Параграф22 Weekly

§22 Анализи

И вещицата от граничната бразда изгоря

Дали кадровият кадрил в МВР е лов на вещици (по думите на бившия премиер), или са промени, насочени към бъдещето, е въпрос на терминологичен и най-вече на структурно-организационен анализ за необходимите преобразувания във ведомството. Факт е обаче, че в четвъртък (20 август) огънят на промяната глътна поредната си жертва - шефа на Главна дирекция Гранична полиция, главен комисар Красимир Петров.
Поредната смяна по върховете на вътрешното министерство стана, след като през тази седмица си отидоха шефът на Института по психология към МВР Калин Гайдаров, началникът на дирекция Доставки в министерството Валентин Панчев и началникът на специализираната административна дирекция Инспекторат Николай Спасов. Както стана известно, в четвъртък (20 август) на отговорната длъжност в Инспекторат бе назначен Сергей Дамянов, бивш кадър на НСБОП, работил като офицер за връзка в Македония.
Граничар №1 си тръгва
месец след като направи оценка на едно от най-важните за страната ни предстоящи събития - приемането ни в т.нар. Шенгенско пространство. Тогава в началото на юли тази година на национално съвещание на ГДГП главен комисар Петров заяви, че службата вече е на финалната права от подготовката си за Шенген. До края на август предстои мисия от ЕС да провери готовността ни в областта Морски граници, през ноември - друга мисия ще оцени направеното в сектора Въздушни граници, а през март 2010 г. ще бъдат проверени сухоземните ни граници.
Явно шенгенската зона ще отвори врати за нас в отсъствието на досегашния шеф на Гранична полиция. За готовността на ГДГП много добри думи каза в средата на март и Юрген Бишоф, президент на дирекция във Федералната полиция на Германия, който е и ръководител от германска страна на туининг-проектите с ГДГП по Програма ФАР на ЕС. За мен няма никакво съмнение, че българската гранична полиция отговаря на Шенгенските стандарти, заяви тогава Юрген Бишоф при срещата си с Петров. Въпреки това новото ръководство на МВР сметна, че е необходимо да отстрани от ръководството на Гранична полиция човека, който успя да доведе службата до финалната права.
Писмо на вътрешния министър Цветан Цветанов от четвъртък (20 август) до финансовия министър Симеон Дянков, посветено на изпълнението на финансовия инструмент по шенгенското споразумение, може би повдига тайната около отстраняването на главен комисар Петров. В него новият министър съобщава, че в оставащите месеци до края на годината трябва да се изпълнят приоритетни проекти във връзка с влизането на страната ни в Шенгенското пространство. За целта са отредени 161 млн. евро, от които МВР трябва да усвои 142 млн. евро. Неговите структури обаче са употребили за съответните проекти само 33.435 млн. евро. Аз трябва да усвоя 100 млн. евро до края на годината. Сами разбирате какъв период от време имам, а ако не ги усвоим, държавата трябва да върне тези пари, възропта министър Цветанов.
Кой е главен комисар Красимир Петров?
Във визитката му четем, че Красимир Петров Петров е роден на 14 май 1951 г. в гр. Перник, завършил е Юридическия факултет на СУ Климент Охридски, със специалност Право. От 1981 до 1992 г. работи като районен инспектор, като началник на отдел Охранителна полиция и заместник-началник в Столичната дирекция на вътрешните работи. От 1992 до 1996 г. е началник на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ). През 1996 г. става директор на СДВР. Тази длъжност заема до 1997 година. След това Петров поема длъжността ръководител на специализираната служба за вътрешен контрол на Росексимбанк с председател Емил Кюлев. Оттам с решение на акционерите на банката през 2000 г. Петров бе освободен от длъжността, като на негово място бе избран колегата му от пловдивския клон на банката Пламен Ицов.
Известно време Красимир Петров оглавяваше охранителната фирма на Лукойл - Лукома. От октомври 2001 до 2005 г. е директор на РДВР - Бургас, а през декември 2005 г. е назначен за директор на Национална служба Гранична полиция, а от май 2006 г. едновременно е и заместник-директор на НС Полиция, и директор на Главна дирекция „Гранична полиция към МВР. С президентски указ от юли 2002 г. Петров е генерал от МВР.
Някои детайли от кариерата на досегашния граничар №1 навеждат на мисълта, че на моменти е
карък в професионалния си път
