Параграф22 Weekly

§22 Анализи

И СТАРАТА, И НОВАТА ПАРТОКРАЦИЯ Е БИЛА ПОДСЛУШВАНА

От началото на демократичните промени у нас - преди 19 години, периодично избухват скандали заради неправомерно подслушване на политици и журналисти. Те белязаха мандатите на всички правителства.
Вестник БАНКЕРЪ и неговото приложение Параграф 22 започват една поредица от интервюта с хора, обитавали етажи на съдебната власт. Целта й е да отговори на някои прости въпроси, вълнуващи българите, а именно: защо всички правителства се дънят заради нерегламентирани подслушвания. Защо всички правителства си контактуват с подземните босове - по един или друг начин? Защо въпреки смяната на правителството бизнесът на лидерите на престъпния свят процъфтява, освен ако конкуренцията не им е видяла сметката.
Наименованието на рубриката иде от една забележителна постройка в центъра на столицата. В самото начало на бул. Витоша се издига сградата на Съдебната палата, голям граждански архитектурен паметник, който и днес не губи своята монументалност и предназначение. Строена е продължително време - между 1929-1940 г. - като задоволява голямата и назряла нужда да се подслонят под един покрив всички съдилища в столицата, пръснати из частни, неподходящи сгради и с това да стане истински храм на българското правосъдие. Любимо място за оперативни срещи, защото там трудно се следи и подслушва. Още в годините на социализма е получила прозвището Голямата явка.

Ани Крулева е родена на 10 октомври 1941 г. в София. Има 38 години юридически стаж, от който 20 години в прокуратурата. Три години бе директор на Националната следствена служба и член на Висшия съдебен съвет в периода 1992-1997 година. Бивш полковник от МВР. През последните 11 години е адвокат. Занимава се с наказателни дела за тежки престъпления - грабежи, убийства, присвоявания.

Г-жо Крулева, в тези дни политици, депутати, социолози включиха се дори поети и художници и всички те се надпреварват да говорят, че ставащото в МВР е най-големият скандал в най-новата ни история. Къса памет или още нещо...
- Говорят и млади, и стари. И това го прави значим. По-важното е, че те не се страхуват да говорят за това. И на всички в устата им е, че, видиш ли, министърът разрешил подслушване, че главният секретар - и той, но всички пропускат да кажат, или може би забравят, а някои и не знаят, че у нас разрешение за това се дава от съда. Само от съда. Министърът или определените от него лица са само изпълнители на подслушването...
Дали този скандал дойде естествено, или беше предизвикан?
- Не зная, но ще кажа, че най-ненавистна е демагогията и това не е случайно...
Кои тогава са демагозите?
- Като гледам екипа на управляващите, дори да има някакъв сценарий от времето на Филип Димитров до днес, виждам много еднакви грешки. Борбата за власт винаги е на първо място. Когато съм разговаряла или съм била викана в качеството си на директор на националното следствие при президента Желев и министър-председателите, съм установявала, че те си нямат никаква представа за действителността. Нещо повече, пак ще повторя - директно са били заблуждавани или от тях са скривани значими факти…
Кои са тези хора?…
- Не ме карай да говоря с имена…
Аз и не настоявам, защото, така или иначе, няма да ми отговорите. Политици ли, шефове на служби, а може би съветници или всички вкупом?
- С една дума - хора, на които те имат доверие. Не искам да обсъждам МВР. Това е едно министерство, на което са нанесени много удари. При всяка смяна на политическа система и правителства хората се нагаждат. Към политическата сила или към компетентността или некомпетентността на поредния министър или на някои друг… За да оцелеят. И това се случва не от 1992-ра, както се говори, а от времето, когато на едно отчетно събрание на МВР Александър Лилов…
Говорите за времето след промените - след 1990-а?
- Да. Служителите на МВР са го разкритикували страшно остро. След това е нанесен ответен удар… Но да не говорим…И докато депутати от различни политически сили правеха любов помежду си, в парламента се инсценираха скандали. За публиката. Иначе обядват заедно, ходят на купони… Още тогава от мен се изпари еуфорията. Като прокурор бях шокирана от това, което започна да става. Например делото за така наречения Оня списък…
Вашата гордост и слабост... това ли е най-големият политически скандал от годините на демокрацията?
- За мен - да.
Какъв беше замисълът на това мероприятие?
- Ще ви кажа само, че на една лекция в Националната служба за сигурност в ония години, където ме посрещнаха с гръб, на част от авторите на това мероприятие казах, че това е негоден опит с негодни средства!… Никога не съм упреквала служителите на МВР за тяхната работа по Оня списък. Искането към тях е било отправено от много високопоставени лица, които са им дали да разберат какво да направят.
