Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Иде ли Видовден за фараона Иво Недялков?

Във водовъртежа от ревизии на законодателни и управленски актове на тройната коалиция, последвани от небивал кадрови скандал във висшия орган на съдебната власт, едно нещо става безпощадно ясно: промяна у нас не може да има, ако не мине и една вълна от ревизии на онова, което узаконява резултата от престъпленията - порочните актовете на магистратите.
Че за обществото няма нищо по-убийствено от съчетанието между гнусно престъпление и съдебен акт, който го прикрива, свидетелства всеки камък в държавата. Но че ако има воля за промяна, справедливостта, макар и закъсняла, е постижима, доказва върнатото за втори път от Върховния касационен съд (ВКС) в края на юли дело срещу фараона Иво Недялков.
Финансовите пирамиди поначало са емблематични за периоди на преход и съсипват живота на хиляди вложители, които губят огромни средства срещу обещания за свръхпечалба. У нас обаче пирамидите имат някои отличителни черти - бяха организирани от служители на структури като бившата Държавна сигурност, с ноу-хау от чужбина. Покровителстваха ги едновременно изпълнителната, законодателната и съдебната власти. Случаите, в които се стигна до съдебни процеси, доказаха единствено че третата власт, както и другите две е отровена с отмъкнатите от вложителите пари. Докато измамените чакаха възмездие, мошениците на конци и техните кукловоди блокираха брутално наказателното преследване и в същото време инвестираха същите тези пари под формата на легален бизнес.
Законът може и да е врата в полето, но ако държавата реши, може да накара всеки да мине през нея. Включително и съдията, който я заобикаля под ръка с подсъдимия. Ако ВКС и прокуратурата успеят да се справят с Недялков, може и да не достигнат чак авторитета на американските си колеги, които осъдиха за отрицателно време Бърнард Мейдоф на 150 г. затвор, но хиляди българи ще разберат, че надежда има. За целта обаче върховните ни съдии и обвинители трябва да се справят с упорития отказ на съдиите от Софийския апелативен съд да осъдят фараона Недялков. И с превратното тълкуване на закона, което стои в основата на този отказ.
Заради това тълкуване държавата вече има един инструмент по-малко, за да се справи с Недялков. От двата текста в Наказателния кодекс, приложими за собственика и шефа на пирамидата Ийст Уест Интернешънъл Холдинг Груп АД, единият вече не може да бъде използван. Става реч за измамата, която се наказва с до 10 години лишаване от свобода. Абсолютната давност за този вид престъпление е 15 години. Тя изтече в началото на този месец, тъй като престъпната дейност на фараона продължава от 4 март 1993 г. до 1 октомври 1994 г. Остава обвинението за длъжностното присвояване в особено големи размери. Санкциите за него подхождат далеч повече на Недялков - до 30 г. лишаване от свобода. Именно този текст беше ползван досега за манипулации от страна на апелативните магистрати, които го четяха, както дяволът чете Евангелието, за да обосноват извода си за липсата на извършено от подсъдимия престъпление.
Изключително сме удовлетворени от това, че протестът ни беше уважен от ВКС, а изложените доводи са изцяло възприети. Няма прокурор, който да не е доволен, когато актът му получи такава оценка, коментираха в сряда (28 октомври) за Параграф 22 представители на Софийската апелативна прокуратура. Сега новият апелативен състав ще трябва да се съобрази с указанията на ВКС, които са задължителни. А те са основно в прилагането на текста за длъжностното присвояване - долната инстанция правеше това с крещящ формализъм. Дали апелативните съдии ще се съобразят с препоръките на висшия съд, след като веднъж вече отказаха да го направят?
