Параграф22 Weekly

§22 Анализи

И СГС ВЛЕЗЕ В ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ

Мнозина си мислеха, че първият европейски местен вот в България ще мине наистина по европейски. Тоест в кампанията ще участват главно постоянните обитатели на партийните централи, кандидатите за кметове и за общински съветници, социолозите, PR-експертите, дейците на рекламата, тружениците от полиграфическата индустрия, членовете на Централната избирателна комисия и елитът на българската чалга.
Нищо подобно. Веднага след пукването на стартовия пистолет депутатите, министрите, заместник-министрите и де-що има по-известни политици на държавна заплата тутакси напуснаха работните си места и хукнаха из страната. Или да викат: Кой не скача, е червен и Много сме! Много сме! по площади и градинки, или да сключват предизборни споразумения, или да уговарят подкрепа срещу следизборни сделки с европейски пари.
За най-голяма изненада на широката публика в предизборния маратон деликатно се включиха и неколцина слуги на Темида от Софийския градски съд. При това още от началото на кампанията (28 септември). Оттогава Софийският градски съд (СГС) вече два пъти отлага дела срещу депутати, които кандидатстват за поста градоначалник. За сметка на столичните магистрати обаче предизборната треска не е треснала колегите им от провинцията, които продължават да работят така, както са правили това през останалите дни и седмици в годината.
Последният кандидат за кмет, който се възползва от съчувствието на СГС, бе Павел Чернев, който на 7 февруари 2006 г., пред офиса на телевизия СКАТ в София, нанесе лека телесна повреда на Ивайло Златков, един от по-първите сътрудници на националиста Боян Расате.
В понеделник (15 октомври) процесът срещу бившия втори човек в Атака и настоящ независим депутат и кандидат за столичен кмет на Народняшката земеделска партия Никола Петков трябваше да продължи. Това обаче не се случи, защото Павел Чернев помоли съда да отложи делото, тъй като участвал в предизборната надпревара и не искал решенията на съда да повлияят на кампанията му. Кой знае защо съдът се съобрази с волята на бившия атакаджия и насрочи следващото заседание не за първия работен ден след 28 октомври (дори за софийските магистрати би трябвало да е ясно, че Чернев няма никакви шансове), а чак за... 20 ноември.
Колкото и да изглежда дребнаво, уточнението с датите е съвсем уместно, защото наказателното преследване срещу Павел Чернев взе да прилича на латиноамерикански сапунен сериал.
Както вече стана дума по-горе, инцидентът, заради който Павел Чернев бе изправен на подсъдимата скамейка, се разигра на 7 февруари 2006 година. Около два месеца по-късно Софийската районна прокуратура реши, че той не е бил никого и прекрати образуваното досъдебно производство. След инцидента на автомагистрала Тракия и последвалото предателството срещу Волен Сидеров и съпругата му Капка Георгиева тогавашният заместник градски прокурор на София Николай Кокинов (днес той е шеф на Софийската градска прокуратура) рязко обърна палачинката и на 28 април миналата година възобнови делото срещу Павел Чернев.
Кой знае как, но този път Софийската районна прокуратура (СРП) се задейства в правилната посока и на 15 май 2006 г. ръководителят на СРП Александър Налбантов предложи на главния прокурор Борис Велчев да поиска имунитета на Чернев с мотива, че има достатъчно доказателства за нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди от депутата.
Оттук нататък започнаха да се случват някакви доста странни ситуации. На 1 юни 2006 г. Борис Велчев внесе искането в парламента, но депутатите решиха да оставят колегата Чернев без имунитет близо четири месеца по-късно - на 20 септември. Малко след това в туткането и пипкането отново се включи Софийската районна прокуратура, която успя да внесе обвинителния акт в Софийския градски съд едва на 26 април 2007 година. Тоест - 11 месеца и девет дни, след като шефът на СРП Александър Налбантов вече бе уверил главния прокурор, че по делото има достатъчно доказателства.
Досущ както й се полага по призвание, защитата също не остана безучастна във всеобщия опит делото срещу Павел Чернев да бъде размотавано до безкрай. На първото заседание, насрочено за 9 юли 2007 г., адвокатът на независимия вече депутат не се яви в залата, защото бил ангажиран с друг случай. А на второто заседание, което още тогава бе фиксирано за 15 октомври (понеделник), изведнъж се оказа, че... Павел Чернев е кандидат за кмет на София и на делото не бива да бъде даван ход.
Всъщност рецептата, по която в понеделник бившата дясна ръка на Волен Сидеров се размина с подсъдимата скамейка, е написана от друг медиен герой. От две и половина години той също се подвизава като народен представител, но е известен главно заради скандалите, сътворени от него, докато е бил градоначалник.
Става дума за депутата от ДПС Фидел Беев, който до началото на ХХI век бе кмет на Велинград, след това обикновен пациент на Темида, подсъдим, а днес е нещо... много сложно: народен представител в неплатен отпуск, подсъдим по две наказателни производства - за побой и злоупотреба със служебно положение, и независим (уж) кандидат-кмет на Велинград.
Според обвинителния акт по делото за злоупотреба със служебно положение в периода януари-май 2004 г., като кмет на Велинград, Фидел Беев е продал на общината чрез фирмата си СД Братя Бееви дизелово гориво на обща стойност над 142 000 лева.
