Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ИМАМЕ ПРОБЛЕМ В ДОСЪДЕБНАТА ФАЗА, В ЕС ОТЧИТАТ ТОВА

Г-жо Тачева, какви са вашите прогнози за приемането на Закона за конфликт на интереси, защото в публичното пространство усърдно се коментира, че законопроектът няма да мине на второ четене, най-вече заради самите депутати, които са пряко засегнати от разпоредбите му?
- Законът за конфликт на интереси мина на първо четене в залата с едно мнозинство от 160 или 170 гласа. Има политическа воля за приемането му, като такава беше декларирана от почти всички партии, включително и някои от опозицията. Вече във водещата Комисия по държавна администрация с председател Веселин Методиев има сформирана работна група, която ще работи по синхронизирането на двата предложени законопроекта - тези на народния представител Филип Димитров и на МС. Ще има текстове, по които да работим, защото не са докрай изчистени. Започнаха дори от заглавието на законопроекта, но според мен проблемът е не само в свободните професии. Народното представителство ще реши кои са онези длъжности и дейности, които депутатите не бива да практикуват, докато са народни представители, защото това е изискването на конституцията. Там в чл.68 е казано, че народният представител не може да заема друга държавна длъжност, докато е такъв. В този смисъл има поне осем решения на Конституционния съд по този въпрос, но след това е допълнено или да изпълнява друга дейност, определена със закон. Сега няма дейност, определена със закон, за която да е ясно какво не може да бъде народният представител. Дали ще продължат народните представители да бъдат адвокати, лекари или артисти, това е тяхно решение. Въпросът е обаче, че трябва да се изпълни конституцията.
При оценяване на работата на частното съдебно изпълнение преди време казахте, че тази структура не работи добре, това накара ЧСИ да скочи срещу вас и да доказва, че работата им е перфектна. Защо се получи така?
- Неправилно сте разчели изказването ми, което беше анализ на цифрите от годишния доклад на Камарата на съдебните изпълнители и онази статистика, която се събира при министъра на правосъдието. Не оспорвам, че ЧСИ работи добре. Защото е доказано в доклад на Световната банка, че една от десетте най-успешни реформи в света е именно реформата на българското частно съдебно изпълнение. Аз казах две неща, които по-късно бяха възприети и от председателя на камарата Георги Дичев, въпреки че влязохме в малък диалог с него. Става дума за това, че съдебните изпълнители образуват определен брой дела и свършват много по-малко, отколкото са образували. Това означава, че през 2009 г. и при тях ще се получи едно натрупване, както беше в държавното съдебно изпълнение. Когато гледаш една статистика с образувани, висящи и свършени дела, трябва да можеш да отчетеш, че образуваните дела са равни или поне приблизително равни на тези, които си приключил или прекратил. Цифрите не помня наизуст, но излизаше така, че през януари 2009 г. ЧСИ ще имат три пъти повече дела, отколкото са образували за една година. Това не е добра статистика за мен. Факт е, че не трябва да гледаме само сумите, които са събрали, защото едно дело може да е за един милион лева, а другото да е за пет лева вземане. Но трябва да се отчита и бройката. Защото тази бройка - 300 хиляди дела, които сега седят в Държавното съдебно изпълнение, са се натрупали през годините именно по този начин.
Една от парливите теми на правосъдната система е: къде е мястото на следствието. Защото в момента следователите на практика са скъпоплатени чиновници, а от тяхната работа почти няма ефект. Намерихте ли мястото на следствието?
- Много дълъг е разговорът за следствието, имах среща с главния прокурор и заместник вътрешния министър Соня Янкулова, с ръководителите на следствените служби. Тази среща беше работна, идеята беше да чуя предложенията на следователите. Всички те настояват да им се възложат повече правомощия, без да се правят структурни промени. От друга страна, България е поела ангажимент при затварянето на глава Правосъдие и вътрешни работи за структурни промени на органите на съдебната власт, включително и през конституционна промяна.
Факт е и решение №3 на Конституционния съд, което казва, че всичко това трябва да се случи чрез Велико народно събрание. Едновременно с това аз предложих на колегите следователи три или четири варианта, доколкото те са приемливи за тях, но срещнах - не точно съпротива, но разбиране, че те са готови само и единствено на това да работят по повече дела, без обаче да се прави каквато и да е структурна промяна.
Предложих им, тъй като следствието е една от трите независими структури на органите на съдебната власт, техният представител във Висшия съдебен съвет да внесе предложение, а ВСС да вземе решение за бъдещето на следствието и в крайна сметка министърът да прецени какво трябва да се направи. Ние от октомври дебатираме по това, какъв размер дела може да се дадат на следствието и трябва ли да се дадат. И всичко това е на фона на февруарския доклад на ЕС, в който пише, че подобна стъпка ще бъде връщане назад на разследващите магистрати - следователите. Търсим разумния баланс между натоварването на тези 550 души и ангажимента, който България е поела. За ЕС трябва да бъдем предвидим партньор. Не може всеки ден да си променяме мнението.
