Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Игра на жмичка с проекта за НК

Можеше да е само смешно. Ама се оказа и много грозно. Думата е за проекта за нов Наказателен кодекс (НК). Писаха го пет години и Министерският съвет го одобри в средата на януари. Но по всичко личи, че създаването на новия кодекс ще се окаже една голяма бъркотия, последвана от шумна олелия. И в крайна сметка ще вземе да отшуми като негоден.


Вместо да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание, проектът тръгва на дълъг път, от който едва ли ще се върне. В сряда (19 февруари)парламентарната правна комисия представи вижданията си за провеждане на серия от обществени обсъждания, амбициозно назовани стратегия, които тя ще проведе съвместно с правосъдното министерство. Първото ще е на 18 март в широк формат - с участието на неправителствени организации, и ще бъде предавано онлайн. След това ще започнат професионални дискусии в по-точен кръг между експерти, което ще рече - основно представители на съда и прокуратурата.


Междувременно съдиите зададоха тона на бъдещите дискусии - наказателната колегия на Върховния касационен съд оповести своето унищожително становище по проекта. Първият странен факт в случая е, че нейни представители са участвали през цялото време в работната група, работеща по кодекса. Имената им остават обаче неизвестни до ден днешен - и съдът, и министерството отказват да ги назоват. От правосъдното ведомство казаха за "Параграф 22", че са отправили запитвания по реда на достъпа до обществена информация относно имената на участниците в работната група, но отговор не е даден, тъй като ставало въпрос за лични данни. Което пък означава, че участниците са отказали имената им да бъдат разкрити. Странно поведение във връзка с дейност, за чиято публичност се вземат спешни мерки.


Все пак от Министерството на правосъдието очертаха поне институциите, чиито представители влизат в работната група. Наред със съдии от двете върховни съдилища в нея е имало хора от Висшия съдебен съвет, от Върховната касационна прокуратура, Националната следствена служба, апелативните съдилища в София и Варна, МВР и неговата академия, омбудсмана на републиката, Съюза на юристите в България и други неправителствени организации. Да се чуди човек възможно ли е висши съдии, прокурори и следователи да пишат нов Наказателен кодекс, без да са снабдени със съответните пълномощия и указания на съсловията, които представляват?!


Съдиите от наказателната колегия на ВКС започват изложението си именно с уговорката, че не могат да направят детайлен и задълбочен преглед на проекта, защото правосъдното министерство им е дало изключително кратко време за преценка. Броят на членовете в Кодекса е набъбнал от 426 на 593. И е допълнен от обяснимия при подобна ситуация дълъг списък от допълнителни, преходни и заключителни разпоредби. Върховните съдии правят и уговорка - че няма да дават оценки за правната регламентация на отделните престъпления и за промяната на предвидените наказания, защото това било от компетентността на законодателя и те не искали да нарушават принципа за разделение на властите. Но го правят, и още как!


Като начало е изтъкнато, че дори мотивите към проекта, публикувани на сайта на правосъдното ведомство, не отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове. Те преразказвали проекта, вместо да обосноват причините, налагащи създаването на нов кодекс. Не ставало ясно какви съществени промени в обществено-политическите и икономически реалности са настъпили, кои нови обществени отношения се нуждаят от съвременна регулация, какви цели и резултати са поставени с прилагането на нов НК. Според съдиите авторите на проекта си противоречат, тъй като сами посочват в мотивите си, че са запазили постигнатата пълна кодификация на българското наказателно право и са съхранили концепцията на наказателно-правната уредба, премахвайки излишни текстове и съобразявайки се с международните ангажименти на държавата. Но тогава


възниквал въпросът кое налага приемане на нов наказателен закон

вместо коригиране на действащия. Извън положителната оценка, че подредбата на текстовете е логична и прегледна, похвали почти няма.


В критиката си на проекта върховните съдии прибягват и до парадоксален похват. В разрез с обичайната им позиция по време на прехода - че има нужда от намаляване на наказателната репресия, те питат дали реалностите днес позволяват това? Звучи така, сякаш издигат глас срещу престъпността. Но всъщност изобщо не е така. На пръв поглед се излага опасение, че намалява наказателната репресия, но всъщност то е опровергано с поголовна критика по повод на възможностите за разширяването й. Съдиите всъщност са недоволни от всяка по-сериозна опасност криминалният контингент да бъде сериозно засегнат от санкции, които са по-тежки от сегашните.


Протестират примерно срещу правото на гражданите да задържат престъпници, без да се притесняват, че ще им нанесат прекомерни вреди при задържането. Тук е приведен аргументът с "демонстрираните в последно време намерения от различни субекти (граждани или организации на граждани) да се занимават с дейност, насочена към предотвратяване на престъпления и извършване на граждански арести, което създава допълнителна опасност от неправомерно засягане на права".


Особено показателен е коментарът на съдиите за промените, които правят авторите на Кодекса в обосновката на рецидива. Тук, според наказателната колегия, те пренебрегват разделението на властите и правото на законодателя да определя наказанието, упреквайки авторите на проекта, че уж намаляват наказателната репресия, но всъщност я увеличават за рецидивистите. "Практически се създава възможност да бъдат наложени завишени наказания за всяко едно престъпление, а не както бе регламентирано в настоящия НК - само за малка част от тях. Това без съмнение представлява промяна в посока на налагане на по-високи наказания, и то за всички предвидени в НК престъпления, което би увеличило предвидената наказателна репресия и тя би могла да бъде приложена по отношение на разширен кръг извършители на престъпления.


