Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Инспекторатът към ВСС отчете успехи

С похвално слово за дейността си отчете своя първи четиригодишен мандат инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС) в началото на седмицата. Членовете на съвета обаче не пожелаха да чуят отчета на шеф-инспекторката Ана Караиванова заради съпротивата й срещу възлаганите й от ВСС проверки. Напрежението между двата органа, създадени да работят в синхрон, изби на предишното му заседание, когато Караиванова изрази бурно несъгласието си да й казват кого да проверява. Дни по-късно на работна среща в Сандански тя се оплакала, че срещу нея се води война, та ВСС се видял принуден да й напомни, че правото на висшия орган на съдебната власт да възлага проверки на инспектората е уредено в съдебния закон.


В резултат на разправиите единственият член на съвета, който изслуша прочетеното от Караиванова обстойно резюме на отчетния доклад, бе Радка Петрова. Присъстваха още заместник-министърът на правосъдието Деница Вълкова, заместник-председателят на Върховния касационен съд Марио Бобатинов, заместник главният прокурор Валери Първанов, председателката на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска, националният омбудсман Константин Пенчев, бивши и сегашни инспектори.


Отчетът на съдебния инспекторат води до два основни извода. Единият е, че от него безспорно има полза, тъй като разкрива нарушения и предлага корекции и наказания във връзка с разпределението и движението на делата. Другият извод е, че правомощията му са крайно ограничени, което не му позволява да допринесе за прелом в правораздаването и за отстраняване на корумпираните магистрати от системата.


Представената статистика навежда на мисълта, че със съдебен инспекторат е по-добре, отколкото без него. Шокиращо, но не и изненадващо звучи, че преди създаването му съдът и прокуратурата, които имат основна заслуга за развихряне на криминалния преход, са били на практика напълно безконтролни. Общо поисканите от министрите на правосъдието дисциплинарни производства срещу магистрати за десетгодишния период от 1998 до 2007 г. са едва седем. В първата година от дейността си инспекторатът е направил 45 предложения за дисциплинарни производства - 16 от тях до ВСС, а останалите до административни ръководители на различни съдилища и прокуратури. През 2009 г. предложенията са 56, от които 44 до съвета. През 2010 г. общият брой остава почти същият - 55 предложения, 11 от тях до съвета. През 2011 г. обаче броят им рязко спада - на 28, от които седем са до ВСС.


В доклада е направен извод, че инспекторатът е съумял да покаже, че грешките вътре в системата не остават незабелязани, а ако случаят е сериозен - несанкционирани. В резултат на сериозната му контролна дейност след втората година се наблюдавала обратна тенденция - намаляване на нарушенията, особено по отношение на срочността на делата.


Сигурно е така, но резултатите в крайна сметка са нищожни, тъй като при вихрещата се корупция в съдебната система инспекторатът е довел нещата до образуване на едва две (!!!)досъдебни производства, свързани с констатации от проверки през 2008-а и 2009 година. Но била постигната нагласа на нетърпимост към извършването на дисциплинарни нарушения, което всъщност било и желаният резултат от действията на контролния орган.


В тези условия крайно обезсърчаващо и конформистки звучи тезата, че целта на инспектората не е да санкционира магистратите и да отчете голям брой образувани по негово предложение дисциплинарни производства, а свеждането на нарушенията до минимум. Така органът щял да изпълни ролята си на обективен и справедлив коректив на съдебната система. На тази логика след две-три години предложенията за дисциплинарни санкции отстрана на съдебния инспекторат би трябвало да клонят към нулата, а съдебната система да е безупречна. Подобни нагласи са, разбира се, далеч от действителното състояние на нещата.


Според отчета прелом е постигнат през 2010 г., когато поне в сферата на гражданските и административните дела добрите практики са взели превес над отрицателните тенденции. Преди това в по-големите съдилища - Софийския районен съд и Софийския градски съд - много магистрати съзнателно не спазвали законоустановените или разумни процесуални срокове. Обвинителите пък не се съобразявали с указанията на главния прокурор и понякога сами удължавали сроковете на разследванията, които водят.