Недялков беше признат за виновен, че е измамил 5253 души с близо 130 млн. неденоминирани лева. И бе осъден през 2004 г. от Софийския градски съд след неколкократно връщане на делото от прокуратурата в следствието и от съда в прокуратурата. За кратък период изглеждаше, че справедливост ще има, въпреки че санкцията от 7 години лишаване от свобода беше далеч от исканите от прокуратурата 15 години. Първоначалното обвинение беше обаче за длъжностно присвояване в особено големи размери и по него беше уважено искането за екстрадиция, което България отправи към Франция през 1996 година. Фараонът беше арестуван в луксозния френски курорт Кан и върнат у нас през 1997 година. Недялков обжалва и апелативният съд постанови нова - оправдателна присъда, с мотива, че подсъдимият може да бъде осъден само за престъплението, за което е екстрадиран. Прокуратурата я протестира, но върховните съдии приеха тогава, че протестът й е процесуално невалиден.
Така след цяло десетилетие очакване на възмездие и да бъдат възстановени парите им хилядите жертви на мошеника узнаха с ужас, че него в България закон не го лови. За да е пълна гаврата, Недялков си направи партия, подхвана консултантски бизнес, смени патериците от съдебните зали с тежък джип, а здравето му рязко се подобри от катастрофално в цветущо. Не пропусна и да осъди България в Страсбург за нарушаване на човешките му права под формата на прекомерен престой в следствения арест - една година и осем месеца. Вярно, не взе много от държавата, но я зашлеви наред с хилядите й съсипани граждани. Към онези 130 млн. лв. Недялков прибави 3 хил. евро за нанесени му морални вреди плюс 2500 евро компенсация за разноските.
Нов лъч надежда даде в началото на мандата си главният прокурор Борис Велчев, който през 2006 г. внесе искане за възобновяване на наказателното дело срещу фараона. ВКС го уважи, отмени присъдата и върна делото на долната инстанция с указания за прилагане на закона. Именно неизпълнението им от апелативния състав доведе до новия протест от апелативната прокуратура. А в решението си за връщане на делото ВКС пряко упреква постановилия нова оправдателна присъда апелативен състав, че едностранно възприема защитната теза на фараона. И сочи, че по делото срещу Иво Недялков следва да се вземе предвид възприетата съдебна практика в процеса срещу именития му колега Майкъл Капустин с неговата пирамида Лайф Чойс интернешънъл. За сходно престъпление канадецът отнесе 23-годишна присъда, от която излежа 17 години, преди да бъде освободен предсрочно през лятото на миналата година. Друг е въпросът, че Капустин се разхождаше в Централния софийски затвор като у дома си, влизаше на раздумка с уиски в кабинета на директорите, когато си поиска, а хората го виждаха да се разхожда из София, докато излежаваше присъдата. И все пак - защо Капустин влезе в затвора, а Недялков се надсмива всекидневно над народ, държава и закони?
Ако делото срещу бившия активист в ЦК на ДКМС и кадър на Държавна сигурност по линия на т. нар. скрит транзит приключи с осъдителна присъда, вложителите, които той будалкаше, че стават капиталисти в едно от първите у нас акционерни дружества, едва ли ще върнат парите си. Но ще имат възможност да реализират гражданските си искове с надеждата да приберат наличното имущество на фараона. Във всеки случай тези действия ще са сигнал за промяна, която всички очакват. Неминуемо ще се постави за пореден път и горещия въпрос за банковите дела от втората половина на 90-те години на миналия век, които завършиха с оправдателни присъди не поради липсата на приложим наказателен закон, а заради умишленото тесногръдие в прилагането му. Най-прясното доказателство за това са представените във вторник(3 ноември) предложения за промени в Наказателния кодекс, изработени от правосъдното министерство, които целят преследването на длъжностните престъпления в частните стопански субекти. Назначените мошеници, които източиха куп трезори в полза на бетонирани във властта мафиотски кръгове бяха закриляни от формализъм, парализирал жестоко съдебната система и водещ на практика до масов отказ от правораздаване. Как да не говорят после хората, че законът е врата в полето, която спира само кокошкарите?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във