Параграф22 Weekly

§22 Анализи

И какво се случва с демокрацията, ако адвокатите станем агенти на ДАНС?

Поне от година и половина редовите адвокати се бунтуват срещу опитите на изпълнителната власт да ги напъха под ботуша на ДАНС. За първи път обаче членовете на Висшия адвокатски съвет обърнаха палачинката и открито заиграха срещу интересите на собствената си гилдия.

Все още звучи авторитетно да кажеш, че си адвокат, макар и с много условности. Напоследък обаче си мисля, че професията ни съвсем целенасочено бива охулена от всеки, на когото му хрумне да се прави на герой или да замаже очите на избирателите и "пациентите" си. Защото е сигурен в едно - каквито и да ги изговори по наш адрес, последици за него няма да има.

 

Хулят ни представители на  българското правителство, включително и министъра на правосъдието!

Хули ни главният прокурор, който стигна дотам, че постави равенство между нас и клиентите ни, извършили престъпления.

Не ни забравят и разследващите полицаи, част от които привикват зад гърбовете ни клиенти и ги "убеждават" да оттеглят пълномощията си от нас. Тоест - да останат без защита!?

Макар и рядко, хулят ни и председатели на съдебни състави, и отделни съдии...

Що за безобразие се случи в обществото и в гилдията ни, че я докарахме дотук? Тоест - да си блестящ юрист и хуманист,

ако хвърлиш някого в ареста просто така

- защото го смяташ за престъпник?

И да си най-долна измет - ако успееш да го измъкнеш на свобода, доказвайки нарушени правила, заобиколени процедури и припознати като доказателства свободни съчинения?

По време на кризата с COVID-19 върху главите ни се изляха нови порции обиди.

Адвокатите сме били

маргинали и затова държавни помощи не ни се полагали!

„Адвокатите не са за жалене, на тях ли пари да давам? Те пари си имат...“

Така ли, откъде ги имаме тези пари? Дали държавата се погрижи за нас? Или пък висшите ни ръководни органи се постараха да получим поне минимална помощ, след като месеци наред канторите ни бяха затворени, а съдилищата - на практика парализирани?

Но не – това не може да е причина, адвокатът да остане без средства. Адвокатите са добре и нямат нужда от помощ, те са железни и ще издържат на всичко…

Може, но при други обстоятелства и не в ситуацията, в която живеем.

И понеже нито едно зло не идва само, преди няколко дни ни споходи... още едно „ново двайсет“.

Едва ли някой вече си прави труда да помни колко пъти сме изразявали несъгласието си с периодичните опити да ни направят доносници чрез Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) -

в полза на ДАНС и във вреда на клиентите ни.

Стигна се дотам, че през 2019 г. дори организирахме улични протести срещу поредното нововъведение и като че ли успяхме да поотхлабим малко натиска върху професията. Или по-скоро - повярвахме си, че сме постигнали нещо.

Нищо подобно. Преди няколко дни собственият ни ръководен орган - Висшият адвокатски съвет (ВАдС), тихомълком започна да ни готви в собствен сос. 

На 24 юли 2020 г., в сайта на съвета бяха качени - уж за широко професионално обсъждане - един наръч проектодокументи, свързани с прилагането на ЗМИП.

Срокът, до който трябва да изпратим становищата си, т.е. времето за т. нар. обществено обсъждане, е унизително кратък -  11 календарни дни, от които четири съботи и недели. А е такъв, защото никой няма никакво намерение да се съобразява с нашите възражения или несъгласия. Просто си мислят, че мачът отдавна е свирен в тяхна полза!

Още по-унизително обаче е, че от единствената свободна и саморегулираща се по конституция професия, адвокатурата ще бъде превърната в очи и уши на ДАНС. По-точно - на изпълнителната власт. И още по-точно -

на управляващата политическа сила

и нейните бизнес партньори - без значение дали те са явни или задкулисни.

