Параграф22 Weekly

§22 Анализи

И СЪДИЙСКАТА ГИЛДИЯ ОТБИ НОМЕРА ЗА ВСС

Делегатското събрание на съдиите, на което те упълномощиха шестима свои представители да защитават интересите им през следващите пет години във върховния ръководен орган на третата власт (ВСС), остави неприятен привкус на тотално безхаберие, липса на възпитание и неуважение към професията. Във вторник (18 септември), вместо да защитят честта на пагона, група магистрати от Софийския градски съд се държаха като... трудоваци на балет. Без изобщо да се развълнуват, че са изпратени да избират членове на първия постоянно действащ Висш съдебен съвет в историята на България, тези магистрати направиха всичко възможно да орезилят професията си, но... всичко по реда си.
Регистрацията на делегатите започна 45-50 минути преди началото на събранието, насрочено за 14 часа на 18 септември в зала Тържествена на софийската Съдебна палата. Още докато опашката се виеше пред масата с т. нар. присъствена книга обаче стана ясно, че е на път да се случи нещо изключително, защото в пространството излетяха имената на... спазарените вече членове на ВСС: Иван Колев - председател на Софийския районен съд (СРС), Цветанка Табанджова, Сребрина Христова и Цветанка Сурлекова от Върховния административен съд, Петър Петков - заместник-председател на Военноапелативния съд, и Георги Шопов - председател на Пазарджишкия окръжен съд.
Точно в 14 часа
218-те делегати (по принцип те трябваше да бъдат 219, но един отсъстваше по уважителни причини) заеха местата си в залата и в очакване впериха погледи в председателите на събранието - шефовете на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС) - Иван Григоров и Константин Пенчев.
По протокол двамата трябваше да открият работата на събранието с кратки приветствени речи, но след като поздрави делегатите, Иван Григоров побърза да наруши сценария и дръпна едно прочувствено слово:
Аз съм човек, който след два месеца няма да бъде сред вас (неговият мандат изтича на 20 ноември - бел.ред.). И като човек, който напуска системата, не е редно да участвам в дебатите по номинирането и гласуването на членове на ВСС. Не е морално да предопределя по някакъв начин вота на новия състав и заради това няма да участвам в гласуването. Пожелавам ви да направите възможно най-добрия избор. Искам да се извиня на всички, които по някакъв повод съм засегнал лично или професионално. Съжалявам, но не е от лошо сърце. Било е моментно избухване, защото не съм от най-кротките, каза Иван Григоров и... напусна залата, съпроводен от плахи ръкопляскания.
За разлика от председателя на ВКС, Константин Пенчев не си позволи никакви емоции, въпреки че едва ли в залата да имаше друг магистрат, който като него си дава ясна сметка какво означава в постоянно действащ Висш съдебен съвет да влязат нормални магистрати, милеещи повече за професията си. Просто той поздрави делегатите, пожела им ползотворна работа, предложи събранието да се води от председателя на Военноапелативния съд ген. Веселин Пенгезов, изкача предложението му да бъде гласувано и седна сред колегите си от административните съдилища.
Деловият характер на мероприятието
отиде по дяволите точно когато ген. Пенгезов приключи с четенето на правилата, по които бъдещите членове на ВСС трябва да бъдат номинирани и избрани. Група магистрати от Софийския градски съд, окупирали няколко от последните редове в залата, внезапно започнаха да шушукат и да се кискат, като от време на време някой от тях надаваше до болка познатия боен възглас Аре стига, бе!
По едно време случващото се до такава степен им омръзна, че взеха да си разказват вицове, да се смеят на все по-висок и по-висок глас, без изобщо да ги интересува кой какво приказва и защо те са били избрани за делегати на това събрание.
На няколко пъти техни съседи ги помолиха да млъкнат или ако не им се седи - да се махат, но безрезултатно. Забавлението им продължи дотогава, докато... най-важното предложение - всеки издигнат кандидат да обясни пред събранието как ще работи в постоянно действащия ВСС - бе отхвърлено с бурни протести.
Вторият емоционален пик
настана, когато делегатите трябваше да определят състава на петчленната изборна комисия. Тук всъщност пролича, че наред със съществуването на традиционните кръгове в третата власт (приятелски, роднински и по интереси), съдиите вече се делят и по... професионален признак: на общопрактикуващи (наказателни, граждански и т.н.) и административни.
Това ново кастово разделение на гилдията най-ясно си пролича, когато събранието трябваше да реши кой е по-достоен да влезе в споменатата комисия - председателят на Варненския административен съд Анелия Цветкова или председателят на Софийския градски съд Светлин Михайлов.
Казано накратко, гласуването наподобяваше библейската картина Мойсей разделя Червено море на две. Когато трябваше да се гласува за Анелия Цветкова, делегатите в дясната половина на залата (т.е. пратениците на окръжните съдилища, СГС, СРС и Софийския апелативен съд) останаха със скръстени ръце, докато в лявата половина на залата (където седяха административните магистрати и делегатите на ВКС и ВАС) поникна гора от десници. Точно обратното се случи, когато дойде ред на вота за Светлин Михайлов - вдясно гъсталак от ръце, а вляво - безизразна пустош и тотална апатия.
В крайна сметка
и двете лобита постигнаха целта си
т.е. Цветкова и Михайлов влязоха в изборната комисия, но усещането за предстоящи конфликти и дрязги остана. Още повече че по време на почивката стана ясна и причината за оформянето на новите враждуващи лагери: окръжните съдии не могли да понасят административните, тъй като им взели хляба: защото от 1 март 2007 г. най-апетитните и доходоносни спорове - за реституирането и делбите на имоти, делата за незаконните строежи и т. нар. данъчни дела, се гледат от новосъздадените административни съдилища.
