Мандатът на Точкова като главен инспектор изтече, но тя все още ръководи ИВСС. И никой не знае докога ще е така...
Мандатите на главния съдебен инспектор Теодора Точкова и на всичките десет инспектори в ИнспекторатА към Висшия съдебен съвет (ИВСС) изтекоха преди месеци. Въпреки това те продължават да се водят на щат, да получават заплати, да се ползват от екстрите на постовете си. И... да чакат (поне онези, които не излизат в пенсия) да бъдат „трудоустроени” в други органи на съдебната власт, при това - с една степен по-високо от длъжностите, заемали преди да дойдат в Инспектората. Без изпит, разбира се...
Никой не знае колко още може да продължи това сладко безвремие: една година, две или пет. Проблемът идва оттам, че главен инспектор се избира от Народното събрание със 160 гласа "За". При сегашното предизборно противопоставяне, подобно мнозинство изглежда непостижимо и поради това никой нищо не прави по въпроса. Нищо, че подобно "принудително" бездействието суспендира конституцията, в която изрично е записано, че мандатът на главния инспектор е 5-годишен, а на инспекторите - 4 години. И нито ден повече! За съжаление обаче в конституцията не е предвидена санкция за подобно умишлено "успиване" на народните избраници.
Историята се повтаря
Всъщност, казусът "Точкова" повтаря едно към едно случилото се около освобождаването на предишния главен инспектор - Анна Караиванова. Вече малцина си спомнят, че тогава се завихри абсолютно същия скандал: Караиванова остана на поста си две години след изтичането на мандата й на 9 януари 2013 година. Благодарение на същото бездействие, демонстрирано от тогавашното Народно събрание.
Десетина месеца по-късно тя демонстративно подаде оставка. Аргументите й бяха два: първо - че не желае да бъде най-големия проблем на съдебната власт, и второ - за да "изпадне" от поредния мониторингов доклад на Брюксел като поредния отрицателен пример за буксуване на съдебната реформа.
Противно на всякаква логика, Анна Караиванова остана на поста си и след този героичен акт. Защото при изтекъл мандат, парламентът нямаше как парламентът да гласува оставката й. А и да я беше гласувал, правоприемникът й още не беше избран и нямаше на кого да сдаде службата.
Депутатите се раздвижиха чак през 2014 г., когато Четин Казак (ДПС) и Мая Манолова (по онова време депутат от БСП), предложиха за главен инспектор съдията от Върховния административен съд Веселина Тенева. След скорострелна шумотевица около няколко нейни странни имотни сделки, Тенева самооттегли номинацията си и Инспекторатът отново увисна в кадровото небитие.
Новият главен инспектор Теодора Точкова беше избрана през април 2015 г., а останалите 10-има членове на ИВСС - 11 месеца по-късно - през март 2016 година. При това - отново след скандал, този път посветен на липсата на каквито и да било дебати около кандидатурите в пленарната зала и съмнения за задкулисно разпределение на постовете по партийни "квоти".
Още препратки към миналото
През януари 2014 г., тричленен състав на Върховния административен съд се произнесе, че Анна Караиванова не може да представлява Инспектората на Висшия съдебен съвет, тъй като мандатът й е изтекъл. Това се случи по повод дисциплинарно дело срещу съдия.
„Съгласно Закона за съдебната власт, Народното събрание избира главен инспектор не по-късно от един месец (в момента този срок е двумесечен - бел. ред.) преди изтичането на неговия мандат. Този срок в случая не е спазен и към момента на постановяване на настоящото определение няма избран нов главен инспектор, няма определен заместник на главния инспектор или друго лице, което да представлява Инспектората към Висшия съдебен съвет", отсякоха върховните магистрати.
И... няколко изречения по-късно, все пак издадоха заветната индулгенция на Народното събрание: "Отсъствието на такава уредба в случаите, когато в законоустановените срокове не е избран нов главен инспектор, и необходимостта от приемственост и стабилност правят възможна тезата, изключваща прекратяването на правомощията с изтичането на срока...”
Два месеца по-късно, вече с решението си по съществото на спора за дисциплинарното наказание на съдията, "тричленката" на ВАС окончателно обърна палачинката и защити точно обратната позиция. Сиреч - „удължи” 5-годишния мандат на главния инспектор с колкото... депутатите си решат.
„С цел непрекъсваемост на работата на този орган (за ИВСС става дума - бел. ред.), Законът за съдебната власт изисква Народното събрание да избере нов главен инспектор и инспектори не по-късно от един месец преди изтичането на техния мандат.
С така уредената процедура по избор е заложено реализирането на един от основните принципи на функциониране на администрацията, непрекъсваемостта в нейната дейност. С него се гарантират последователност и приемственост в държавните органи и тяхната дейност.
Функционалната необходимост от непрекъсваемост предотвратява междувластието, като осигурява успешното функциониране на държавните органи и е в основата на демократичния процес, изискващ работещи институции, като гаранция за съществуването на правовата държава”, написаха съдиите Тодор Тодоров (докладчик), Наталия Марчева и Атанаска Дишева (днес член на Висшия съдебен съвет). И за капак - категорично отказаха да досаждат на Конституционния съд заради подобно "дребнотемие".
Всъщност,
Конституционният съд се е произнесъл по въпроса
още преди 10 години.
„Изключена е безсрочността при упражняване на власт и това е завоевание на демократичната държава. В крайна сметка, всяка власт произтича от суверена и е израз на народовластие. Безсрочността е негово отрицание.
Мандатността е въведена в Конституцията и е относима за законодателната, изпълнителната и съдебната власт за осъществяване на предоставените властнически правомощия по изпълнение на държавната политика в определена област на обществените отношения...
Мандатността се определя като защитен механизъм на демокрацията. Тя гарантира последователност и приемственост в държавните структури и тяхната дейност. В същото време тя е и юридическа гаранция за независимост на мандатния орган при осъществяване на предоставените му правомощия за определения срок ...”.
Това пише в Решение №13 от 15 декември 2010 г. по конституционно дело №12/2010, ама като няма кой да чете? Или да помни, че светът се не започва от него?
