Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Има ли София градски прокурор?

Половин година след избора на Христо Динев за градски прокурор на София това решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) влиза в съда. Оспорва го загубилият състезанието Бойко Атанасов. Той иска Върховният административен съд (ВАС) да прогласи акта за нищожен, тъй като към момента на издаването му Динев не е бил освободен от поста районен прокурор на София. Той го заемаше с редовен петгодишен мандат, но изкара от него по-малко от девет месеца, преди да оглави по-висшата Софийска градска прокуратура.


В жалбата си Бойко Атанасов посочва, че не е осъществено задължителното освобождаване от предишния пост в писмена форма, както и липсата изобщо на законова предпоставка мандатът на Динев като районен прокурор на столицата да бъде прекратен предсрочно. Той не е подавал оставка, която да е приета от ВСС, нито е освободен на някое от другите основания, изброени изрично в Закона за съдебната власт. Иначе казано - административният ръководител не може да бъде освободен предсрочно поради по-рано проведен избор за следващ мандат, тъй като това ще е нарушение както на съдебния закон, така и на конституцията.


Ако ВАС не тръгне да криви закона, жалбата на Атанасов трябва да бъде уважена. В този случай ВСС ще трябва да открие нова процедура за избор на градски прокурор на София, което пък ще отвори две възможности - Динев да бъде преизбран или да му бият шута. За второто има достатъчно основания, стига да не се изпълняват сляпо партийно-олигархични поръчки. В случая - на обичайните заподозрени от ДПС. Още когато бе споменато името на Христо Динев като кандидат за поста, юристите с пълно единодушие обявиха, че той дължи кариерния си полет на Доган и компания.


Изборът на Динев за градски прокурор на столицата стана по схемата на "пълната прозрачност": членовете на съвета знаят кого трябва да изберат, а конкуренцията е обречена. На Динев бяха задавани предимно удобни въпроси, а неадекватните отговори на неудобните бяха посрещнати с благосклонно мълчание. Никой не разбра, включително и ВСС , кои са онези "немалко полезни и значими неща", които успял да направи за 8-9 месеца като началник на Софийската районна прокуратура, та и "да пренесе управленския си опит" (по собствените му думи) в градската. Обяснението му беше наивно: "Една от грешките ми е, че не обявявах публично това, което свърших". Днес обаче никой не твърди, че е свършил нещо Обратно на заявената от главния прокурор Сотир Цацаров увереност, че той е точният човек, понеже щял да оправи битовите проблеми на прокуратурата, нищо подобно не се случи.


При това концепцията на Бойко Атанасов беше по-сериозна и по-откровена. Това бе мнението на представляващата съвета Соня Найденова, която попита дали като се открие процедура за избор на председател на Върховния касационен съд (което предстои) "Динев няма да прецени, че би бил подходящ и за този пост". При третото си участие в конкурс за поста Атанасов призна, че за него няма да е нещо ново, ако не бъде избран, но поне ще постави за обсъждане наболелите проблеми. Критиците му не харесаха обаче заявката му да рови назад в миналото. Става дума да бъде направена пълна ревизия, за да се установи "дали има прокурори, които не са писали обвинителни актове с години, а предимно са прекратявали дела, да се анализира тяхната дейност, а ако има такива, да се предприемат мерки от административния ръководител това да спре и всеки такъв магистрат да си поеме отговорността".


В крайна сметка Динев беше избран, защото бил "земен", "тактичен", "много диалогичен" и създавал "добър микроклимат ". И въпреки че градската прокуратура няма битовите проблеми на районната, никой не поиска от него новаторски идеи. Пък и откъде да се вземат, щом за цяло десетилетие началстване в двете най-важни прокуратури в страната никой не е чувал Динев да се е изказал по въпроси като катастрофалното правораздаване и чудовищната корупция в съдебната система. Цацаров подчерта, че градският прокурор е по-важен дори и от него, защото ръководи прокуратурата, която разследва лица с имунитет - депутати и магистрати, и посоченият от него Динев беше избран. Твърденията на новопроизведения началник, че името му не е свързано със скандали, обаче взеха бързо да се изпаряват, въпреки старанието на ВСС да неглижира силно компрометиращите обстоятелства.


Никой в съвета не се поинтересува например за ловно-масонската принадлежност на Динев, за която писаха в медиите. Нищо смущаващо нямало и във факта, че жена му Силвия Динева е била сътрудник на депутата от ДПС Четин Казак в 41-вото Народно събрание - според Динев това било "минало, което не съществува". ВСС не видя проблем и в имотното охолство на Динев, съчетано с дължими кредити за близо половин милион лева. Той пък не си направи труда да даде обяснение по тези обстоятелства, защото е описал всичко в имотната си декларация, а "сами разбирате, че няма хора без задължения".


Да не говорим, че членовете на ВСС разполагаха при избора му и за двата поста със становището на предишния районен прокурор на София Александър Налбантов, на когото Динев беше дълго време заместник. В това становище е посочено категорично, че Христо Динев не се е ангажирал особено с дейността на ръководения от него отдел, не можел да организира времето си така, че да изпълни задачите в срок, а в случаите когато успявал, това ставало след многобройни напомняния. "Постепенно стана ясно, че на него не може да се разчита - той беше дезинтересиран от общите задачи, а голяма част от неговите задължения като ръководител изпълняваха останалите заместник районни прокурори", пише в становището си Налбантов. Това не попречи на ВСС да даде на Динев максималните 100 точки при атестацията му, въпреки че данните за натовареността му бяха шокиращи. Оказа се, че е работил по 15 пъти по-малко преписки от колегите си, а обвинителни актове почти не е внасял.


