Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ИНДИАНСКО

Всички сте виждали швейцарска крава, нали? Красива, коафирана, с дълги мигли над дълбоки очи, розово напращяло виме, на фона на заскрежени върхове и свежа зелена морава...Не крава, а поп фолкикона...
А на наште млякото им се пресекло още неиздоено. Вързали им хлопки, да не се загубят. Надупчили им ушите, дамгосали задниците - да не ги откраднат. И търчат като изоглавени по цял ден из тръните, белким натрупат мечтаните 20-30 литра мляко с безплатна паша. Еми, ще се пресече, я.
И на овцете не им е лесно. Даже и тази, дето премиерът я гушна преди време за снимка, тръгна на гурбет в Гръцко. Тука вълната й чак се изправяла от глад. Там я чакали субсидии. Не само ножицата...
Да отиват. Така нещата ще си дойдат по местата - поне ще знаем защо ядем кисело мляко от сухо мляко и сирене от мас. Да не говорим за македонските любеници, иранските ябълки, албанското зеле, гръцкото грозде, китайското пиле, американското шкембе...
Като стана дума за американско шкембе, се сетих за индианския вожд Матотаупа от романа Синовете на Великата мечка. Най-големият му дерт беше, че бизоните, които племето му ловуваше за храна, изчезват заради железницата на бледоликите. Исторически факт е, че измирането на този добитък на практика доведе до пълно тържество на заселническия девиз: Най-добрият индианец е мъртвият индианец. Та притесненият вожд беше споделил веднъж: Очите ми виждат бизони...
Да се завърнем обаче на родна земя. За разлика от Матотаупа, нашият вожд със сърцето си вижда магистрали. Сигурно като онези, дето ги прави фонд Пътна инфраструктура.
Ето заради това тук вожд много, индианец - малко...

Facebook logo
Бъдете с нас и във