Параграф22 Weekly

Тодор Коларов, председател на Комисията за установяване на престъпно имущество:

И в България беззаконието не е на почит

Тодор Коларов оглави Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност преди половин година. През април той смени на поста Стоян Кушлев, който бе освободен за неправомерни действия и не довърши втория си петгодишен мандат. Коларов беше препоръчан за поста от финансовия министър Симеон Дянков. Завършил е право в Софийския университет Св. Климент Охридски и има магистърска степен от Джорджтаунския университет в САЩ. Преди да оглави комисията, работи като юридически съветник в посолството на САЩ в България. Има и стаж като анализатор в Световната банка, а също в структурите на Европейската комисия и в Световната търговска организация.


nbsp;


Господин Коларов, очертава ли се по-добър шанс за използването на гражданската конфискация на необяснимите богатства? На пресконференцията след изборите премиерът Бойко Борисов каза, че приемането на нов закон по този повод вече е приоритет?

- Мисля, че този закон е бил винаги негов приоритет. Той и преди месеци подкрепяше такова законодателство и говореше за нуждата от промяна на действащия закон. Досегашното затишие се получи заради конституционната рамка, определяща отхвърленият през лятото законопроект да не се разглежда три месеца и в него да настъпят съществени изменения, за да бъде обсъждан отново. Този срок изтече и сме заявили силното си желание да участваме в изготвянето на новия вариант. При първоначалното разглеждане в Народното събрание имаше реакции, тъй като българското общество не беше добре информирано. Дискусията беше доста емоционална, но и доста непрофесионална. Събитията от последните месеци доказаха, че за да има ефективно противодействие на сериозната организираната престъпност и на корупцията по високите етажи на властта, ни е необходим съвсем различен закон от действащия. Дори на дневен ред излиза въпросът дали отхвърленият като прекалено радикален - вариант на проекта на правосъдното министерство, е бил достатъчно ефективен за справяне с престъпността в България.


Обществото ли не беше добре информирано, или дезинформаторите бяха прекалено гласовити? Не мислите ли, че в огромната си част българското общество е единодушно в подкрепата си за ефективна конфискация на необяснимите богатства - така, както е в развитите страни?

- Абсолютно съм съгласен, че българското общество подкрепя гражданската конфискация. Никое нормално общество не подкрепя организираната престъпност и корупцията. Проведената у нас миналия месец годишна среща на независимите експерти по отнемане на незаконно имущество от цял свят, членуващи в организацията КАРИН, заявиха категорично: Нашите общества бяха тези, които искаха такъв закон. Не смятам, че сме по-различни и че България е държава, в която беззаконието е на почит. Смятам, че нашето общество иска на първо място справедливост и такъв закон би могъл да му я донесе. Но обществото ни наистина не беше добре запознато какво се обсъжда в Народното събрание. Правеха се коментари, които вадеха от контекста отделни разпоредби. В резултат се стигна дотам у хората дълго време да битува мнението, че става въпрос за конфискация без съд. Когато казах в едно интервю, че имущество отнема не комисията, а съдът и че законопроектът не е предвиждал конфискация без съд, това беше представено като голямата новина. Ето една сигурна индикация как е била водена дискусията.


Можете ли да отсеете спорното от безспорното в предложения и отхвърлен законопроект на правосъдното министерство?

- Първо, трябва да кажа, че в момента нашата комисия по същество е придатък на прокуратурата. Ние действаме едва тогава, когато прокуратурата е успяла да свърши своята работа. Ако винаги, при всеки случай, сме доволни от работата на прокуратурата, това би бил един чудесен вариант. Но именно заради често колебливите резултати от работата й и големите обществени очаквания твърдя, че предложеният и отхвърлен проект не е достатъчен, за да им отговори. В тази връзка най-безспорното нещо е, че действащият вариант за гражданска конфискация при наличие на влязла в сила присъда е крайно неподходящ и е доказал своята неефективност. Далеч по-разумен е вариантът в отхвърления законопроект - да има лице, привлечено като обвиняем, след което наказателното и гражданското производство да се разделят. Но въпросът, който задавам аз, е: Не е ли още по-целесъобразно дейността на комисията да бъде напълно отделена от наказателния процес и да действа на самостоятелно основание, без да чака привличането на някой необяснимо богат като обвиняем? Убедени ли сме ние, че всички онези, които са свързани с тежката организирана престъпност, които седят на върха на тази пирамида по високите етажи на властта, попадат в полезрението на прокуратурата и тя ги привлича като обвиняеми?


Въпрос, чийто отговор всички знаем.