Вашето лично мнение обаче какво е?
- Моето мнение не съвпада с желанието на следователите. Смятам, че ние трябва да направим, не да покажем, а да направим, структурна промяна, и то в рамките на този конституционен модел. Но това няма да се случи, ако следователите не го желаят, а аз няма да бъда министърът, който ще тръгне да води война със следствието. Опитвам се, откакто съм министър на правосъдието, да намеря балансираното и разумно решение така, че да си отстоим европейския ангажимент и да натоварим следствието. Някой казва да им дадем 2 или 3% от разследванията. В ангажиментите и докладите обаче не намерих никъде ние да сме казвали подобно нещо.
Предлагахме промени в НПК, с които да натоварим следствието с повече дела, без да правим структурни промени. На това обаче не получихме нито да, нито не от Европейската комисия. Аз и не очаквам те да ни кажат да, това е добро, приемете го. Няма евроексперт, който да се подпише под един текст и да каже да - това е работещият модел. И не е работа на евроекспертите да определят нашето законодателство. Ние трябва вътрешно да си решим проблема.
Изборите и купуването на гласове също са сред най-дискутираните теми не само от политиците, но и от обществото. Има ли начин да се спре пазаруването на партиите?
- През февруари беше направена промяна в НК, която ми се струва, че не беше най-удачната. Не е въпросът само да завишаваме санкциите, а да се намерят механизмите за противодействие на този, няма да кажа български феномен, но вероятно е така. В момента се коментират промени в избирателното право! Аз не съм информирана докъде са стигнали те, защото се готвят от работна група в Народното събрание. Но, според мен, по-важното е да се намери начин за противодействие отколкото да търсим само санкционния характер. Само с наказания няма да решим този въпрос. Ако изборите обаче са опорочени, единственият начин за оправянето на нещата е съдебният. Не знам друга процедура. Навсякъде по света е така. Дори в САЩ броиха ръчно бюлетините. Сега гледам, че колегите от административните съдилища също са изкушени да броят ръчно бюлетини и на отделни места това дори се случи. Това е пътят, няма друг. Въпросът всъщност е всеки един от нас, отивайки да гласува, да разбере, че това е неговото право, което той трябва да упражни, ако иска нещата да се случват. Ако иска да стои отстрани и пет души, които се продават, да решават вота в един определен град или село, да го правят. Защото, ако отидат да гласуват всички, които имат право на глас, тези 5, 10, 20 или 100 гласа, които са купени, няма да имат значение. Всяко нещо зависи от нас. А ние сякаш винаги казваме и очакваме нещата да се случват извън нас.
Само преди броени дни в парламента беше внесено предложение за промяна на сега действащия Закон за МВР. Каква е оценката ви за работата на дознанието и в новия законопроект предвижда ли се увеличаването на правомощията на полицаите при разследването?
- Аз не съм запозната с детайлите, които готви МВР. Не знам колко е добре това или колко не е добре. Но онова, което ние коментирахме в работна група за промени в НПК, беше да се дадат правомощия за първоначални неотложни полицейски действия на всички, които са натоварени с такива ангажименти. Това е нещото, което досега спираше работата. Министърът на вътрешните работи имаше малко по-други виждания. Той предлагаше да бъдат предоставени правомощия на полицаи, които да бъдат наречени разследващи полицаи, като те да имат правото да разследват определен тип престъпления. Но в крайна сметка дознанието е в МВР и преценката за това как ще се развиват дознателите трябва да е на министъра им. Подкрепям идеята на министъра да запишем, че разследването може да се върши освен от тези, които имат юридическо образование и от завършилите Академията на МВР, защото те там са обучавани точно на това. И няма логика да си завършил право и да можеш да разследваш, а да си завършил Академията и да не можеш. Това е нещото, което може би ще отпуши процеса и в дознанието, но че имаме още проблем с дознанието, това е факт. И че има проблем с досъдебната фаза това също е факт, който се отчита и от европейските ни партньори.
Какви са прогнозите ви за доклада на ЕС, в който всички очакват да има негативни оценки за реформата в съдебната система?
- Докладът ще излезе на 23 юли и в областта Правосъдие и вътрешни работи аз очаквам европейските партньори да очертаят напредъка на България. Имаме още проблеми с организираната престъпност и корупцията. Това се вижда и от нас. Начертали сме определени механизми и по-оперативни планове за действия, но смятам, че в тази област има напредък и се надявам Европейската комисия да го отчете.
Разговора води Евгения Гърковска

Facebook logo
Бъдете с нас и във