По принцип обществената поръчка е била спечелена от друга фирма - Делта петролиум, но Беев обжалвал класирането и... започнал да доставя горива, преди още съдът да се е произнесъл. Нещо повече, въпреки че за нуждите на конкурса бил оферирал стоката си на цена от 80 стотинки, градоначалникът доставил горивата на цена 1.14-1.16 лв., с което ощетил подопечната му община с 16 300 лева.
Това дело срещу Фидел Беев тръгна на 24 март 2005 г. в Пазарджишкия окръжен съд. Отначало той най-редовно отказваше да получи призовката си, но когато най-после бе издебнат от призовкарите пред парадния вход на пазарджишката съдебна палата и заветната хартийка почти насила му бе пъхната в ръката, Беев започна да прилага друга тактика за размотаване на процеса: или преди поредното заседание изведнъж се разболяваше много тежко, или пристигаше в залата без адвокат.
В крайна сметка това негово поведение даде резултат, защото на 25 юни 2005 г. Фидел Беев стана народен представител от ДПС, а Пазарджишкият окръжен съд вдигна делото срещу него на трупчета. Първо, заради имунитета на Беев, и второ, защото по закон с депутатите се разправя единствено Софийският градски съд.
Вторият епизод от сагата Държавата срещу Фидел Беев започна на 7 април 2006 г., когато главният прокурор Борис Велчев внесе искане в Народното събрание за възбуждане на наказателно преследване срещу народния избраник. Явно имайки нещо наум, седмица по-късно - на 14 април, Беев доброволно се отказа от имунитета си и... номерът му успя на 100%, както обичат да казват футболните коментатори.
Кога точно Софийската градска прокуратура е внесла обвинителния акт срещу Беев в СГС днес вече не е толкова интересно. По-важното е, че от първото заседание (на 11 септември 2006 г.) до края на септември 2007 г. по това дело не се случи абсолютно нищо съществено. И то поради най-различни, но все банални причини: липса на адвокат, болен подсъдим, още по-болен съдия и т. н.
Съгласно графиците на Софийския градски съд Фидел Беев трябваше да застане очи в очи с Темида на 1 октомври. Тази среща обаче също не се състоя, защото подсъдимият вече бе издигнал кандидатурата си за кмет на Велинград и най-горещо помоли магистратите да не провалят предизборната му кампания. Съдът, досущ като послушно малко дете, тутакси изпълни волята на чичко Беев и насрочи следващото заседание за 2 ноември.
Какво ще се случи на тази дата, ако Фидел Беев продължи да бъде кандидат за кмет и след 28 октомври (т.е. на 4 ноември той отиде на балотаж) не е ясно. По-важното обаче е, че е ясна причината, поради която софийските градски съдии отложиха делата срещу Павел Чернев и Фидел Беев, без да имат каквото и да било законово основание за това: на тях все още им държи влага от страховитата разправия, която се завърза преди една година между техния колега Алексей Трифонов и лидера на ДСБ Иван Костов.
На 3 октомври 2006 г., в разгара на кандидатпрезидентската кампания, бившият премиер бе призован като свидетел по делото срещу съпартиеца си Атанас Атанасов, подсъдим за престъпление по чл.387, ал.2 от Наказателния кодекс (злоупотреба с власт). След като излезе от залата - ни в клин, ни в ръкав - Иван Костов заяви пред медиите, че съдебният процес срещу съпругата му Елена Костова е по поръчка на държавния глава Георги Първанов. А насрочването на една от сбирките по това дело - на 22 октомври - целяло единствено дискредитирането на десния кандидат за президент Неделчо Беронов и поради тази причина той (Иван Костов) се съмнявал в обективността на съда.
Само шест дни след гръмотевичното изявление на Иван Костов - на 9 октомври 2006 г., по време на поредното заседание от процеса срещу председателката на фондация Бъдеще за България Елена Костова, съдията по делото Алексей Трифонов - вбесен до крайност от обвинението на Костов, реши да му покаже къде зимуват раците. Най-напред той го призова като свидетел по делото за източването на фондацията, въпреки че бившият премиер няма нищо общо със случая. А след това публично се закани, че сериозно ще си помисли дали да не си направи отвод от процеса.
Срещата бе проведена на 24 януари 2007 г., но тя по никакъв начин не може да бъде определена като паметна. Явно поизтрезнял от октомврийските емоции, лидерът на ДСБ чинно се яви пред Алексей Трифонов, но интелектуалната схватка за независимостта и обективността на българския съд така и не се състоя. Просто магистратът миролюбиво поиска да разбере дали бившият министър-председател наистина има някакви съмнения относно неговата безпристрастност, или е приказвал по принцип.
А пък бившият министър-председател още по-миролюбиво отговори: Аз не мога да свидетелствам за предубеденост на съдията, защото това е въпрос на негово усещане. Не знам какво става в главата му, нито знам какви ангажименти е поемал. Изказването ми за фарса е съвпадението на датите на делата и това, че са насрочени в една и съща седмица, която е в предизборен период. Не съм казвал нищо срещу вашия съдебен състав...
Така че... съвсем правилно народът е казал: Парен каша духа. И е бил прав, дори когато въпросното ястие (като в случаите Павел Чернев и Фидел Беев) е много постно и доста изстинало.

Facebook logo
Бъдете с нас и във