- Точно така, затова комисията е готова да излезе на огневата линия и да бъде острието на бръснача. Необходимо е тя да се сезира на самостоятелни основания, включително да се самосезира. Такъв вариант е бил обсъждан в по-ранните варианти на проекта. Ако той се приеме, ще се наложи и корекция в праговете на притежаваното имущество и несъответствието му със законния доход. Не е необходимо комисията да се занимава с маловажни случаи и именно заради разширяването на правомощията й коридорът, в който оперира, трябва да се стесни. Какво означава това? Прагът на притежаваното имущество трябва да се вдигне значително - примерно един милион. Това означава, че по този показател комисията може да провери всеки, които притежава имущество на стойност над един милион. По този начин ще се успокоят страховете, че комисията ще действа срещу онези български граждани, които са работили в чужбина, може би и на черно, и са придобили по един-два имота. Но за да няма упреци, че комисията ще гони всички богати хора, трябва да се определи и праг на несъответствие, който да не е прекалено малък и да действа като буфер - примерно имущество за триста хиляди или петстотин хиляди лева, за което не може да се докаже, че е платено със законен доход. С едновременното прилагане на тези два критерия комисията ще действа в един стеснен периметър, ще работи по по-малко дела и ще може наистина да се занимава с тези, които са на върха на пирамидата.


Поддържате ли още виждането си за по-продължителен период за проучване назад във времето и как гледате на използването на анонимните сигнали? Възможността комисията да започва работа и по такива сведения фигурираше в един от първите варианти на законопроекта, а чужди експерти са убедени, че те не бива да бъдат пренебрегвани?

- Въпросът за периода е много важен. Категоричен съм, че петгодишен период за проучване е просто безсмислен. Ако 25 години са прекалено много, то пет години са нищо. Мисля, че изследването на придобитото имущество за 15 години назад е един добър вариант. Колкото до анонимните сигнали, единодушие няма, но аз мисля, че те не трябва да се разглеждат. Не защото в тях не може да има ценна информация, а защото няма проблем с набавянето на информация. Ние и сега получаваме сведения от граждани, които не са анонимни. Отговаряме на тези сигнали, след като ги изпращаме по компетентност, и в много случаи подателите влизат в обратна връзка с нас. Хората ни намират.


Одобрявате ли значително разширения периметър за проучване на имуществото по отношение на свързаните лица и фирми?

- Принципно да. Но има много схеми за укриване на имущество, които не са обхванати. Ето един пример - да речем, аз съм член на организирана престъпна група и заедно с други нейни членове сме си купили парцели един до друг на Черноморието. Комисията започва да се занимава с мен, но в момента, в който налага обезпечителни мерки, ние се сговаряме и аз го продавам на партньорите заедно с обезпечителната тежест, което не е незаконно. Те обединяват парцелите в един и построяват сграда върху него. Комисията спечелва делото и познайте какво става. Оказва се, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да води тепърва сложни дела, за да отдели парцела и държавата да си го вземе. Комисията също не може да вземе нищо, защото осъденото лице вече няма законни доходи.


В последните седмици влезнахте в открито противоборство с трима членове на комисията. Какво всъщност става?

- Това е проблемът за структурирането на комисията откъм състав и правомощия. При начина, по който тя е структурирана, сега няма възможност за подобрение на работата й. Проблемите не са от вчера, нито отпреди половин година. Не е важно кой е председател, важно е независимо от конкретна личност нещата да вървят в правилната посока. Споделям идеята, че съставът на комисията трябва да се редуцира от петчленен до тричленен. Това е напълно достатъчно. Къде е логиката петчленен орган да прави предложения до тричленен състав на съда, който решава въпроса по същество? Нужно е също така да се запише изрично в закона, че когато комисията разглежда преписки по същество, членовете й са абсолютно равнопоставени. Но в администрирането на комисията, в нейното управление председателят трябва да има подобаващи правомощията и съответно - отговорности. В тази дейност останалите членове не са му равни, а го подпомагат, следвайки даваните от него указания. Сегашната законова уредба създава предпоставки за ефективно безвластие защото всички се смятат за равни при всички обстоятелства. И не само се смятат, а директно ми заявяват: Ние всички сме равни!


При Кушлев като че ли всички членове бяха доволни, но името му стана нарицателно за шуробаджанащина.

- Напротив, тези проблеми са съществували и при предишния състав на комисията. Те просто не са ставали публично достояние и съответно не са поставяни за разрешаване. Начинът за избор на членовете на комисията трябва да бъде преосмислен. Не може да разчитаме само на морала на хората, работещи в нея.


