Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Инспекторите разровиха старите проблеми на новия ГПК

Ефективността и бързината на гражданското съдопроизводство, които напоследък са обект на законодателни решения и анализи, се превърнаха в истински лакмус за реформирането на съдебната ни система. Тромавото и бавно производство обезсмисляше години наред стремежа на Темида да установи истината в гражданските спорове, прокламирана като основна ценност. Приемането на новия Гражданско-процесуален кодекс през 2008 г. даде нови надежди за преодоляването на натрупаните през годините проблеми в тази област.
Реализацията му обаче
извади на бял свят стари слабости
Една от тях е свързана със спазването на сроковете в гражданското съдопроизводство - незачитането им отново има познат ефект: изпарява се надеждата на много граждани за бърз, ефективен и в крайна сметка справедлив процес.
Защитата на гражданските права чрез спазване на сроковете в гражданския процес беше темата, която и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет обсъди неотдавна във Велинград. Своите виждания представиха Симеон Чаначев, заместник-председател на Върховния касационен съд (ВКС), Светла Цачева, съдия във ВКС, Елка Пенчева, Милка Итова и Мария Кузманова, инспектори в ИВСС. На обсъждането присъстваха шефката на ИВСС Ана Караиванова, председателят на ВСС Анелия Мингова, членове на ВСС, шефът на Софийския районен съд Красимир Влахов и др.
За период от две години от създаването си ИВСС е извършил планови комплексни проверки по разглеждането на гражданските дела в четири от петте апелативни района - Бургаски, Варненски, Великотърновски и Пловдивски. Проверени са всички съдилища - районни, окръжни и апелативни. Ще бъде проверен и Софийският, който е най-натовареният.
Може би най-често образуваните дела се отнасят до искове за трудово възнаграждение, до признаване на уволнения за незаконни и за отмяната им, искове за издръжка, които се разглеждат по реда на бързото производство. В текстовете от ГПК, които го регламентират, са посочени изрично и сроковете на производствата.
Проверяващите са установили, че има
несъответствие в някои текстове на законовата уредба
които уреждат бързото производство. Например между Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (ПАРОАВАС) и ГПК. Според чл. 311 от кодекса съдът е задължен да провери редовността на исковата молба и допустимостта на иска още в деня на постъпването й в съда. В чл. 46 от ПАРОАВАС обаче книжата, по които се образуват делата, се предават на административния ръководител или на определени от него съдии. Най-късно на следващия ден от постъпването им при наличие на предпоставки те образуват делото, определят вида му и на принципа на случайния подбор определят и съдията докладчик по производството. Когато докладчикът е посочен, неговата първа работа е да провери редовността на исковата молба и допустимостта й. В правилника, който определя реда за работа на съдилищата, обаче няма и думичка за някакъв срок, в който трябва да го направят. Но това противоречие в повечето случаи води до забавяне на производството още в началото му. После топката отива у шефа на съда, който трябва да изготви графика за съдебни заседания, така че обективно да създаде възможност за спазване на срока за насрочване на делото в открито заседание.
Законът е предвидил в общия исков процес съдът да се произнася в едно закрито заседание по доказателствените искания и по възраженията на страните. А в бързото производство магистратите трябва да се произнесат в срок от три седмици и в две закрити заседания. В съдилищата с голямо натоварване това е невъзможно. Немислимо е и при искове с фактическа и правна сложност - например при установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, на Закона за патентите и регистрацията на полезни модели, на Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн и др.
Производствата по търговските спорове (чл.365 от ГПК ) също имат
проблеми със срочността
дължащи се най-вече на непрецизирани текстове и липса на определения в закона. Проверката на инспекторите в тази посока е установила, че различната родова подсъдност и различният процесуален ред, уреден с ГПК за търговските спорове, поставят редица въпроси. Най-често срещаната главоблъсканица, пред която се изправят клетите ищци и магистрати, например е при търговски спор с цена на иска до 25 000 лева. По закон той се разглежда от районен съд по реда на общия исков процес. Увеличение на цената може да бъде поискано и допуснато до приключване на устните състезания, след което компетентен да разгледа иска е окръжният съд по реда на особеното производство. Оттук насетне за всички страни по делото се започва ходене по мъките да не говорим за влаченето, което следва. Възникват следните въпроси: от кое процесуално действие би трябвало да се развие процесът пред Окръжния съд, налага ли се пълната размяна на книжата по производството, допустимо ли е съдът да разгледа делото в закрито заседание и да постанови решение? Любопитното е, че при извършената проверка и на четирите съдебни района инспекторите не са се натъкнали на отговор на нито един от горепосочените въпроси. Още по-любопитно е, че и Върховният касационен съд няма отговори. Причината е простичка - заради продължителността на производствата по търговски спорове делата, промъкнали се до ВКС, се броят на пръсти и върховните съдии нямат практика, на която да стъпят за отсъждане... Изход от този казус ИВСС вижда в законодателна промяна.
Установени са и пропуски в сроковете по образуване и движение на делата в производствата за обезпечение. Истински кошмар за магистратите е въпросът следва ли нередовната молба за обезпечение на бъдещ иск да се оставя без движение? По този казус ГПК мълчи. Проверката е изяснила, че този проблем се решава на принципа ези-тура, като различните съдебни състави в съдилищата са процедирали по вдъхновение. Едни са стопирали молбата, други са се произнасяли същия ден, но са я оставяли без уважение с мотив, че доколкото съдът е длъжен да се произнесе в деня на постъпване на молбата за обезпечение, при нередовност няма възможност за стопирането й. И се пишат указания, дават се срокове за поправяне на нередовностите...
Изводът от дискусията на ИВСС е, че ищците страдат и заради
противоречива практика на съдилищата
по отношение на възможността за продължаване на срока за предявяване на бъдещия иск. Да не говорим, че не е регламентирано и откога започва да тече срокът за предявяването му.
Въпреки твърденията за изчерпателност на новия ГПК според юристите всекидневно възникват проблеми по спазване на сроковете при образуването и движението на делата в общия исков процес пред първа инстанция. Макар че правото на гражданите за справедлив и публичен процес в т.нар. разумен срок да е декларирано в чл.7, ал.1 от Закона за съдебната власт и чл. 13 от ГПК, оказва се, че това понятие не е дефинирано в текстовете. Никъде в ГПК и ЗСВ няма да прочетем и ред какво всъщност означава терминът разумен срок. По тази причина не може да има и конкретно тълкувание и преценка кога продължителността на производството ще се счита за прекомерна.
Ясно е обаче едно: разглеждането на делото в разумен срок е от изключително значение за страните в гражданския процес заради тяхната правна сигурност. Очевидно е и друго - изискването за законосъобразно съдебно решение, без неоправдано отлагане на делото, може да се изпълни едва тогава, когато законодателите внесат необходимите нормативни промени. Иначе ГПК все още се води за нов, но проблемите му ще си останат стари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във