Параграф22 Weekly

§22 Анализи

И премиерът срещу частните изпълнители

Със заявката на кабинета за сериозни промени в частното съдебно изпълнение изпълнителната власт застава редом със законодателната. Вярно е, че втората се представлява засега формално от няколко депутати начело със Страхил Ангелов от БСП, но инерцията е вече налице. При това в някои отношения внесеният от Ангелов законопроект за промени в Закона за частните съдебни изпълнители е далеч по-смел, въпреки че той не иска паралелно с това да лиши банките от привилегията да събират вземанията си по опростен ред. Ангелов удря директно в десетката, съсредоточавайки се върху най-важното: размерът на събираните от ЧСИ такси да бъда намален драстично, а също да им се отнеме и правото да събират публични вземания и правото да събират частни вземания на държавата и общините. Червеният депутат отхвърли нападките, че иска да закрие частното съдебно изпълнение. Аргументът му е, че иска да възстанови баланса между държавни и частни изпълнители, като облекчи длъжниците и спре източването на милиони в частни джобове. Според него това ще компенсира напълно загубата на начислявания сега върху таксите на частниците ДДС. Законопроектът на Страхил Ангелов предвижда сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство да не надвишават 1/10 от задължението, а сборът на всички такси по изпълнението да не надхвърля една втора от вземането. Предлага се длъжникът да бъде освободен от плащане на такса в определени случаи - за опис на имущество в срока за доброволно изпълнение или ако плати дълга си в този срок, за събиране на присъединени публични вземания на държавата и общините и др. На частните изпълнители не се забранява да договарят и допълнителни възнаграждения, но това ще е за сметка на кредитора - тези суми няма да се смятат за разноски по изпълнението и няма да се дължат от длъжника.


 


 


Девет години след като принудителното събиране на дългове стана не просто осъществяване на публична държавна функция, а и изключително доходоносен бизнес, чуваме неща, за които допреди година български властник не смееше дори да намекне. Видя се най-сетне, че в тяхната практика има неща за поправяне. В два поредни дни в края на миналата седмица кабинетът размаха пръст на ЧСИ-тата чрез премиера Пламен Орешарски, включиха се вицето му Зинаида Златанова и заместничката й Сабрие Сапунджиева. Първо тримата хвърлиха бомбата на среща с представители на неправителствени организации в Министерския съвет, после Сапунджиева разшири "пораженията" на семинар с журналисти. Детонацията се оказа силна, друг е въпросът дали ефектът ще е траен или ще се разсее. При това някои негови аспекти са твърде деликатни.


Засега са надминати всички очаквания - премиерът с банкерска закваска Орешарски изглежда склонен да посегне дори на привилегията на банките да събират вземанията си по облекчен ред - чрез т. нар. заповедно производство, при което дело по общия ред за доказване на дълга не се води, а изпълнителният лист се издава въз основа на съдебна заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги на кредитора. Единствените частни субекти, които ползват тази привилегия заедно с държавните учреждения и общините, са банките. Проблемът е дали в стремежа си да надскочат очакванията управляващите не палят юргана заради бълхата.


В присъствието на Орешарски и Златанова Сабрие Сапунджиева заяви, че тази привилегия на банките е противоконституционна и ще се мисли за промяната й. Само преди година и половина обаче Конституционният съд каза точно обратното, отхвърляйки единодушно искането на омбудсмана тя да бъде обявена за противоконституционна. Основният мотив на конституционните съдии е ясен. Да, повечето банки са по същество частни търговски дружества, но те имат особен и дори уникален правен статус с оглед възложените им функции и завишените изисквания към дейността им. Това налага засилена защита на обществения интерес чрез осигуряването на стабилността на банковата система и гарантиране на правата на вложителите.


Дали управляващите са убедени в това, което говорят, или на думи се заиграват с гражданския сектор? Произнасянето на Конституционния съд не им пречи да премахнат въпросната привилегия за банките, включена в Гражданскопроцесуалния кодекс. Дали ще преценят правилно и ще поемат този риск и дали ще убедят депутатите, е обаче друг въпрос. Истината е, че привилегията на банките да събират своите вземания по облекчен ред, както го правят държавата и общините, е далеч назад в дългата редица пороци в принудителното изпълнение. А, както посочихме, Конституционният съд гледа на тази привилегия не като на порок, а като на обществено оправдана необходимост. Самият Орешарски го каза индиректно, обявявайки твърдението, че лихвените проценти са непосилни, за "не много вярно". И пояснявайки, че "банката е банка, не субсидираща институция".


Управляващите очевидно са наясно в общи линии с кривиците на частното съдебно изпълнение. "Наясно сме с недъзите му", увери Орешарски. От Сапунджиева пък чухме, че "реформата в частното съдебно изпълнение не е довършена", и че "в частта за дисциплинарното производство законът куца". Също, че "възможността частните изпълнители да правят оценка на имотите на длъжниците "е рисковано и води до извращения". Срещу всичко това са нужни обаче не само дисциплинарни мерки, а преди всичко законни способи за противодействие срещу печалбарската агресия на някои частни бирници. Включително и срещу установената от самия Министерски съвет свръхцена за труда им.


Строгостта към тази дейност, която обещава Сапунджиева , засега се изразява в проверки. Всяка жалба срещу ЧСИ се проверявала лично от заместник-министърката и евентуално от инспектората на правосъдното ведомство. Вече били издадени 370 заповеди за проверка на частни изпълнители и се водели 15 дисциплинарни производства пред Камарата на ЧСИ. И ако камарата ги санкционира прекалено меко, министерството на свой ред ги обжалва пред Върховния касационен съд. Сапунджиева спести обаче числото на окончателно и сериозно наказаните изпълнители.


