Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Иде ли търговската верига ЧСИ?

В период на криза и отлив на инвестиции една нова търговска верига даде заявка за настаняване в страната. Колкото и да е странно, инвеститорите в нея до един са българи, а кризата е истински съюзник в бизнеса им. Веригата се нарича ЧСИ, първият й магазин е готов и се намира в Добрич. Негов собственик е частният съдебен изпълнител (ЧСИ) Слави Сербезов, който не скри, че слага началото на една практика, която колегите му несъмнено ще подкрепят. Динамичният стил на Сербезов обаче се натъкна на яростна съпротива от страна на не по-малко активното напоследък гражданско сдружение Организация за обществена самозащита - ЕДНО, чийто председател Светлозар Николов заплаши в знак на протест да затвори пътя Варна-Добрич с жива верига.
Като оставим настрана обстоятелството, че отзивите и за двамата в ИНТЕРНЕТ форумите не са никак ласкави, продажбата на имущество на длъжници в магазин, собственост на съдебния изпълнител, който води изпълнителното дело, е прецедент за правната ни система. С отварянето на магазина изведнъж нахлуха и няколко въпроса, които чакат отговор от юристите и от държавните органи. Принудителното отнемане и продажба на имущество на задължени лица поначало е болезнена тема в юридическата и житейската практика. Невъзможността на кредитора да събере навреме и в пълен размер вземанията си - също. А в криза като сегашната поголовната задлъжнялост е истински бич както за длъжниците, така и за кредиторите.
Но до някаква истина трябва да се стигне най-вече в името на обществения интерес. От това ще спечелят и упражняващите юридическата професия частен съдебен изпълнител, които вече четвърта година така и не смогват да променят публичния си образ на изедници, които издевателстват над Андрешко и компания. И то повече в своя полза, отколкото в полза на кредитора взискател. Няма спор, че неспирните посегателства над ЧСИ-тата носят белег на нецивилизованост. Но и в шеметното им забогатяване има нещо варварско, което трябваше отдавна да предизвика намесата на държавата. С какво прословутите гардове на убития Боби Цанков са по-интересни от дебеловратите пазванти в суперлуксозните кантори на някои частни бирници?
Новообявеното им магазинерско амплоа поставя всъщност въпроси, които надхвърлят подозренията в безогледно налагане на личния интерес. Истината е, че ЧСИ-тата опипват почвата на принципа: Да пробваме, пък то ще си покаже!. Веднага след като хората от организация ЕДНО вдигнаха пушилката и откриха в Добрич подписка срещу магазина на Сербезов, той заяви че Камарата на частните съдебни изпълнители стои зад него и го подкрепя изцяло. Като се има предвид неизменната солидарност в затворени професии като тази, това беше леснопредвидимо. Странно е обаче, че Камарата не излезе с официално и аргументирано становище по този далеч немаловажен за нея въпрос. По същия начин мълчи и Министерството на правосъдието, което има основни контролни функции спрямо дейността на ЧСИ-тата.
А има какво да се каже. Според правилата за несъвместимост в чл. 6, ал. 1, т. 7 от Закона за частните съдебни изпълнители(ЗЧСИ) те нямат право да извършват търговска дейност. Да, но в раздела за продан на движими вещи в изпълнителното производство, уредено в Гражданския процесуален кодекс(ГПК), се казва друго. Член 474, ал. 2 гласи: Длъжникът може да се съгласи вещта да бъде продадена по определената от съдебния изпълнител цена в магазин на частния съдебен изпълнител или посочен от него магазин, като представи писмено съгласие за приемане на вещта за продажба в магазина. На пръв поглед двете разпоредби се бият, но нещата не са толкова прости, колкото изглеждат. С оглед чл.1, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) продажбата на вещи на длъжника за удовлетворяване на кредитора не е сред сделките, чието системно извършване определя онзи, който ги извършва като търговец. Член 2, ал. 2 от ТЗ пък изрично обявява, че лицата, упражняващи свободни професии, не се смятат за търговци, освен ако тяхната дейност не може да се определи като предприятие по смисъла на чл.1, ал.3 от същия закон. А той гласи: За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в чл. 1, ал. 1.
Така на преден план излиза въпросът става ли в крайна сметка Сербезов търговец. Не толкова с отварянето на магазина, колкото заради характера и обема на сделките, които ще сключва. Предполага се, че извършването им ще бъде повтаряща се и дълготрайна дейност, в която ще се прилагат чисто търговски практики. При тях ще важат правилата за търговска продажба по Търговския закон, както и за покупко-продажбата по Закона за задълженията и договорите. Спрямо длъжниците Сербезов ще си остане орган по принудителното изпълнение, но в отношенията си с бъдещите купувачи на техните вещи той ще се явява в качеството на продавач. Онзи, който плаща, купува чиста стока и за него е без значение какъв е нейният произход. Посочените доводи навеждат на извода, че с отварянето и продажбите в собствени магазини ЧСИ-тата биха упражнявали търговска дейност, с което нарушават устройствения си закон.
Друг е въпросът дали в подкрепа на тази дейност няма и полезни доводи. ГПК определя удръжка в размер на 15% от продажната цена в полза на магазина, в който тя се продава, което обяснява желанието на ЧСИ-тата да отворят свои магазини. Отделно продажбата в магазин е свързана с по-малко главоболия от организирането на явен търг с тайно наддаване или публична продан, която е задължителна за вещи с цена над 5000 лева. При последните два способа за продажба наддаването започва от 75% от цената, докато Сербезов твърди, че ще иска 100%, което е в полза както на взискателя, така и на длъжника. И на самия Сербезов, разбира се, тъй като таксите върху по-висока цена му осигуряват по-висок доход.
Тези ползи са свързани обаче с опасности. Според чл.468, ал.1 от ГПК цената, по която вещта ще се продава в магазин, се определя от съдебния изпълнител. По искане на страните може да се назначи вещо лице, но за предмети с относително ниски цени те рядко го правят, тъй като за вещото лице трябва също да се плаща. При това положение Сербезов ще определя на практика еднолично цените на това, което продава. Стойността на употребявани вещи е разтегливо понятие, а в тази криза е почти неопределима, което оставя възможност за злоупотреби чрез произволно определяне на цените. Сто процента могат да са и малко, и много, зависи какво се крие зад тях.

Слави Сербезов: Не съм търговец!

Магазинът ми е готов, осветен е от свещеник и ще отвори врати до края на този месец. В момента текат процедурите по представяне на молби отстрана на взискателите за продажба на иззетите вещи в магазина ми. Сам определям цената при описването на вещта и я казвам на длъжника - при движими вещи сами правим оценката. Те ще се продават на 100% от цената им, а не както е посочено в ГПК - 75%, и ще стоят в магазина три месеца преди да се свали цената за нова продан. С тези 75% тотално пада цената на вещта и никой нищо не може да вземе. Все за длъжниците се говори, а повечето от тях имат по два хладилника, две перални и два телевизора. Това не е търговска дейност и не съм търговец, какви касови апарати искат от мене? Парите няма да взимам на ръка. Купувачът ще ги внася по сметка в банката, която е на 50 метра от магазина, и ще ми представя бордерото. Разберете, че пред блока не може да се продава!

Facebook logo
Бъдете с нас и във