В същото време не е тайна, че в гражданското отделение на СГС се вършат брутални безобразия с имущество за милиони. Инспекторатът и Висшият съдебен съвет са засипани с оплаквания на граждани, но не се намесват под претекст, че нямат право да контролират делата по същество. Мнозина юристи недоумяват например защо инспекторатът не предприе пълна проверка на цялото гражданско отделение по повод на констатираните безобразия по отношение на сроковете и случайното разпределение на делата от съдия Мария Георгиева.


Проверка на разследванията в Софийската районна прокуратура срещу вилнеещата имотна мафия показва плачевни резултати. От общо наблюдаваните там през втората половина на 2010 г. 245 досъдебни производства в съда са внесени с обвинителен акт едва 30, 54 са прекратени, 34 са спрени, едно е приключило със споразумение, едно - с налагане на глоба. Средният срок на производства с внесен обвинителен акт е над четири години, а много от делата са прекратени по давност, след като разследващите са ги мотали по 6-7 години.


Показателни са и изводите от нашумялата цялостна проверка в наказателното отделение на Софийския градски съд. Тя потвърдила обезпокоителната тенденция едни и същи съдии да не спазват сроковете за разглеждане на делата и за изготвяне на съдебните актове. Независимо от твърденията на ръководството на съда, че са взети мерки. За 2010-а и първата половина на 2011 г. 356 съдебни акта са забавени заради ненаписани мотиви. Има дела за престъпления, извършени преди повече от 17 години, а половината от това време е пропиляно в досъдебната фаза. Инспекторатът отчел сложността на делата и при просрочие до три месеца не предлагал дисциплинарно производство. От 10-те проверени съдии с най-много забавени актове двама минаха с временно намаляване на основната заплата от 10 до 25%, двама - със забележка, а други четирима бяха наказани от председателя на съда Владимира Янева с обръщане на внимание. Самата Янева е сред наказаните със забележка, а тя и председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова имат най-много забавени актове - сред тях и забатачването на едно от делата за Софийски имоти.


На този фон съдебният инспекторат чу от заместник-министъра на правосъдието Деница Вълкова, че към него ще бъде създаден специален орган, който да изследва проблемите, заради които се получават осъдителни решения срещу България в Страсбург. Твърде странен подход, като се вземат предвид правомощията на съдебния инспекторат, които не покриват дори периметъра на правото на справедлив съдебен процес, вложено в Европейската конвенция за защита на човешките права и основни свободи. В същото време процесуалното представителство пред съда в Страсбург от страна на държавата се осъществява от звено в министерството. А неговото пък ръководство повече от две години уверява обществеността, че работи по създаване на структура, която ще ограничи осъжданията, като договаря обезщетения с жалбоподателите.


nbsp;


nbsp;


Докато съдебният инспекторат отчиташе успехи, министърът на правосъдието Диана Ковачева опита да разговаря с етичната комисия и с комисията по предложения и атестиране на ВСС за критиките в междинния доклад на Европейската комисия. Едно от изискванията й е за по-голяма прозрачност и отчетност в подбора на кадри. След срещата стана ясно, че членовете на етичната комисия и министърът са постигнали съгласие всеки месец да бъдат публикувани справки за решенията и действията, предприети по повод на всички сигнали, жалби и писма. Не намерили обаче отклик очакванията на Ковачева комисията да анализира корупционни практики и й било казано, че за това си има прокуратура. Да напомним, че председателят на комисията Цони Цонев, чиято кандидатура за съдебен инспектор отекна в Брюксел, призна неотдавна, че има стотици сигнали за корупционно решаване на дела. Но гражданите не представяли конкретни доказателства и затова нито един от тях не бил потвърден.


Почти нищо не излязло и от срещата на Ковачева с комисията по атестациите. Тя поискала повече обективност и уеднаквяване на критериите за оценка в събеседванията с участниците в кадровите конкурси, но прославилият се с апетита си към командировки в чужбина председател на комисията Георги Шопов отбил въпроса за неопределено бъдеще. Пред медиите Шопов отсече, че по въпроса може да се работи, след като бъдат приключени сегашните конкурси, защото по средата на мача не можело да се променят правилата. Все пак е договорено протоколите от заседанията на комисията да бъдат публикувани на интернет страницата на ВСС, а нейни членове да участват в работната група за промени в съдебния закон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във