Параграф22 Weekly

§22 Анализи

И полицаи, или само полицаи отвличат?

В средите на държавното обвинение битуват доста шеги, превърнали се в клишета. Една от тях гласи: Остави го тоя, той разлика между кражба и грабеж не може да направи, за него всичко е обир! Това остроумие обаче е доста резонно не само по отношение на обвинителите, но и за полицаите...че и за журналистите.
За съжаление редовната практика у нас е на обществото да се сервират натъпкани в
общата графа отвлечени
такива случаи като този на 19-годишната Донка Тодорова от с. Хаджидимитрово и похищението на бизнесмена Киро Киров. Младата ромка е отвлечена от дома на годеника си от друг кандидат за сърцето й.
Киров също бе отвлечен на влизане в дома си, но похитителите искаха част от състоянието му. Киров, Вене Сотиров, Ангел Бончев и Михаил Краус обаче са във видимата част на айсберга. А в последните седем-осем години отвличанията се превърнаха в доходоносен бизнес, и то не само у нас, но и в съседните балкански държави. Сякаш регионът ни пипна латиноамерикански синдром!
Като отделно направление в този род престъпления се очерта косоварската следа. Неофициално, но упорито се твърди, че шиптарите, както ги наричат сърбите и македонците, са лидери в Европа по отношение на отвличането на хора заради органите им! Лично бившият главен прокурор на Международния трибунал в Хага Карла дел Понте, макар и в качеството си на автор на книга, обвини лидерите на косовските албанци, включително и сегашния косовски премиер Хашим Тачи, че са замесени в трафик на органи от сръбски затворници.
При твърде съмнителни обстоятелства
изчезнаха над 10 млади, здрави и непроявени криминално лица
в Добрич и региона от 1998 година насам. Това наведе криминалистите и у нас на мисълта, че може би находчиви мутри са се сетили как да изкарат лесни пари от глада за органи за трансплантиране от живи донори. Добре осведомени източници твърдят, че преди да бъде убит, един известен бос на СИК е имал навика да продава органите на провинилите се пред него подчинени, както и тези на неразплатили се длъжници. Разбира се, възможно е това да са просто градски легенди. Така или иначе този род похищения, поне в момента, не са най-болезненият трън в петата на МВР и на прокуратурата.
Похищенията за откуп сякаш изникнаха от нищото. По време на прехода бяха обичайни случаите, когато жертви на рекет биваха откарвани на Витоша, за да бъдат мотивирани да си плащат месечните вноски редовно. По-късно, когато силовото застраховане излезе от мода, се появиха лихварите. Но и те мотивираха по същия начин късопаметните си длъжници с неплатени вноски по отпуснатите им кредити. Когато вълната от отвличания започна да се надига осезаемо, за престъпленията неофициално бяха обвинение наследниците на силовите групировки.
Според почетния председател на Асоциацията на частните детективи Марин Маринов обаче, наказателните бригади на играчите, наследили СИК, ВИС, Клуб 777 и т.н., са способни да събират дългове, но нямат потенциала да организират операции като тези, при които бяха похитени видни бизнесмени. Маринов, който между другото е бил бодигард на покойния Иво Карамански, заяви категорично, че само
специално обучени служители са способни да реализират подобни операции
а мутрите нямат потенциал за подобна работа. Детективът изрази мнение, че в похищенията участват строго профилирани групи, които умишлено нямат връзка помежду си. Така те не се познават. Според Маринов една група извършва външно наблюдение на нарочения за отвличане - проучва навиците му, местата, които посещава, има ли алтернативна връзка и т.н. Втора група извършва самото отвличане и го предава на трета, която го съхранява, докато поръчителите на престъплението преговарят за откупа. Дори и поръчковите убийци вече просто получават името и снимка на жертвата си. Посочва им се час и място, където мишената ще бъде удобна за отстрел, категоричен беше детективът. Той определи като художествена измислица теорията, че поръчковите стрелци сами наблюдават жертвата си поне месец, преди да дръпнат спусъка.
Други източници, пожелали да запазят своята анонимност, обясниха, че принципно проследяването на жертвата продължава поне месец. За целта са нужни минимум три екипа от по двама-трима души. За дърпането на жертвата пък била нужна компактна група от четирима-петима добре обучени специалисти, които да неутрализират евентуалната съпротива на похитения по най-бързия и тих начин и да го напъхат в колата си, без да го нараняват прекомерно. Според близки до разследването, действащите напоследък групи от дърпачи били две, но работели за един поръчител. Не бил голям проблемът с намирането на още подобни хора...
Преди три седмици от прокуратурата без капчица свян обявиха, че за последните две-три години само в София има 15 дела за отвличания и по нито едно от тях извършителите не са открити. Според Марин Маринов обаче
има поне още десетина похищения на бизнесмени
за които не е било сигнализирано официално в МВР. Те са завършили с плащане на откупи. Детективът заяви, че без информатори от МВР е просто невъзможно похитителите да работят с такъв размах.