Кои?
- Ще ви припомня, че през 1993 г. говорих в парламента два дни поред. И тогава огласих, че министърът на вътрешните работи в правителството на Филип Димитров - Йордан Соколов (моите уважения към него - той е един великолепен адвокат), беше поискал да бъде задържан д-р Тренчев. Тогава аз бях в Лондон, в Скотланд ярд…
На какво основание е поискан арестът на Константин Тренчев?
- Защото им пречи!… Тогава моят колега Иван Коцев си изважда картата, оставя я на бюрото на Соколов и си отива…Преди това, през 1992 г., видях, че се слушат незаконно министри, слушат се цели семейства. На пангара, извинявайте за грубия израз, е минал целият цвят на бившата партокрация и цветът на новата партокрация…
С чие разрешение?
- Не знам. С работата си по делото Оня списък заедно с колега следовател установяваме, че Живко Попов, които би трябвало да е в затвора и да изтърпява една тежка присъда, е навън без никакво разрешение!
Как така?
-...!
И до ден днешен не е установено например чий е бил замисълът мазето на Живко Попов да се оборудва с подслушвателна апаратура! Кой е поискал от оперативните служби да се слушат политически противници или хора, с които правителството на Филип Димитров е имало конфликт? Сигурна съм, че шефовете на службите, или тези, които са участвували в общия замисъл, са изпълнявали заръка от изпълнителната власт. Да се иска задържането на човек като д-р Тренчев например, без никакво основание, е уникално. Никога не се е случвало у нас! Изнесох този факт в парламента през 1993 г. Масово бях оплюта и от сини, и от червени. Наричаха ме както синя хлебарка, така и червена бабичка…
Но да се върна към мазето. Краят на 1991-1992 година. Посещавали са го членове на правителството на Филип Димитров. Или бъдещи. Там са влизали бивши партийни функционери, които нямат нищо общо с делото Оня списък. За кого е била събирана тази информация? Къде е отишла? Освен това членове на семейството на Живко Попов са си говорели по телефона със съпруги на действащи министри. Например да слушаш жената на министъра как обсъжда мъжа си. Защо се събира тази информация? Обърнах внимание на всички политически сили тогава за незаконното подслушване на множество хора. Дори и според действащия сега разширен състав на Закона за специалните разузнавателни средства те не представляват оперативно интересни лица, нито пък са криминални престъпници или осъждани…
Имаше ли някаква реакция на казаното и изнесеното от вас по онова време?
- Никаква.
А в днешни дни?
- Има един някакъв съветник от онова време, които непрекъснато се опитва да ме опровергае. Неотдавна той разказа, че възродителният процес е едно своеобразно падане на Берлинската стена и че самият процес е донесъл само добрини... И Оня списък също му е любима рожба, за краха, за който и той има заслуга. Замисълът му е абсолютно несериозен...
За Костадин Чакъров ли говорите?
- Костадин Чакъров искаше да разговаря с мен, преди да публикуват материалите... много настойчиво.
А каква беше съдбата на делото за Оня списък?
- Ние предложихме, а прокурор прекрати делото. Нямаше извършено престъпление.Това беше едно лошо отработено активно мероприятие. На мен Филип Димитров тогава директно ми каза, че Ахмед Доган му пречел. И изрази становище, че след като задържат външния министър Стоян Ганев...
Как ще задържат Стоян Ганев?
- Така смяташе.Той беше сигурен, че по това дело ние ще стигнем до Стоян Ганев и Ахмед Доган, без да знае, че още в самото начало аз съм уловила нещата...
Това ли е бил замисълът на Оня списък?
- Нямам представа. Досега Костадин Чакъров продължава да говори, че са предадени наши разузнавачи в Турция... По делото с писмо съм изискала от Военното контраразузнаване и Националната разузнавателна служба да ми отговорят дали имат информация за настъпили промени в оперативната обстановка в чужди страни след огласяването на Оня списък... Няма никаква промяна - беше отговорът. Всичко беше една комбинация, съшита с бели конци. Тук му е мястото да се каже, че комбинацията беше нарушена и от други служители на службите, участвали в създаването й. После те бяха уволнени... Мен лично ме подслушваха година и половина след това с окраска за шпионаж...Уволниха ме заради това дело...
Говорите с голяма вещина и познаване за годините от началото на прехода и затова не мога да не ви попитам кои бяха авторите и бащите на скандалите и компроматите от това време?
