Параграф22 Weekly

§22 Анализи

И новите депутати ще ходят по въглени

И депутатите от 43-ия парламент ще ходят по живите въглени на народното недоволство, категорични са експертите от Института за модерна политика (ИМП). На първо място, заради недостатъчната представителност на сегашното Народно събрание, което е избрано с най-ниската до момента избирателна активност. Която е предпоставка за социално напрежение и за отчуждение на гражданите от политическата система.

Институтът вече по традиция прави "встъпителни доклади", с които прави "прощъпалник" на всеки нов парламент. В докладите се сочат както основните проблеми, които дебнат новозаклелите се депутати, така и мерките, които те спешно трябва да приемат, ако искат изобщо да ги бъде в управлението. Само че по правило тези предложения, или поне по-голямата част от тях, така си и остават нечути.

Според експертите на ИМП, най-големият проблем пред бъдещото управление на държавата ще бъде лобисткият натиск. "Раздробената и нестабилна парламентарна конфигурация може да се превърне в инкубатор за прокарване на лобистки практики и корпоративни интереси. Мозаечният осемпартиен парламент, в който участват и неустойчиви, вътрешно раздробени политически субекти, създава условия за засилване на лобистките практики и прокарване на частни и корпоративни интереси в законодателството", предупреждават изследователите от института. И отбелязват, че у нас е налице системен проблем: законодателният процес и като цяло българската политическа система нямат изградени надеждни "предпазни мрежи" срещу корпоративното влияние, което по правило е в ущърб на широкия обществен интерес.

Няма спор, че в условията на икономическа криза и ограничен публичен ресурс корпоративният натиск за "правилното усвояване" на фондовете чрез обществени проекти и поръчки често се прикрива чрез законодателни промени. Чрез тях на практика се отварят икономически територии за определени корпоративни групи за сметка на други. Това се прояви в практиката вече на няколко поредни парламента.

Според института най-доброто лекарство срещу тези практики са прозрачността и достъпът на обществеността до законодателния процес. Затова се предлага да се възстанови Консултативният съвет по законодателство в Народното събрание, който да служи като бариера пред приемането на лобистки закони в полза на определени корпоративни интереси. В този съвет е добре да се включат и представители на академичните среди, а и на компетентни граждански структури.

Институтът препоръчва още да се въведе задължение да бъдат публикувани в интернет не само първоначалните текстове на законопроектите, внесени за обсъждане в Народното събрание, но и всички предложения, които се правят между първото и второ четене на бъдещия закон. Защото обичайно именно в този период - между първо и второ четене на бъдещия закон, се правят най-големите лобистки врътки в него. При това "на тъмно", защото сегашната организация на движение на документите не допуска обществен контрол върху тези предложения. Отделно, че в парламентите на западните страни отдавна съществува практика да се публикуват и отрицателните мнения по даден законопроект - за да може избирателят сам да си направи сметка кой работи наистина в негов интерес и кой го продава. У нас, разбира се, и такава практика няма.

В института са установили и още един проблем: че у нас няма механизъм, който да гарантира "съвместяването" на всеки един законопроект с възприетите европейски и световни правозащитни стандарти, включително и по отношение на основните човешки права. Нито пък се търси "обратната връзка" с практиката на съда в Страсбург, където тупат държавната хазна като съдран чувал. Не е тайна, че немалко от решенията, с които България е осъдена, са резултат и на калпаво законодателство. Именно за да се пресече досегашният депутатски непукизъм, е нужно всеки законопроект да бъде преценяван и откъм съответствието му с правозащитните стандарти. А Министерският съвет трябва да бъде задължен да внася в парламента ежегоден доклад за броя и характера на осъдителните решения срещу България, както и за необходимите законодателни и административни мерки за преодоляване на причините за тези осъждания, предлагат от ИМП.

Предложенията на института нямат претенциите да откриват "топлата вода", още повече че тя отдавна е открита в страните с развити демократични традиции. У нас обаче и най-дребните промени, които биха внесли повече прозрачност и обществен контрол върху управлението, се посрещат "на нож" - независимо от това кой стои на върха на властта в момента. И чудеса не се очакват отникъде...

Facebook logo
Бъдете с нас и във