На 14 януари 1994 г. в ж.к. Белите брези при престрелка между барети и спецполицаи от отряда за борба с масовите безредици (БМБ) към СДВР загиват подп. Марин Чанев, заместник-командир на СОБТ, и подчиненият му гл. серж. Георги Георгиев-Индианеца. Ранен е антитерористът Христо Билев. Вечерта в черния петък те били цивилни и според версията на разследването охранявали важна среща на топполицая Ботьо Ботев и колегата му Григор Вълков с хора на Иво Карамански. Секретар на МВР по онова време беше Иван Чобанов (бивш шеф на контраразузнаването), а командир на загиналите барети бе именно Красимир Петров.
Черният петък в ж.к. Белите брези се превърна в нарицателно за липсата на координация и професионализъм, имаше съмнения дали служители от МВР не са употребени в частни бизнес дела. Още тогава Красимир Петров призна в едно интервю, че за първи път убиват барети, но отдавна ги купуват на парче.
Името му беше замесено и в прословутата акция на ЦСБОП (после НСБОП, днес ГДПОТП) и барети в столичното заведение Ла скала на 3 март 1995 година. При тази акция беше задържана ценна антична статуетка, подготвена за контрабанден износ. Заради антиката беше строшена главата на един учител, а други десетина посетители на заведението отнесоха здрави ритници и шамари. В пресата се появиха информации, че бивши барети са били замесени в пресечения трафик на антиката. Източник на тези сведения отново беше шефът на СОБТ Красимир Петров. Тогава за първи път в медийното пространство бе подхвърлено името на бившия служител на спецподразделението Златимир Иванов, станал известен с прякора Златко Баретата. Управителният съвет на Съюза на бившите барети (СББ) тогава направи собствено разследване и излезе с протестна декларация, в която се твърдеше, че някой нарочно клевети бившите спецполицаи. СББ заплаши със съд тогавашната барета N1 Красимир Петров. Дни по- късно, в разговор с председателя на СББ Николай Тодоров, полк. Петров се е извинил за изказването си...
А 1995 г. остана черна за тогавашния шеф на СОБТ полк. Красимир Петров
На 23 ноември негови момчета отново се появиха по вестникарските страници. Няколко дни преди това става инцидент край стадион Раковски, при който мутри взимат служебната карта на една барета. Следва светкавичен ответен удар в кафене в ж.к. Дружба, при който седем борци от ВИС са пребити жестоко от дузина барети. Седмината са натъпкани в автомобилни багажници и откарани на Витоша, където на тишина и спокойствие побоят над тях продължил. Сред битите са Димитър Димитров - Маймуняка и Мико Цанов (и двамата вече покойници), Николай Георгиев (Кълвача) и Константин Калдъръмов.
Бивши служители на Петров участваха и в една от най-кървавите престрелки в столицата, станала на 5 юли 1996 година. Известният бандит Веско Въртийски (Патичето) беше убит от антитерористи в кафене Виро клуб на Петте кюшета. По това време полицията издирваше 27-годишния престъпник заради двойно убийство. Бившите командоси попаднали на Въртийски случайно (както тогава информира членът на УС на СББ Алексей Петров). Патичето видял пистолетите под блузите им и започнал да стреля. Те отвърнали на огъня и бандитът бил убит. При пукотевицата са ранени 24-годишният Иво Емилов Русинов, охранител във фирма Аполо, и колегата му Кольо Маринов Колев (24 г.), с прякор Кольо Бореца. Без драскотина се отървава третата бивша барета Златимир Иванов. По-късно в болница умира и приятелят на Патичето - Ларсен Иванов Луканов.
Животът и професионалната кариера на ген. Петров сякаш потръгнаха с по-малко драматизъм
след като на 28 декември 2005 г. той бе избран да ръководи Гранична полиция. Тогавашният директор на ГП ген. Валери Григоров подаде рапорт за напускане, който бе приет от тогавашния министър Румен Петков. За негов заместник Министерският съвет предложи да бъде назначен директорът на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров. Неговото място пък зае днешният заместник-министър (тогава заместник-директор на Националната полиция) полк. Павлин Димитров.
Трябва да се признае, че докато той оглавяваше дирекцията, в Бургас бе разкрит един от най-големите атентати, извършвани по Черноморието. При взрив на кола-бомба в Несебър бяха убити съпругата на несебърския бос Димитър Желязков-Очите, нейният брат и един от бодигардовете им. Извършителят на атентата и неговият поръчител бяха арестувани.
Приемникът му тогава, полк. Павлин Димитров, пък беше в основата на разкритията около дейността на групата на гърмяния Митьо Очите.
Единият от двамата продължава кариерата си в МВР. Другият безшумно изгоря в кадровата клада, разпалена в двора на вътрешното министерство. Дали от това институцията ще стане по-могъща и по-влиятелна, предстои да видим...

Facebook logo
Бъдете с нас и във