Всъщност хамлетовският въпрос, който обществото си задава по отношение на състава на групите за похищения е: И полицаи, или само полицаи? Показателен е фактът, че след отвличането на Вене Сотиров пристигналите на местопрестъплението полицаи първоначално казали на близките му, че колата, в която е бил натъпкан бизнесменът, е излязла минути преди покушението му от гаражите на столичното Пето РПУ. Полицаите обясняват на съпругата и на дъщеря му, че най-вероятно бизнесменът е прибран за рутинна проверка. На следващия ден обаче стана ясно, че е отвлечен...
Че похитителите на могат да бъдат проследени и подслушани, поне от МВР, стана ясно още когато съпругата на Ангел Бончев - Камелия, беше отвлечена, докато предаваше откупа за бившият президент на Литекс, и то под носа на МВР. Между другото отвличането на Камелия Бончева в качеството й на преносител на откупа се оказа прецедент в световен план. Разбира се, за случилото се е виновна се оказа допотопната техника в МВР. Няколко месеца по-късно стана ясно, че за последните две години от управлението на Румен Петков във вътрешното ведомство са били хвърлени 94 млн. лв. за специални разузнавателни средства. Когато даваше обяснения около похарченото, Петков заяви, че в сумата влизали и разходите за покупката на техника, консумативи, ремонт на сгради и съоръжения.
Защо тогава похитителите се оказаха по-добре подсигурени
технически от МВР след толкова милиони? И само техниката ли им дава преимущество пред органите на реда?
Не е тайна, че слабият контрол и ниското заплащане в МВР са сериозна предпоставка и за корупция, и за изтичане на информация и за нерегламентираните действия на служителите. Преди ДОТИ и ДОИ да бъдат реорганизирани в Специализирана дирекция Оперативно-технически операции (СДОТО), се носеше слух, че срещу 300 лв. на ден всеки по-заможен бизнесмен може да си наеме екип от двама-трима служители, които да установят набързо дали съпругата, или любовницата му кръшкат. Срещу сумата от петдесет до сто лева пък всеки престъпник бил в състояние да се информира дали му слушат телефона. При наличието на обосновани хипотези за предлагането на подобни услуги не е трудно да се предположи, че ще има и служители, които са готови да стигнат още по- далеч.
Ако се приеме, че наистина има групи, които проследяват, други, които похищават, и трети, които съхраняват жертвите, и приемем, че в състава им влизат и полицаи с връзки, картинката отчасти се изяснява. Тази хипотеза, разбира се, има и своите противници, които твърдят, че ако схемата е толкова сложна, все някой по линията ще пропее. В подобно предположение също има резон, но това са само размисли. Факт е, че дори и при съвършено организирано похищение - ако жертвата се окаже кредитен милионер без средства в наличност и без потенциал да ги набави, похитителите попадат в доста глупава ситуация. Но кредитни милионери досега не са дърпани за откуп. Този факт навежда на мисълта, че финансовите активи на потенциалните жертви са проверени обстойно преди акциите. Още след отвличането на Михаил Краус в криминалните среди плъзна слуха, че е изготвен
т.нар. Списък на дървените пари
В него влизали предимно бизнесмени със съмнителен бизнес - собственици на автокъщи, строителни предприемачи и други подобни. За тях се знаело, че са натрупали капиталите си по криминален път. Такива бизнесмени били по-удобните жертви, защото рядко се обръщали към МВР, а и било ясно, че имат с какво да си платят на похитителите.
Отвличането на Стефко Колев - собственик на фирмата Руен, послужи на похитителите много градивно. Те си извадиха изводи за допуснатите грешки. Така от 2001 г. насам отвличанията еволюираха. Колев също неведнъж е казвал, че без участието на полицията не може да се осъществи отвличане. В графата неразкрити останаха десетки изчезвания. И докато в случаите с Мето Илиянски, Димитър Стефанов, Ангел Бончев и Михаил Краус може да се предполага, че всъщност не получаването на откупи е била основната цел на похитителите, то при десетки други похищения единственото разумно обяснение е финансовият мотив.
Но латиноамериканският синдром на Балканите е лечим. Гърците, които си имат иначе доста корумпирана администрация, набързо ни направиха показно как се решават такива проблеми. През лятото на миналата година председателят на Федерацията на индустриалците в Северна Гърция - Йоргос Милонас, също стана жертва на похищение. Той беше пуснат срещу откуп от 12 млн. евро, по данни от гръцките медии. По-късно, през октомври, друг солунски бизнесмен - Георгиос Айвазоглу, също беше отвлечен и освободен срещу откуп от 400 хил. евро. Тази година и за корабния магнат Периклис Панагопулос беше платен откуп от 30 млн. евро. Хитрите византийци обаче добре знаят, че
не е луд този, който яде баницата
а онзи, който го оставя. Комшиите ясно осъзнаха, че без крути мерки вълната от отвличания ще предизвика общественото недоволство, което пък ще помете членовете на гръцкия кабинет от меките им кресла. Затова тамошното МВР и прокуратура се размърдаха и авторите на две от трите отвличания похитителите бяха задържани за нула време!
Така пак стигаме до народопсихологията и до извода, че всеки народ си заслужава управниците. Когато ни поскъпна парното, свалихме радиаторите, а не правителството. Когато обаче започнат да ни отвличат децата, какво ще свалим? И кой, ако не гражданското общество у нас може да се пребори с тоталната и отчайваща повсеместна корупция в МВР и прокуратурата? Все въпроси, които имат отговор, но той явно не ни е удобен...

Facebook logo
Бъдете с нас и във