От какво недоволстват тези хора, та отидоха да се оплакват от методите Ви на работа в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред? Вие посочихте достатъчно конкретно защо искате оставките на Красимир Тодоров и Николай Желев - те отказаха да приемат по-ниски възнаграждения в изпълнение на решение за съкращаване на разходите и да поискат допуск за работа с класифицирана информация, което е основание за освобождаване. А срещу Тодоров започна и разследване за подадена невярна декларация с цел укриване конфликт на интереси заради неописано участие в две търговски дружества.

- Не знаех, че има такъв сигнал за изслушване, научих за него от пресата. Според правилата на документооборота всичко, което излиза от една институция, трябва да мине през деловодството й като изходяща поща. В случая изходяща поща за сигнал от членове на комисията не съществува. Изпратих писмо до Народното събрание ако има такъв сигнал, той да ми бъде изпратен, за да разбера какво в методите ми на работа куца. Дадох да се разбере, че начинът им на работа ще е твърде различен от предишния, надявам се индикациите да са разбрани. Изразих своята позиция, стоя зад нея и не неглижирам проблема.


Може ли да се твърди, че ръководството на комисията е практически блокирано? Вярно ли е, че Тодоров и Желев получават значително по-високо възнаграждение от вас - по около пет хиляди лева?

- Да. Но не смятам, че сме се разпаднали, защото администрацията работи и постигаме резултати, които не бива да се пренебрегват. Комисията беше маргинализирана, а сега сме с изградена вътрешна информационна мрежа и очакваме нейната сертификация. Имаме вече достъп до базите данни на много други институции - прокуратурата, МВР, митниците, ГРАОН, гражданското въздухоплаване, морската администрация. Водим разговори за сътрудничество и с НАП. Започваме да работим в съответствие с препоръките в последния доклад на Европейската комисия за работа по тежките дела. Вече сме признат партньор, който може да допринесе за противодействието на организираната престъпност и корупцията, дори при този ограничаващ закон, по силата на който работим. От началото на годината досега комисията спечели окончателно дела с влезли в сила съдебни решения за отнемане на имущество на стойност почти седем милиона и половина лева. Не е кой знае какво, но вече надхвърля бюджета на комисията от пет милиона лева. Нямаме данни каква част от него е осребрена, защото това е работа на НАП, но трябва да е ясно, че с всяко спечелено дело назрява и проблемът с реализиране на отнетото имущество. В Италия не само провеждат конфискации за стотици милиони, но и са взели мерки отнетото имущество да не попада обратно в ръцете на мафията. Например при публичната продан никой не смее да наддава за имота и се стига до ниска оферта от подставено лица. В такива случаи имуществото не се осребрява, остава в полза на държавата. Там дори комисията Антимафия е настанена в разкошна стара сграда, отнета от мафията.


Споменахте срещата на КАРИН, която се проведе при закрити врати. Какви тенденции се очертаха в дейността по отнемането на необясними богатства? Не се ли изкушавате да приемете един чужд модел, който работи добре?

- Не, въпреки че (или всъщност точно защото)в Европейската комисия вече се обсъжда проект за обща законодателна рамка, която ще бъде задължителна за всички страни членки на Евросъюза. Държави като България, които имат подобно законодателство, могат да допринесат, а по този начин и да повлияят при съставянето й. Това е нещо, което ние силно подценяваме. Заради проблемите с приемането на новия закон ние пропускаме този шанс. И после ще трябва да се съобразяваме и да нагаждаме своите обществени отношения към модели и разбирания, присъщи на други страни. Хубавите неща обаче трябва да приемем. Холандски колега обясни как се е самосезирал, виждайки съсед, който никога не е работил, и приятелката му, която била за кратко продавачка в супермаркет, да карат кола за четвърт милион. Колегата проверил в базата данни и установил, че и къщата, в която живеят, е собственост на мъжа. Това за него било напълно достатъчно да започне същинска процедура. Като цяло колегите от цял свят бяха категорични, че на едрата корупция и престъпност може да се противодейства само със законодателство за гражданска конфискация, която не изисква задължително осъдителна присъда. Принципът е един от най-старите в правото и е възприет отдавна в гражданското ни законодателство. Неоснователното обогатяване е основен институт и гласи, че който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Той има предвид, разбира се, отделни лица, но когато обеднелите са държавата и нейните граждани, основанието да се прилага този принцип още по-силно.


Да очакваме ли скоро новини около този закон?

- Вярвам, че на България е нужен нов закон и се надявам, когато той бъде дискутиран, дискусията да се води професионално.


Разговора води Огнян Стойчев


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във