По отношение на отпадането на доживотния затвор без замяна съдиите деликатно са запазили мълчание, отбелязвайки само неяснотата на преходната разпоредба, според която наложените вече такива наказания се изтърпяват по досегашния ред. Тя не давала яснота дали законодателят е имал предвид режима за изтърпяването им, или това, че независимо от отпадането на това наказание за вече постановените присъди то ще се изтърпява по стария ред. Загрижеността някой осъден на доживотен затвор без замяна да не остане зад решетките до края на дните си, въпреки премахването на този вид наказание, е обаче преувеличена. Общ принцип на наказателното право е при промяна на законовия режим в по-лек това да се отрази благоприятно на обвиняеми, подсъдими и осъдени, за което са предвидени съответните механизми.


Съдиите се притесняват и от това пробацията, която в проекта не е наказание, да се налага редом с наказание. Също и от възможността работните дни, с които се съкращава присъдата, да не се зачитат при извършване на престъпление или тежко нарушение от осъдения, въпреки че това е възможно и в сегашния кодекс. Въведената възможност за отнемане на имущество, трансформирано от престъпника, за да бъде прикрита връзката му с престъплението, пък им се вижда опасна с това наред с престъпното имущество да не бъде посегнато и на нещо извън него.


Изброените дотук несъгласия на върховните съдии са само по общата част на кодекса. Но по подобен начин се коментират и видовете престъпления в особената му част. Не можем да не напомним, че общата му част беше публикувана на сайта на правосъдното министерство още преди три години. И че през цялото това време ВКС не взе отношение към вече готовия проект. Не обели и дума за него и след публикуването на особената му част през април 2012 година. А през цялото това време негови представители са писали нов Наказателен кодекс и е абсурдно да се мисли, че са го правели ей така - на своя глава и за да си уплътняват времето.


Абсурдната ситуация опита да обясни председателката на наказателната колегия на ВКС Павлина Панова. Според нея фактът, че нейни колеги са участвали в изработването на проекта, не означава, че идеите на ВКС са възприети в него. По думите й един представител на ВКС (а те са били седем според ръководителя на работната група проф. Александър Стойнов)"не би натежал със своето мнение, ако мнозинството е твърдо решено да проведе определена политика при съставянето на правните норми". Панова потвърди, че ВКС не желае нов кодекс - аргументът му е, че обществото нямало нужда от прибързаното му приемане, Европа щяла да бъде недоволна от неминуемите поправки в него, а съдиите щели да се объркват от промените.


Председателката на колегията възнегодува конкретно срещу завишаването на наказанията за някои икономически и финансови престъпления, както и срещу въвеждането на понятието "престъпно сдружение", което да преодолее сегашната бъркотия при квалифицирането на организираната престъпна дейност. Панова сочи и липсата на "съществено отърсване" от маловажните престъпления, заради които не си струва да се задвижват цялата тежка процедура на наказателния процес. И пак да се върнем на изходния въпрос: защо ВКС скача срещу проекта едва сега? И колко съдии извън ръководството му стоят всъщност зад негативното му становище?


 


 


Задоволство



В тон с критиките срещу възможностите за засилване на наказателната репресия е съгласието с текстове, които я отслабват. ВКС е доволен от предвидената възможност наказанието да бъде редуцирано при неспазването на разумния срок по делото. Това се прави всъщност отдавна, без законът да го позволява изрично - наказанията се намаляват въз основа на наложена либерална съдебна практика, което дава огромни възможности за избягване на наказателна отговорност чрез влачене на разследванията и процесите с години. Върховните съдии са доволни и от отпадането на реабилитацията по съдебен ред, понеже процедурата била тежка. Остава само автоматичната реабилитация (по закон) - въз основа на критерии като доброто поведение на осъденото лице и възстановяването на направените вреди. Положително е оценена и възможността непълнолетните престъпници да бъдат освобождавани от наказателна отговорност, без да им се налагат възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.






Имунотерапия



Един от малкото "репресивни" текстове, които върховните съдии подкрепят, засяга възможността за измъкване от наказателна отговорност въз основа на имунитет. Проектът за нов НК предвижда времето, в което той пази притежаващите го лица от наказателно преследване, да не работи в тяхна полза. Давността за съответното престъпление ще спира и няма да тече за времето, когато извършителят се е ползвал с имунитет. В действащия НК давността продължава да тече при действието на имунитета, като свалянето му е възможно за извършено престъпление от общ характер, но не и от частен. С новата редакция на текста за давността тя ще спира да тече и при двете категории престъпления. Промяната е логична и справедлива, но реалният ефект ще е по-скоро символичен, тъй като на лицата, ползващи се с имунитет у нас, по правило не се търси наказателна отговорност. Върховните съдии се обосновават с принципа на равенството на гражданите пред закона, но едва ли има български гражданин, който да не е наясно, че пред българския съд някои са далеч по-равни от други.

Facebook logo
Бъдете с нас и във