„С това е приет новият Изборен кодекс. Честито на печелившите и на всички!”, подхвърли заместник-председателят на парламента Валери Симеонов в края на инфарктното заседание, на което бяха приети новите правила за гласуване.
От тези промени най-малко печеливши са избирателите. Защото изборите ще са още по-скъпи, но за сметка на това гласоподавателите ще си останат все толкова несигурни дали вотът им е бил правилно преброен и отчетен. Затова и президентското вето, наложено върху част от приетите промени на 28 септември, не изненада никого.
Румен Радев атакува част от изборните правила, направени - за кой ли път? - в последния момент. Президентът се обяви против безумното „каращисване” на машинен и хартиен вот, което позволява манипулациите пак да се правят по старому - при броенето и отчитането на гласовете.
Радев не е съгласен и с прехвърлянето на отговорността за осигуряването на машините от правителството на Централната избирателна комисия (ЦИК).
Вето е наложено и върху онзи текст от кодекса, с който
едно търговско дружество
(пък било то и държавното „Информационни системи” ЕАД) директно е натоварено с компютърната обработка на резултатите от вота.
„Тези решения трудно могат да се обяснят с друго, освен с желанието да се отворят достатъчно възможности за хаос и изборни манипулации в полза на управляващите”, обяви Румен Радев.
Какво ще се случи през следващите няколко дни не е кой знае каква загадка. Почти сигурно е, че управляващите от ГЕРБ и Обединени патриоти ще си прегласуват текстовете в същия вид, както обикновено правят с всяко президентско вето. Сетне малка част от новите норми (защото дори и безумни, не всички законови текстове са противоконституционни), вероятно ще бъдат атакувани пред Конституционния съд. Ако спазват собствените си традиции, конституционните съдии ще се произнесат по казуса най-рано след шест-седем месеца. Оттук нататък вариантите са два:
- отхвърлят "претенциите" на държавния глава и напролет (мандатът на сегашния парламент изтича на 26 март 2021 г.) гласуваме по скандално ремонтирания кодекс;
- приемат "претенциите" на Румен Радев - пак гласуваме по скандално ремонтирания кодекс, защото няма да има Народно събрание, което да въведе необходимите корекции.
Един от атакуваните от Радев текстове в закона обаче заслужава особено внимание: идеята
референдум да „замести” Великото народно събрание.
Това е единственото изменение, за което депутатите от управляващото мнозинство все пак могат да размислят: първо - защото те нищо не печелят от него, и второ – защото през изминалите дни не остана юрист, който да не обясни, че са приели пълна глупост.
Поправката бе предложена от „малкия партньор” във властта – Обединените патриоти. Тя бе пробутана между първо и второ четене на промените в Изборния кодекс и бе приета без обществено обсъждане, без да се потърси каквото и да било становище от експерти, без сериозен дебат в пленарната зала.
Така тихомълком - през преходните разпоредби на Изборния кодекс, управляващото мнозинство измени и Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, като „задраска” ограничението в разпоредбата на чл. 9, според която чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на Великото народно събрание. С мотива, че ограничаването на това правомощие на суверена на властта - народът, е необосновано и че следва да се разшири приложението на така наречената „пряка демокрация”.
Народовластие, но не съвсем
Според Конституцията, единствено Велико народно събрание (ВНС) може да приема нова конституция, да изменя територията на държавата, да решава дали да сме федерация, монархия или република, да отменя основни граждански права, да променя уредбата за самото Велико народно събрание и неговата компетентност.
Пак само ВНС може да променя сложното съотношение на взаимодействие и взаимен контрол между различните власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, както и ролята на президента. Всяка по-драстична промяна в съдебната власт, например - за отдавна дискутираното „изваждане” на прокуратурата от съдебната система, също е от компетенциите на ВНС.
Оттук нататък, ако президентското вето не мине в парламента или пред Конституционния съд, по всички тези изключително щекотливи въпроси народът ще може да се произнася с простичките „Да” или „Не”. В същото време обаче на суверена му остава все така забранено да се произнася с референдум по далеч по-маловажни теми, като, например - размерите на данъците, таксите, трудовите и осигурителните плащания и вноски; държавният бюджет и т.н.
Бившият конституционен съдия Пламен Киров веднага определи изменението в закона като
„профанизация в законодателството”.
Множество юристи също наскачаха и заявиха, че разпоредбата е открито противоконституционна. А президентът й наложи вето с мотива, че „сама за себе си такава промяна очевидно не създава реален ефект от гражданското участие в референдум по такива въпроси, а само залага несигурност и непредвидимост при евентуалното му провеждане. Възможни са и проблеми, свързани с конституционността на решението на Народното събрание за произвеждане на национален референдум и въпросите, които ще се решават с него”.
Много е вероятно, ако ветото бъде преодоляно в парламента, Радев да сезира и Конституционния съд.
„Ама този кон не е кон”...
Междувременно, един от вносителите на поправката – депутатът от ВМРО Искрен Веселинов, бе принуден да обяснява пред медиите, че то всъщност нямало да има автоматизъм между решението на референдума и евентуалните промени в устройството на държавата. Тези решения пак щели да бъдат взимани от Велико народно събрание, само че след всенародното допитване.
Така излиза, че хем суверенът ще бъде питан, хем окончателното решение пак ще зависи от ВНС. Защото така повелява конституцията. Тоест - великите депутати могат да отхвърлят решението на референдума, но могат и да не съберат нужното мнозинство, за да го приемат. И това ще е така докато конституцията не бъде изменена, което пак трябва да стане с решение на ВНС.
Всичко това напълно обезсмисля идеята да бъде питан народът. Но пък се отваря мегдан за забъркването на невероятни юридически каши и за окончателното сриване на доверието в държавните институции.
Всъщност, истината е, че
тази поправка никога няма да проработи,
дори да оцелее след ветото и да мине през Конституционния съд.
Още по-малко ще проработи в полза на днешните управляващи. Защото, за да е успешен един референдум, в него трябва да гласуват толкова избиратели, колкото са гласували на предходните избори и половината от тях да подкрепят исканото изменение в конституцията. А такова влияние върху обществото управляващите ГЕРБ и Обединените патриоти отдавна нямат.
От всичко това следва, че парата отново е само в свирката и че ни надуват поредния предизборен балон. Ако мине...
