих 50 на сто от Националната служба за сигурност. Там бяха намерили място всички от бившето Шесто управление. За всяко уволнение аз отговарях на парламентарни въпроси. Когато уволних няколко души, вестник Труд излезе със заглавие Черен петък за българската полиция.
Тогава уволних шефа на Столичната дирекция на полицията Чавдар Чернев, който още тогава имаше бизнес, предимно с Виктор Вълков. Дори имаше един случай, в който Чернев с кола на външно министерство беше катастрофирал във Виена и беше потрошил колата. Уволних шефа на 5-о РПУ в столицата, за чийто баща се оказа, че е навъртял 13 000 хиляди лева телефонни разговори с Африка. Имал бизнес с плодове - внасял портокали и банани. Министерската ми заплата беше 2800 лева.
Аз уволних Боян Радев и Александър Томов, хора, които безкрайно уважавам. Повиках ги един ден и им казах, че МВР има нужда от тях - да учат полицаите на техните умения, да могат да се бранят при срещи с престъпниците. Боян Радев ми каза, че ще идва по няколко часа на седмица. Отговорих му, че в МВР се работи по 8 часа на ден. Затова и се разделихме...
Имаше и много раздути щатове. Беше ми показан един списък на СОТИ (Служба за оперативно-техническа информация), от който се оказа, че постоянно, а не за по месец, да речем, са се подслушвали 3000 обекта. СОТИ беше 300 души. С влизането на новата конституция подслушването ставаше със съдебно разрешение, подписано от главен секретар и от мен. И то добре мотивирано... Оказа се, че в СОТИ работят и пет души лекари психиатри. Питам какво правят там психиатри в служба за оперативно техническо издирване. Отговарят ми, че са на прикритие. Били най-опасните хора. Когато имало нужда, те давали лекарства на някои, на които трябвало да се пречупи волята да направят признания, за да бъдат осъдени. Те вкарвали в лудницата неудобните политически лица...
МВР имаше и пресцентър, който нищо не правеше. Налагаше се аз да викам шефа му и да му казвам какви съобщения трябва да се направят. Един ден разбирам, че в пресцентъра работят 72 души. Отивам там - никого не намирам. Само табелки на вратите. Питам къде са хората? Отговарят ми - в командировка. А само аз мога да разписвам командировъчните им.
Стана дума за подслушване. Сега се води дебат за мястото на ДОТИ и ДОИ (дирекция за оперативно издирване). В МВР или къде?
- Доскоро беше оправдано да са в МВР, защото нямаше ДАНС. Те трябва са под един много ясен контрол. И този контрол и дори самото разрешение трябва да се прави така, както е на Запад. Дори в техните филми виждаме колко трудно е полицаят да убеди прокурора или съдията да му разрешат съответните действия. Докато при нас това е чиста формалност. Например в случай на отказ да дам разрешение за подслушвания съм изхождал от Конституцията, където е казано, че това е разрешено за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления. И когато видя в текста, с който се иска разрешението, че престъплението не е тежко, аз отказвах...
Защо всички правителства след 10 ноември насам се дънят заради нерегламентирани подслушвания?
- Аз не се издъних. Имаше парламентарна комисия, създадена след като падна нашето правителство. Разпитваха и Ана Крулева, и други, и нито един случай на нерегламентирано подслушване не се доказа. Убеден съм, че само един случай да беше доказан, аз щях да бъда в затвора. Твърдеше се, че нерегламентирано е подслушван единствено Стоян Ганев. А се оказа, че не той е подслушван. Със съдебно разрешение и мое разрешение беше контролирано друго лице, с което той се бе свързал. Само МВР подслушваше. Тогавашната система беше по-примитивна, по-допотопна. В министерството цял етаж беше на СОТИ. Представете си 300 души, с един по-стар магнетофон от ГДР (тежеше 17 кила) и се подслушва. Тогава нямаше GSМ-и. Във всяка пощенска станция си имаше стая и беше много лесно да се контролира. При една внезапна проверка много лесно можеше да се установи кои са защипаните за контрол. Тогавашният американски посланик Хю Кенет Хил ме посети, защото смятал, че телефонът му се подслушва. Чувал някакви шумове. Беше му обяснено, че когато МВР слуша, никакъв шум не се чува...
Разговора води Ангел Шойлев
Очаквайте продължение в следващия брой.

Facebook logo
Бъдете с нас и във