- От 1992 г. насам и други правителства си позволяват да говорят по същия начин. И досега се разрешава подслушване за едно лице, но се подслушват други.
Кои са тези хора, които въпреки законите...
- Глупости, няма въпреки закона. Дават им право... Говоря като професионалист това, което съм установила. Къде отива тази информация, как управляващите я ползват в битката си с политическите опоненти... Делото за Оня списък тогава е докладвано на министър-председателя на България. Докладвано е и на президента.
Неотдавна разбрах, че делото по Оня списък не е в Съдебната палата. През 1992 г. то беше в Националната служба за сигурност. Тогава заедно със следователя се запознах с оперативно-техническите материали по делото и се ужасих, че подслушват хора, които нямат нищо общо с престъпния свят. Знам кой прокурор е подписал мероприятието, видях с очите си. Какво общо имат намеците за изневери на един министър на външните работи с делото по Оня списък. Събирали са информация от личния живот на хора и синове на министри от тогавашното правителство...
И от 1992 година досега тази практика на незаконно подслушване продължава?
- Искам да кажа, че това, което се е случва сега в обществото, не е най-драстичният пример. Аз смятам, че съм работила по най-драстичното нарушаване на човешки права - да си припомним подслушването в мазето на Живко Попов...Тогава правителството помисли, че следствието ще му бъде инструмент. Такива примери имам и със следващите министър-председатели. Тогава никой не каза, че президентът трябва да вземе отношение, както сега се отправят упреци към Първанов, а и към Сергей Станишев. Тогава всичките мълчаха като риби. И така - години наред. В правителството на Любен Беров имаше среща на секретар на МВР - със знанието и нареждането на министъра - с всички босове от Г-13, за да се предотврати гангстерската война. Това е месец, преди да се стигне до престрелката между служители на МВР, в която една група избива част от другата група. Давам ви пример за незаконно подслушване и за събиране на босове в министерството! Мога да ви дам и пример за това, как висши ченгета отиват да пият с гардовете на Иво Карамански. Както виждате, нищо ново на тоя свят...
Вашият коментар за ставащото в МВР след всичко припомнено и казано от вас до сега?
- Министър Румен Петков трябва да има екип, който да му готви изказванията, да му дава съвети, да го коригира в грешките. А в случая всички те са пас.
Екипът на Станишев също трябва да го коригира, а не той да говори за ченгеджийски работи. Недопустимо е един министър-председател да говори по този начин. Никой няма право да обижда. Всичките служители на МВР - и настоящи, и бивши, са ченгета. Те не трябва да носят вина за действията на Иван Иванов например. А в думите на министър-председателя имаше една директна заплаха към бившите генерали. Аз не съм съгласна с обвиненията към тези, които са изнесли информацията за корупция в МВР.
Недопустимо е и главният прокурор да се явява пред обществото с министъра на вътрешните работи. Главният прокурор не е подчинен на вътрешния министър. Казвам това, защото в един град районният прокурор е привикван от началника на РПУ-то да му докладва делата. И допълвам: и в най-тоталитарните години никой не си е позволявал такава волност. Винаги МВР се е борило за надмощие - над следствие, над прокуратура, над съд.
Защо?
- Защото са независими. Един анекдот, които научих през 1965 г., е актуален напълно и днес. Жали се един човек за открадната вещ в районното управление. Писал, писал, но на оперативния, който приемал жалбата му, се наложило да излезе за малко. Връща се след час и що да види: гражданинът, подут от бой, а колегата му разгърден и запотен. Какво става бе? - пита. - А колегата му казва: Призна пет кражби...
Разговора води Ангел Шойлев

СРС - НАЧИН НА ЖИВОТ
* 1992 г. - през септември новоизбраният председател на Висшия съвет на БСП Жан Виденов разгласява, че партийната централа на Позитано 20 се подслушва. По това време на власт е СДС, а министър на вътрешните работи - Йордан Соколов. Той веднага разпорежда проверка на сградата, но споменатите от Виденов устройства не са открити.
* 1994 г. - парламентарната комисия Крулева публикува доклад, според който Ахмед Доган, Шерифе Мустафа и други лидери на ДПС са били подслушвани през есента на 1992 г. по нареждане на вътрешния министър Йордан Соколов. Подслушването ставало чрез телефона на Мехмед Тефик, свидетел по Оня списък. Информацията по-късно е потвърдена от вътрешния министър в кабинета на Любен Беров - Виктор Михайлов.
