Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Я, ВСС СИ ПОКАЗА РОГАТА

Прибързано написаната Методика за атестиране на съдии, прокурори и следователи изправи на нож Висшия съдебен съвет (ВСС) и магистратурата.
Още преди четири седмици Параграф 22 пръв описа по какъв метод ще става кариерното израстване на хората от съдебната система. Новият Закон за съдебната власт (ЗСВ) задължи Висшия съдебен съвет да изготви и приеме Наредба за атестиране и за провеждане на конкурси до 31 декември 2007 година.
На 19 декември 2007 г. въпросният документ бе приет от ВСС по спешност. Тогава обаче кадровиците на Темида не успяха да одобрят Методиката за атестиране, въпреки че специална комисия на ВСС бе изготвила такъв проект.
С методиката се въвежда точкова система за оценяване. Според нея всеки административен ръководител на звено в съдебната система със своя заповед ще сформира помощна атестационна комисия, която ще се състои от трима съдии, прокурори или следователи.
Критериите, по които ще се оценява дали даден магистрат трябва да бъде повишен или преместен, са следните:
- брой, вид, сложност и тежест на преписките и делата;
- спазване на сроковете;
- брой потвърдени или отменени актове и основанията за това;
- разбираемо и обосновано мотивиране на актовете;
- резултати от проверките на Инспектората към ВСС;
- поощрения и наказания през периода, за който се извършва атестирането;
- спазване на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.
Освен това ще се гледа каква е натовареността както на съдебния район, в който работи магистратът, така и неговата лична натовареност. Тези критерии се водят като общи.
Въвеждат се обаче и специфични изисквания, които са за отделните професии - съдия, прокурор и следовател. Така например за хората в черни тоги ще се следи и дали спазват графика за провеждане на делата, умеят ли да водят съдебното заседание и да съставят протокола. За държавните обвинители ще се гледа дали добре планират и структурират действията в досъдебното и съдебното производство, дали изпълняват указанията на по-горестоящия прокурор и дали могат да ръководят разследващия екип.
След като събере данните, помощната комисия ще изпраща своите становища до комисията по предложения и атестиране към Висшия съдебен съвет. Освен това ВСС ще получава и мнението на административния ръководител за работата на даден магистрат. Чак тогава кадровият орган на Темида ще може да вземе отношение по казуса.
Още преди четири седмици Параграф 22 написа, че немалко съдии са силно притеснени от идеята за въвеждане на точкова система за оценяване на тяхната работа.
Във вторник (8 януари), ден преди ВСС да разгледа методиката, над 40 столични съдии от всички нива на съдебната власт разпространиха становището си по отношение на предлаганите правила за атестиране. Според тях те са крачка назад от постигнатото до момента по отношение на атестирането и смятат, че проектът трябва да се пренапише.
Съдиите припомнят, че европейските стандарти за независимост на съдебната власт са формулирани въз основа на ясни процедури за кариерното израстване, които са описани в различни резолюции на Съвета на Европа и становища на Консултативния съвет на европейските съдии.
В продължение на две години работни групи с участието на български и европейски експерти са разработвали методи за атестиране по проект на програма ФАР, които са съобразени с препоръки, отправени в доклади на партньорски проверки. Игнорирането на проекта по програма ФАР означава, че изразходваните значителни финансови и човешки ресурси остават изцяло без практическо приложение, смятат още съдиите.
Всъщност най-голям проблем, според тях, е въвеждането на точковата система и сформирането на помощните атестационни комисии. Те не създават предпоставки за адекватна оценка на работата на магистратите. Нещо повече, те допускат възможност за авторитарни практики и влияние върху вътрешното убеждение на съдиите, прокурорите и следователите, смятат още съдиите.
Според Методиката за атестиране най-голям брой точки се дава за броя, вида, сложността и тежестта на преписките и делата. Но това не било редно, защото делата се разпределят на случаен принцип и магистратите няма как да отговарят за това какви производства им дава компютърът.
Всеобщото мнение е, че проектът дава предимство на количеството и бързината на разгледаните дела, а не на качеството. Непонятен за съдиите остава и фактът, че се дават прекалено малко точки (до 5) на изготвяните мотиви към техни решения, като това е най-важният показател за качеството на работата им. Освен това магистратите смятат, че въведената точкова система не е обвързана с никакъв научен метод, поради което се характеризира с произволност и липса на прозрачна и обективна обосновка.
Съдиите смятат, че липсва прецизна регламентация на изискванията към членовете на помощните атестационни комисии. Според проекта те ще са от по трима магистрати, посочени от шефа на съответния съд, прокуратура или следствена служба. Това обаче можело да доведе до авторитарни практики и да се превърне в инструмент за въздействие върху вътрешното убеждение на слугите на Темида по някои дела.
Заключението на съдиите е: Проектът е неясен и повърхностен. Открива се широка и безконтролна възможност за субективизъм, формализъм и регионални кадрови практики. Акцентът е върху статистическите параметри на съдийската работа за сметка на личните усилия и резултати, отразени в изготвените актове.
Всъщност тук е мястото да поясним, че в специалната комисия, която изготви проекта, беше и Галя Захарова - бивш заместник-председател на Софийския апелативен съд, сега член на съвета. По време на обсъжданията тя се е опитала да обясни проблемните въпроси, за които пишат в становището си съдиите. Вместо да я изслушат, някои от колегите й от съвета я обвиниха, че защитава определени интереси. Заради отношението им Галя Захарова напусна комисията, а нейното място зае бившият шеф на Софийския районен съд Иван Колев.
В сряда (9 януари) първата точка от дневния ред на Висшия съдебен съвет беше именно Методиката за атестиране, която магистратите трябваше да приемат. Още в началото министърът на правосъдието Миглена Тачева предложи точката да бъде отложена за следващото заседание на 16 януари. Идеята й бе преди гласуването ВСС да проучи съображенията на съдиите, да ги обсъди, да разгледа проекта по програма ФАР и да покани част от съдиите, с които да поговорят за правилата за кариерно израстване. Така тя се опита да удари рамо на редовите магистрати.
Тачева обаче не срещна кой знае колко голямо разбиране в съвета. Шефът на комисията по предложенията Георги Шопов веднага й опонира, заявявайки, че са постъпили над 60 писма от магистрати от страната, одобряващи разработената методика, и с препоръки, които комисията е взела под внимание. Ние не можем избирателно да каним съдии на среща. Всъщност само столичните магистрати изразяват негативно отношение към проекта. Но те не предлагат конкретни промени в него, каза Шопов.
Цони Цонев също се възпротиви на идеята за отлагане на първата точка от дневния ред на ВСС. Според него методиката трябва да се приеме бързо, за да не се блокира работата на съдебната система, в която от няколко месеца няма нови назначения, няма и повишения.
Тук е мястото да отбележим, че софийските съдии също са на мнение, че правилата трябва бързо да бъдат приети, но не в този им вид, а в по-добър вариант.
В крайна сметка ВСС отхвърли предложението за отлагане на точката. Съветът тъкмо щеше да пристъпи към обсъждане на методите, когато се намеси председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев. Да не бързаме толкова, защото методиката за атестиране може да бъде малко по-добра, каза той.
Тачева отново се намеси и заяви, че не е запозната с писмата на магистратите от страната. Мисля, че имам право да ги прочета, преди да пристъпим към обсъждане, каза министърът на правосъдието, видимо ядосана, че се пренебрегва мнението на обикновените съдии.
В крайна сметка съветът се събра отново в петък (11 януари), когато обсъди и все пак прие спорната Методика за атестиране.

Facebook logo
Бъдете с нас и във