А ние - адвокатите, ще се превърнем в най-обикновени доносници и ще загубим не само професионалното си достойнство, но и всички свои права - неприкосновеност на адвокатските кантори и книжа, адвокатската тайна, поверителността на разговорите с клиентите и т.н.

Да, идеята може и да е благовидна, но практическите стъпки за претворяването й в дела са абсурдни по своята наглост. Най-малко поради една причина - професионалното обсъждане на задълженията ни по ЗМИП трябваше да е

преди публикуването на скандалните проекти,

а не да бъдем поставяни пред свършен факт.

Вижте с какво ни сюрпризираха "началниците", пък сами си направете изводите:

"С решение от 24. 07. 2020 година, Висшият адвокатски съвет прие СЕКТОРНА оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм при дейността на адвокатите в случаите, при които те са задължени да прилагат мерките за превенция срещу изпиране на пари и финансиране на тероризъм, в изпълнение на задълженията по чл. 99 от ЗМИП.

С решение от 24. 07.2020 година, Висшият адвокатски съвет прие ПРОЕКТ на ЕДИННИ ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, в изпълнение на задълженията по чл. 101, ал. 4 от ЗМИП.

Акценти по проект на Висшия адвокатски съвет за Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма

- Единни вътрешни правила - адвокатура;

- Въпросник "Познавай своя клиент - физически лица";

- Въпросник "Познавай своя клиент - юридическо лице";

- Декларация "Действителни собственици";

- Декларация "Произход на средствата";

- Декларация "Видни политически личности";

- Дневник на съмнителните сделки и клиенти;

- Декларация за запознаване с правилата;

- Регистър на декларациите."

Дори при най-повърхностен прочит на цитираните проектни (уж) предложения, възникват... десетки и стотици въпроси. Най-важните от които са:

Кое налага адвокатите да бъдат приравнявани с разследващите полицаи, следователите, прокурорите и служителите на ДАНС? По силата на каква логика и с какъв властови ресурс

ние ще разследваме до девето коляно

евентуалните си клиенти? Тоест - да вършим тяхната работа, вместо да браним клиентите си от държавен, прокурорски и полицейски произвол?

Как ще обясним на евентуалните си клиенти, че преди да поемем защитата на интересите им, първо ще извадим един куп декларации, после ще съберам за тях информация за имущественото им състояние, а накрая превантивно ще блокираме парите им, които те са ни упълномощили да съхраняваме в специалните ни доверителни сметки по чл. 39 от Закона за адвокатурата?

Защо ще ни се вменява в задължение да разпознаваме

дали дадена сделка на клиент е "съмнителна"

и какви са правомощията ни да установим подобно нещо?

Ако нашата преценка за "съмнителност" се окаже неправилна (чудно според кого!?), какво - ще носим наказателна отговорност, задето не сме установили, че клиентът ни е терорист? И колко време ще я носим тази отговорност - докато прокуратурата ни оневини или докато съдът докаже с влязла в сила присъда, че не сме били прави?

Как да накараме клиенти - "видни политически личности" - да попълват декларации за нуждите на ДАНС в нашите кантори? Ами, ако обслужим човека без изобщо да разберем, че

според мерките и теглилките на ДАНС

той е видна политическа личност?

Творенията, които са предложени за обсъждане, наистина са безобразни. Но най-безобразно е поведението на хората, които сме избрали да бранят професионалните ни интереси.

На 27 юли, по повод наш спонтанен протест и системните фейсбук брожения, председателят на ВАдС Ралица Негенцова набързо свика пресконференция и бодро обяви, че притесненията на гилдията били неоснователни, защото предложените проекти били съобразени със закона, а бъдещите ни разследващи функции даже били полезни за адвокатурата. 

Пази ни, Господи, от Висшия ни адвокатски съвет, от враговете ние сами ще се опазим!

 

Адв. Цветанка Иванова

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във