Оттук нататък работата отново придоби рутинен характер, а най-чаканото събитие -
номинирането на кандидатурите
тяхното обсъждане и избирането на членовете на постоянно действащия ВСС, заприлича на нещо като... изчитане на поменик - процедура, позната до втръсване.
Първа претвори слуховете в дела Петя Крънчева от Софийския градски съд, която издигна кандидатурата на шефа на Софийския районен съд Иван Колев с аргумента, че той е умерен, консенсусен, мъдър и интелигентен, а така също е в съдебната система от много години.
Както можеше и да се очаква, Петя Крънчева и дума не спомена, че изборът на Иван Колев е бил предрешен няколко дни след влизането на новия Закон за съдебната власт в сила (11 август 2007-а), защото така е казал председателят на Софийския градски съд Светлин Михайлов. Кой знае защо обаче нито един от останалите делегати не посмя да строши хатъра на г-н Михайлов и да подложи на някаква критика (независимо дали тя е обективна или субективна) качествата и недостатъците на Иван Колев.
Втората номинация бе дело на заместник-председателя на ВКС и член на все още действащия ВСС Румен Ненков, който, преди да съобщи името на своя фаворит, отправи едно доста многозначително послание към присъстващите: Членовете на ВСС трябва да имат вътрешна сила и винаги да помнят, че над тях е само законът.
След това Румен Ненков издигна кандидатурата на своя колега от Наказателната колегия на ВКС - Божидар Сукнаров, като го представи с три негови основни качества: професионалист, минал през всички стъпала на съдебната система, който е останал незаразен от политически, икономически или някакви други интереси; дълбоко морален съдия, който въпреки натрупаните години е много жизнен и приключва делата си в срок и... е запален планинар.
А третата номинация бе дело на Ваня Алексиева от Върховния касационен съд, която също заложи на свой колега - Кръстьо Яначков от Търговската колегия на ВКС, защото човекът бил... съдия от кариерата!
Оттук нататък сякаш
лавината сама тръгна
За отрицателно време бяха издигнати още 13-има магистрати, като първите пет номинации потвърдиха слуховете за нагласените членове на ВСС, споменати по-горе:
- Георги Шопов - председател на Пазарджишкия окръжен съд;
- Цветанка Табанджова, Сребрина Христова и Цветанка Сурлекова от Върховния административен съд;
- Петър Петков - заместник-председател на Военноапелативния съд;
- Галина Захарова - заместник-председател на Софийския апелативен съд;
- Петър Михайлов - председател на Пернишкия окръжен съд;
- Станко Кидиков - заместник-председател на Пловдивския апелативен съд;
- Яни Бахчеванов - редови магистрат от Бургаския окръжен съд;
- Юлиян Стаменов - заместник-председател на Русенския окръжен съд;
- Илия Пачолов - заместник-председател на Варненския апелативен съд,
- Даниел Минов - председател на Великотърновския окръжен съд;
- Петър Златев - председател на Районен съд - гр. Нова Загора.
Ако човек тръгне да мери времето между току-що прочетените редове, със сигурност ще реши, че същинското гласуване е започнало в малките часове на 18 септември и е приключило на следващия ден по първи петли.
Нищо подобно. Около 15. 30 часа, т.е.
само 90 минути след началото на събранието
всеки един от делегатите получи бюлетина с 16 имена (по закон необходимият брой гласове за влизане във ВСС е 110, т.е. 50 на сто плюс един от присъстващите на събранието). Към 18 часа първите резултати вече бяха известни, а три от слуховете за нагласените членове на ВСС, споменати по-горе,... потвърдени.
От раз
щатни кадровици на Темида
през следващите пет години станаха председателят на Софийския районен съд Иван Колев (163 глас), шефът на Пазарджишкия окръжен съд Георги Шопов (149 гласа) и Сребрина Христова от ВКС (със 118 гласа).
Техен подгласник стана фаворитът на заместник-председателят на ВКС Румен Ненков - Божидар Сукнаров (със 130 гласа). А за попълването на останалите две свободни места изборната комисия назначи второ гласуване. (За разлика от първия тур, в случая обикновеното мнозинство не е задължително, защото победител става онзи, който събере най-много гласове).
Някъде около 20 часа стана известен петият член на ВСС - Галина Захарова (с 85 гласа), а малко по-късно бе потвърден и ... четвъртият слух за предварително спазарен член на бъдещия ВСС: Цветанка Табанджова от ВАС, която събра общо 75 гласа.
След официалния край на събранието лявата страна на залата изпрати председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев и неговата заместничка Стефка Стоева с бурни аплодисменти. А пък дясната страна злобарски изкоментира, че административните съдии са вкарали във Висшия съдебен съвет цели двама души, защото агитката им е била далеч по-мобилизирана и дисциплинирана при гласуванията.
Пост фактум
Във фоайето пред залата на съдийското събрание неколцина от делегатите се опитаха да изразят съжаление, че Галина Захарова била прекрасен съдия и нямало нужда да прахосва следващите си пет години във Висшия съдебен съвет, но вече беше късно за каквото и да било.
По заповед на все още стопанина на Съдебната палата - председателят на ВКС Иван Григоров, охраната започна да гаси лампите. А неколцината ентусиасти, чиято будна професионална съвест все още не беше заспала дълбок зимен сън, се видяха принудени да си тръгнат. При това - без изобщо да си обещават, че пак ще се срещнат след... една петилетка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във