Министерството изглежда решено да предложи доживотно отнемане на права за най-тежките нарушения - докато сега максималният срок е пет години. В Холандия, чийто модел сме изкопирали, затваряли годишно по 3-4 изпълнителски кантори. У нас жалбите били всъщност срещу 8-10 от канторите, като имало случаи срещу един изпълнител да се водят по две-три дисциплинарни производства. Но пък имало големи кантори, срещу които няма нито една жалба и които работели много добре. Както във всяко стадо, имало и черни овце, а камарата имала воля да се бори с нарушителите. Но пък и съмненията в обективността й не позволявали да й се дадат по-разширени дисциплинарни права. Министерството иска все пак опростяване на процедурата, по която инспекторатът му проверява ЧСИ-тата.


Хубаво е, че министерството вижда базовите недъзи на съдебното изпълнение - раздробяването на дълга по един изпълнителен лист чрез цесии, на основата на които се присъединяват десетки нови вземания, и за всяко се начисляват нови такси. Извършвала се проверка на около 400 такива дела и били дадени указания по един изпълнителен лист да се дължи само една такса за ЧСИ. Съмнително е обаче доколко това указание ще реши проблема със злоупотребата с право. Сапунджиева чула вече мнението на градския прокурор Христо Динев. Той е убеден, че цесията е законен способ и прокуратурата не може да блокира частни обороти. От камарата пък се оправдават, че автори на схемата са не техни членове, а адвокати. Вярно е, че така адвокатът си мултиплицира хонорара, но това важи и за частния изпълнител, което подсказва, че изгодата е взаимна.


Министерството би постъпило най-добре, ако съобрази промените както с преобладаващото мнение на юристите, така и с жалбите на потърпевшите. Някои от тях бяха изброени - частните изпълнители не препращат своевременно жалбите срещу тях в съдилищата, извършват на своя глава действия без изрично упълномощаване, избирателно дават предимство на някои от взискателите, образувайки изпълнителни дела, без те да са внесли дължимите авансово такси, начисляват такси за запитвания и запорни съобщения до всички банки, макар че повечето длъжници притежават сметки само в една-две от тях, начисляват такси и при вдигане на запора. И за какво ли още не.


Други пороци бяха изброени чрез посочване на промените, които министерството обмисля. Предвижданото разширяване на обхвата на действията на съдебния изпълнител, които да подлежат на съдебен контрол, е признание за доведената до абсурд невъзможност длъжникът да оспори ефективно неговите ходове. Въвеждането на правото на длъжника да обжалва в съда определената начална цена за публична продан пък е в тон с оплакванията за произвол в занижаването на оценките. А обсъжданата възможност след плащане на дълга длъжникът да поиска прекратяване на изпълнителното производство е признание, че частниците отказват да направят това при наличие на сегашните законови предпоставки.


 




Ние не създаваме лошите новини, само ги носим


В пореден опит да свали напрежението Камарата на ЧСИ започна тази седмица информационна кампания "Ден на отворени врати за граждани". Активността на камарата засега е изключително ефективна и успя да парира всички искания за сериозна законодателна намеса в дейността им. В последните месеци обаче натискът става все по-силен и в края на миналата година камарата излезе със запомняща се официална позиция под запомнящ се лайтмотив: "Ние не създаваме лошите новини, само ги носим". Небивалата загриженост за правата на длъжниците беше гласувана на национална конференция на камарата, като беше изразено безпокойство от "зачестилите и изнесени в медиите случаи на физически посегателства, насилие и психически тормоз върху длъжници от страна на кредитори, събирачи на дългове и други". Поводът беше обаче изявление на депутата от ДПС Йордан Цонев, който се обяви за намаляване на таксите, събирани от ЧСИ. Контекстът беше показателен за сегашната заявка на кабинета да лиши банките от привилегията да събират по облекчен ред вземанията си. Цонев обедини всъщност двете гледища - искал таксите да паднат "като част от мерките за намаляване на напрежението между банките и техните кредитополучатели". Цонев обаче не настоя тази привилегия да отпадне, а само за намаляване на таксите. Въпреки това камарата на ЧСИ предложи по отношение на привилегията да бъде "преосмислено доколко е оправдано съществуването й".



Този странен на пръв поглед ход нямаше как да е случаен. Доводите бяха показателни - върху частните изпълнители се сипели публични обвинения, че вършат "произвол" и са "оръдия" на банките, въпреки че изпълнителите по закон нямали право да избират нито кредитора, нито дълга. Щом събирането му им е възложено на законно основание, те трябва да действат. В същото време камарата поиска законодателна промяна, която да стимулира банките активно да отпускат кредити за закупуване на имущество, изнесено на търг от съдебен изпълнител, за да скочат цените. Пискано беше и незабавно въвеждане на електронните запори, понеже повечето от оплакванията били, че са прекомерни начисляваните прости такси спрямо по-малките задължения, а тези изпълнителни дела преобладавали. Камарата се обяви и за въвеждане на принципа за пропорционалност на изпълнението съобразно размера на дълга, за да не се стига до разпродажба на жилища за малки дългове. Както и само в краен случай изпълнението да засегне неипотекирани имоти. ЧСИ-тата се съгласиха и да бъде разширен кръгът от действията им, които да подлежат на обжалване пред съда, включително и по отношение на оценките на недвижимите имоти. Те подкрепят и въвеждането на гражданския фалит, наричан още потребителска несъстоятелност. Отприщването на този невероятен порой от отстъпки изглеждаше необяснимо до появата на законопроекта на Страхил Ангелов. Съпоставката на фактите днес води до извода, че той е най-опасен за ЧСИ-тата, тъй като би ги лишил от най-много доходи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във