Параграф22 Weekly

§22 Анализи

И президентът сдъвка шефа на БОРКОР за спецслужбите

Началникът на Центъра за борба с корупцията към Министерския съвет БОРКОР Румен Миланов продължава да събира негативни оценки за идеите си, вложени в писания под негово ръководство проект на закон за спецслужбите. Остра критика на текста направи миналата седмица заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. После президентът Росен Плевнелиев също се разграничи от проекта. Реакцията на държавния глава дойде два дни след изказване на Миланов, че е възможно нов силов вицепремиер, различен от вътрешния министър, да се грижи за координацията между спецслужбите, без да се намесва непосредствено в работата им.


Всеки слага нещо на масата в момента, но не смятам, че само от различните изказвания на един или друг член на работната група можем да извадим обобщение кое ще бъде и кое - не, каза Плевнелиев. Той допълни, че все още не е наясно с подготвения работен вариант на проекта и че до края на седмицата ще се запознае с доклада на работната група. След това ще се проведе предварителна среща за уточнения по някои спорни въпроси, а към 20 април ще бъде свикано заседание на Консултативния съвет за национална сигурност(КСНС).


Плевнелиев обаче явно поназнайва едно-друго за проекта. Това пролича от думите му, че ще остави своето лично мнение за накрая, за да не предопределям мнението и аргументите на всички останали. Но бъдете сигурни, че имам категорично мнение по въпроса - ще го чуем на заседанието на КСНС, заяви Плевнелиев. Според него има най-различни служби в сектора Сигурност, с припокриващи се функции, което налагало те да се дефинират. Едно нещо все пак е сигурно и президентът го потвърди: едната от двете спецслужби, които досега наблюдаваше президентът - Националната служба за охрана, остава на негово подчинение, а Националната разузнавателна служба (НРС) минава под разпореждане на изпълнителната власт.


МВР не признава директно, че ръководството му е сърдито заради възможността министър Цветанов да има конкуренция, както се говори - в лицето на самия Румен Миланов - и като силов министър, и дори като вицепремиер. Затова нападат проекта като цяло. Заместник-министърът Веселин Вучков реагира незабавно, след като бившият шеф на ДАНС и сегашен началник на кабинета на президента Цветлин Йовчев обяви, че се работи по Закон за националната сигурност и създаването на специално звено, подпомагащо Министерския съвет по важни въпроси в сферата на сигурността.


Ударите под масата не спират. Вучков вече нарече проекта неразумен и нормотворческа смес - разпокъсани текстове, неясни цели, незадоволени амбиции. Той определи статута на искания нов силов министър като министър без портфейл и директно заяви, че службите имат нужда от професионални ръководители, но не и от отделен, който е висша политическа фигура. Вучков предупреди, че подхлъзването на разузнаването и ДАНС към изпълнителната власт, подчинена на конюнктурната политическа ситуация, е опасно.


Междувременно военното разузнаване - служба Военна информация към Министерството на отбраната, се сдоби в началото на седмицата с първия си цивилен шеф. Министърът Аню Ангелов назначи там досегашния изпълняващ длъжността Веселин Иванов, бивш военен аташе в Гърция. Назначаването му стана възможно, след като бе обнародван указът на президента Росен Плевнелиев за новите длъжности, изискващи висши офицерски звания. Сред тях вече не фигурират длъжностите директор и заместник-директор на служба Военна информация. Така в крайна сметка военните разузнавачи могат да бъдат най-много полковници, а шефът им може да е и цивилен.


Шефът на цивилното разузнаване - Националната разузнавателна служба (НРС), обаче е генерал, което предизвика опозицията да се поинтересува и как се мотивират тези странности. Тезата на военния министър е, че ръководителите на военното разузнаване и инспектората не изпълняват функции по командване и затова не е необходимо техните длъжности да бъдат включени в указа за длъжностите, определяни като висш команден състав. Според Ангелов проблем няма да има, тъй като в армията непрекъснато има ротация и военните разузнавачи можели да заемат други длъжности, за да станат генерали.


Смисълът на промяната, според някои тълкувания, бил обаче друг - назначаването на цивилен директор на военното разузнаване да не изисква санкцията на президента и върховен главнокомандващ, а да се контролира изцяло от министъра на отбраната. Дали Плевнелиев е съгласен с това не е ясно. Но са известни тежките разпри между Ангелов и бившия президент Георги Първанов заради отказа му да издаде указ за предложените от Ангелов кандидати.


Мястото на военното разузнаване се клати още от началото на мандата на ГЕРБ, когато беше лансирана идеята то да се обедини в една служба с цивилното разузнаване и тя да е подчинена на Министерския съвет. И докато вървят препирните за другите спецслужби , Аню Ангелов си е опекъл работата и подготвя отделен закон за военното разузнаване, който предстои да влезе в Министерския съвет. Ако проектът за общ Закона за националната сигурност обаче напредне, неминуемо ще има нужда разпоредбите на двата норматива да се съгласуват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във