Параграф22 Weekly

§22 Анализи

И кабинетът с проект за частните изпълнители

След поредицата законопроекти на групи депутати за ограничаване на привилегиите на частните съдебни изпълнители (ЧСИ)със свое предложение по въпроса излезе и правосъдното министерство. Формално то не съдържа промяна в Закона за ЧСИ, а в Тарифата за таксите и разноските, издадена въз основа на него с постановление на Министерския съвет. Акцентът в проекта е длъжникът да не бъде товарен с непосилни и несправедливи такси, докато тече срокът за доброволно изпълнение на задължението. В мотивите на правосъдното министерство е посочено, че уеднаквяването на режимите е поискано официално и от Върховния касационен съд още в средата на април.


Текстът на предложената промяна се изчерпва с едно изречение - тарифата да бъде допълнена с изрична забрана за начисляване на такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В мотивите на вносителя - правосъдния министър Зинаида Златанова, се набляга на разликата в регламентацията на събираните от частните и държавните съдебни изпълнители такси и на нуждата тя да бъде уеднаквена. В случая става въпрос не просто за различни, а за противоположни режими - докато тарифата за държавните такси, които съдилищата събират по Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), сега забранява на държавните изпълнители да начисляват такси върху дълга, който длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение (тъй като тарифата по ЗЧСИ предвижда такива такси върху събраните суми да се събират във всички случаи). Те се формират въз основа на два компонента - единият е твърда сума, към която се прибавя пропорционална такса върху горницата над минимума на съответния диапазон на дълга.


Проектът на правосъдното министерство очаквано предизвиква противоположни отзиви от длъжниците и от кредиторите. Подобен разнобой се получи и между държавните и частните съдебни изпълнители. Някои от критиците му твърдят дори, че уеднаквяването на режимите трябва да е в обратната посока - вместо частните изпълнители да бъдат лишени от правото да събират такси в срока за доброволно изпълнение, това право да се даде и на държавните. Така те щели да бъдат мотивирани да работят по-ефективно, осигурявайки допълнителни приходи в бюджета. Принципното възражение обаче има юридически измерения с психологически елемент. Според него понятието "срок за доброволно изпълнение" не трябва да се разбира буквално, а само като част от принудителното изпълнение, когато съдебният изпълнител не може временно да предприема мерки по събирането на дълга. Щом в този срок се налагат обезпечителни мерки въз основа на образувано изпълнително дело, принудителното изпълнение е започнало и длъжникът не може да плати доброволно, тъй като е мотивиран именно от тези мерки.


Такава е и преобладаващата съдебна практика, което обаче не решава проблема с установените в двете тарифи различни режими на държавните и частните изпълнители. Тази практика поначало не засяга държавните изпълнители, тъй като не може да преодолее изричната забрана да събират въпросната такса в срока за доброволно изпълнение. От друга страна, и двете тарифи предвиждат съдебните изпълнители да събират прости такси за определени действия по изпълнението - включително и такива, които са в срока за доброволно изпълнение, или дори го предхождат - за образуване на изпълнително дело, за проучване на имуществото на длъжника, за справки и други от този род. И тези такси обаче в повечето случаи са различни - факт, който показва, че неравнопоставеността между държавните и частните изпълнители има по-широки измерения.


Според частниците предложената промяна ще демотивира длъжниците да удовлетворяват кредиторите навреме съгласно сключените договори, тъй като за просрочието и за закъснялото плащане в срока за доброволно изпълнение няма да има санкция. При това длъжниците, които можели да платят в срока за доброволно изпълнение, били в масовия случай силни икономически субекти и в случаите, когато техни кредитори са граждани, те ще бъдат принудени да завеждат изпълнителни дела, за да си вземат дължимото. Логиката е: ако можеш да не си плащаш дълга, докато не те погнат със санкции, защо да не се бавиш максимално? Към тези аргументи частниците прибавят разноските за издръжка на кантори, таксите, които плащат на държавните институции за исканите от тях справки и категоричното си убеждение, че принудителното събиране на дългове е главоболна работа, която никой няма да върши за едната заплата.


Позицията на длъжниците е, разбира се, обратната. Върху дълговете се начисляват несъразмерно високи такси, надхвърлящи далеч законовата цел на принудителното изпълнение. Тази цел е удовлетворяване на кредитора. Чуват се дори крайни предложения за премахване на всички такси в срока за доброволно изпълнение. За пореден път се изтъква и аргументът, че всички такси, определени с подзаконов нормативен акт, противоречат на конституцията, чийто чл.60 гласи: "Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон съобразно техните доходи и имущество."


Във връзка с първоначалните действия в изпълнителното производство се посочват и други проблеми в ущърб на длъжниците - трудният им достъп до изпълнителното дело, липсата на разбивка за начислените такси, недоказуемото уведомяване чрез залепване на съобщение до длъжника за срока за доброволно изпълнение. Протести пораждат също бавното препращане на жалбите до съда от частния изпълнител, необходимостта да бъде водено второ дело за разноските, ако обжалваните негови действия бъдат отменени от съда, и т. н. На тази плоскост е и очакваното тълкувателно решение на Върховния касационен съд, от което да стане ясно законно ли е да бъдат налагани запори върху несеквестируемо имущество - включително и върху банкови сметки, по които се превеждат несеквестируеми суми. Колко от тези проблеми и инициативи ще бъдат претворени в нормативни актове обаче е трудно да се прогнозира. Най-малкото защото проектите в последните месеци станаха прекалено много и май взеха да си пречат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във