Христо Динев може да е много земен, тактичен и диалогичен, но усещането е, че София просто няма градски прокурор. Още в началото на мандата си той разчете доклада на Еврокомисията като "обективен и похвален за държавното обвинение" - оценка, която прокуратурата трябвало да защити в предстоящите месеци. И защитата си я бива. Разследването на изборната мегаизмама с костинбродските бюлетини приключи смехотворно с един обвиняем, който ще бъде оправдан. Делата срещу ексдепутата от ДПС Христо Бисеров за пране на пари и срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов зациклиха с оправданието за неизпълнение на съдебните поръчки от чужбина.


Динев се оказа и основният изпълнител на поръчката за дискредитиране на банкера Цветан Василев, сложила началото на най-тежкия банков трус след катастрофата при управлението на кабинета "Виденов". Оказа се, че по досъдебното производство за опит за убийство на депутата от ДПС Делян Пеевски Динев лично е издавал постановления, въпреки че наблюдаващият прокурор е друг. Градският прокурор обаче до ден-днешен отказва да обясни защо се е намесвал пряко в това разследване. Отказва да предостави и поискани от медиите сведения какво са вършили като магистрати Пеевски(който все още е и следовател)и Роман Василев (подал заявление за напускане на съдебната система след дългогодишно и изпълнено с излагации безделие на поста заместник градски прокурор). В крайна сметка делото за убийството на Пеевски беше прекратено поради недоказаност, но никой не отвори дума за отговорността на Динев. Този факт обаче сочи недвусмислено, че градският прокурор е изпълнявал поръчка, която трябва да бъде потулена с мълчание.


 


 


За разлика от други страни, в които падат глави, когато се разкрие плагиатстване, в нашенската прокуратура това е гаранция за успех. През май за районен прокурор на София на мястото на Христо Динев беше избран бившият му заместник Петър Белчев. Пак Цацаров наложи кандидатурата му, а Белчев заслужи този "жест" с нелепото си обвинение по делото за халосния атентат срещу Ахмед Доган. Атентаторът с газов пистолет Октай Енимехмедов беше обвинен в опит за убийство, а охранените му биячи от ДПС до ден-днешен не могат да бъдат разпознати от прокуратурата, въпреки че ги видя цяла България. При конкурсната процедура се разбра, че концепцията на Белчев съвпада едно към едно с части от концепцията на бившия му шеф Динев. Някои подозират, че са я скалъпили на базата на концепцията на Цацаров за главен прокурор, която породи силни съмнения, че е писана от... Цацаров.



В края на юни пък се оказа, че общите им идеи споделя и кандидатът за поста окръжен прокурор на Враца Емил Петров. Братът на шефа на столичното следствие Петьо Петров, известен с прякора Пепи Еврото, вече четвърта година работи като командирован в Софийската градска прокуратура и очевидно е решил да приложи номера на новия й ръководител Христо Динев. И в неговата конкурсна разработка бяха открити куп идентични пасажи. ВСС отигра конфузната ситуация с поредното си парадоксално решение. Съветът отряза Емил Петров - но не защото е преписал концепцията на Динев, а защото членовете му не били впечатлени от нея. Концепцията, значи - една и съща, но авторите - различни. И оценката на ВСС - според зависи.



Неуспешният опит на Емил Петров да се издигне в службата постави въпроса кой стои зад него. И той, и жена му са членове на ГЕРБ. Може би това е повлияло бившият главен прокурор Борис Велчев да командирова врачанския прокурор в София през 2011 година. И макар че оценката от атестацията му е под средната за страната, той е пратен направо в специализирания отдел за противодействие на корупцията и финансово-данъчните измами, ръководен тогава от Роман Василев. Отделът разследва дела от особен обществен интерес, лица с имунитет, заемащи висши държавни длъжности, членове на Министерския съвет, служители на МВР, ДАНС и Агенция "Митници". През 2013 г. Сотир Цацаров го награждава с грамота и почетен знак "за доказан висок професионализъм и отлично изпълнение на служебните задължения".



Наградата дойде след оплакване до главния прокурор, в което свидетелка по делото за стъкларския завод "Рубин" съобщи, че е притискана от Емил Петров "да си каже всичко, защото може да бъде посочена и връщане назад няма". След разрива на Делян Пеевски с Цветан Василев делото обаче беше спешно прекратено, тъй като ставало въпрос за търговски спор, в който страна е мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка. Заговори се дори, че оставката на Роман Василев е свързана с това дело, което той започнал по поръчка и което контролирал като началник на Емил Петров.



Шумните дела, които Емил Петров успява да вкара в съда, приключват обикновено с оправдателни присъди. Освен това вече девет месеца прави незнайно какво по разследването срещу изпълнителния директор на "Риск Инженеринг" Богомил Манчев, управителя на "УорлиПарсънс - България" Събин Събинов и двамата последни директори на НЕК - Крум Атанасов и Кирил Лефтеров. Обвинителният акт, по който беше наложена най-голямата в българската практика парична гаранция от 1 млн. лв., е повече от странен. Да напомним, че петима прокурори преди Емил Петров отказаха да го одобрят. Неотдавна Богомил Манчев свърза директно атаката срещу него с тази срещу Цветан Василев, твърдейки, че и в двата случая сценарият е сходен и цели да им бъдат отнети фирмите и бизнесът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във