* 1996 г. - председателят на НИС на опозиционния СДС Иван Костов се оплаква, че по време на президентските избори през есента на 1996 г. са намерени два бръмбара в централата на СДС. Единият е бил в стаята на главния редактор на в. Демокрация, а другият - на етажа, където е неговият кабинет. Опозицията иска обяснение от вътрешния министър - социалиста Николай Добрев.
* 1998 г. - през септември е намерено подслушвателно устройство в мелница, един от собствениците на която е депутатът от СДС Теодосий Симеонов, по-късно станал министър на правосъдието.
* 2000 г. - бившият вътрешен министър Богомил Бонев заявява, че през 1998 г. ген. Атанасов искал от него да подпише нареждане за подслушване на Андрей Райчев.
* 2000 г. - депутатът Димитър Луджев обвинява премиера Иван Костов, че по негово нареждане шефът на НСС ген. Атанас Атанасов, сега депутат от ДСБ, е подслушвал 43-ма опозиционни политици и журналисти. Целта е била да се съберат компромати срещу тези лица.
* 2000 г. - на 28 юли в дома на главния прокурор Никола Филчев са открити подслушвателни устройства. Микрофоните са били свързани с централа, инсталирана в дома на полковник о. р. Пламен Арсов, бивш служител на СОТИ. Арсов и бившият началник на СОТИ Светозар Спасов са арестувани. Според някои данни така са били оборудвани 700 жилища в София и общо 3000 в страната.
* 2000 г. - на 24 ноември прокурорът Николай Чирипов, шеф на отдел Общ надзор във Върховната административна прокуратура и бивш председател на Военната колегия на Върховния съд, представя във Висшия съдебен съвет касети със записи на подслушани разговори на магистрати, включително и на тогавашния председател на Върховния касационен съд Румен Янков.
* 2001 г. - бивш началник на Военната прокуратура Лилко Йоцов подава жалба, че е бил подслушван през 1994 г. по време на служебното правителство на Ренета Инджова - по нареждане на министъра на вътрешните работи в него Чавдар Червенков.
* 2001 г. - заловен е телефонен техник, записвал разговори на политици в АТЦ 7. Касетофоните били монтирани на 1 декември 2000 г. и са демонтирани с ареста на техника в края на януари 2001 година. Техникът е обявен от Националната служба за сигурност (НСС) за неин сътрудник.
* 2002 г. - подслушван се оказва министърът на правосъдието в кабинета Симеон Сакскобургготски - Антон Станков. Обект на разследването е полицаят Живко Георгиев, но са засечени негови разговори с министъра. Подслушван е бил също и шефът на моряшкия синдикат Пламен Симов. В резултат на това са записани разговорите му с Едвин Сугарев. Ненужните записи е трябвало да бъдат унищожени в 10-дневен срок, но не са.
* 2002 г. - от средата на октомври до средата на ноември е подслушван бившият шеф на контраразузнаването (НСС) Атанас Атанасов. Разрешението е дадено в рамките на операция Гном. Подслушвани са също и политици и журналисти. Твърди се, че сред тях са били Петър Стоянов, Надежда Михайлова (тогава лидер на СДС), Лили Маринкова, Николай Бареков и др.
* 2003 г. - по настояване на МВР са направени промени в закона за СРС - разрешава се използването им със заповед на министъра - без предварително разрешение от съда, когато има опасност за националната сигурност. Съдът трябва да се произнесе по заповедта на министъра до 24 часа.
* 2005 г. - проект на прокуратурата за Закон за борбата с организираната престъпност предлага всеки отделен случай, при който разследващите използват СРС, да бъде вписван в централен регистър към Върховната касационна прокуратура. Полицаите и следователите, които имат разрешение или нареждане да ползват подслушвателни устройства, трябва да го представят за вписване до 72 часа. Досега този законопроект не е приет.
* 2007 г. - председателят на стачния комитет в института Пирогов д-р Кръстьо Пенчев е уличен заради GSM - запис, че е давал съвети на Митьо Очите как да се държи, за да бъде освидетелстван като тежкоболен. МВР не дава приемливо обяснение дали записът е направен със СРС и ако е така, защо не е използван в съда и дали е унищожен в срока, предвиден от закона.
* 2007 г. - бившият служител на НСО Николай Марков заявява пред парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, че службата се занимава със следене и подслушване на политици. Събраната информация е била ползвана от държавния глава.
Проверка на Главна прокуратура от 2001 г. показва, че от 10 034 случая на подслушване със СРС през 1999 и 2000 г. за нуждите на съда са използвани 267 случая, или по-малко от 3% от направените. От тях само 100 са влезли като доказателство в съдебната зала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във