Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Инстанционният контрол - врата в полето на правосъдието

Безкрайното връщане на делата е отказ от правосъдие. Има процеси, които идват за пети или за шести път във Върховния касационен съд (ВКС) и продължават над 10 години. Положението е нетърпимо! Тази банална истина бе изречена неколкократно от председателя на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) Гроздан Илиев във връзка с последните промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Това изявление обаче илюстрира тоталната безпомощност, безпринципност и старателно поддържано беззаконие в правораздаването ни. И то не само в наказателното!
Далеч преди Гроздан Илиев да наддаде този вопъл, придружен с твърдата прогноза, че по тези дела България ще бъде осъдена от Страсбург заради недопустимите срокове на процесите, многократното връщане на делата се впи като дебел трън в очите на обществото. Но никой не се зае сериозно да направи някаква промяна. Ако има фактор, който предизвика раздвижване, това е основно натискът от институциите в Брюксел срещу абсурдите в родното правораздаване.
Така че казаното от Гроздан Илиев не е новина за никого. Трябва обаче да се признае, че инициативата за промяна дойде от ВКС, който стои на върха на инстанционната пирамида и има поглед върху цялостната картина. В последния проект за промени в НПК, изработен от правосъдното министерство след допитване до съдиите и прокурорите в страната, беше включено предложение на ВКС за ограничаване на възможностите делата да бъдат връщани многократно за ново разглеждане. За целта се предвижда създаване на нова ал. 4 на чл. 354, която гласи следното: Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда, или решение на въззивната инстанция, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. Присъдата и решението на въззивната инстанция се проверяват по реда на тази глава. Върховният касационен съд постановява решение, с което се произнася и по тяхната обоснованост, без да връща делото за ново разглеждане.
Това предложение всъщност връща уредбата, която бе в сила до 2003 г.: след две последователни касации ВКС не можеше да връща делото трети път. В подобни случаи той беше длъжен да постанови окончателно решение и да приключи наказателното производство. Но с отмяната на тази уредба според Гроздан Илиев законодателят създаде условия делата да се връщат от инстанция на инстанция до безкрайност. Във ВКС ограничаването на броя на касациите се коментира още от април миналата година. И сякаш нямаше причина предложението да бъде отхвърлено. Уж имаше съгласие за това, но то се оказа привидно. При последните обсъждания на проекта в края на годината Любен Корнезов от БСП скочи срещу това предложение с аргумента, че между двете четения на кодекса в пленарната зала е пробутан текст, който преобръща сегашния ред. И вместо Корнезов, чиито позиции в повечето случаи са ретроградни, да бъде отрязан, предложението на ВКС необяснимо се изпари. А председателят на правната комисия Искра Фидосова, която припомни на червения депутат, че този текст вече е обсъждан от народните представители и е подкрепен от всички, смутолеви, че той е отпаднал заради някакво техническо объркване. В крайна сметка текстът се оказа извън промените в НПК.
Така висшата съдебна инстанция по наказателни дела се оказа с вързани ръце в най-скандалните дела, когато се пускат в ход всички всевъзможни средства за протакане на процеса. В ал.3 на чл.354 на НПК са посочени случаите, в които касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или на въззивната инстанция. Това става, когато наказанието трябва да бъде увеличено, когато трябва да бъдат отстранени съществени процесуални нарушения и когато трябва да бъдат премахнати нарушения на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда. Именно в такива случаи долната инстанция погалва с перо подсъдимия, а горната на практика не може да пресече смачкването на процеса. За сметка на това, ако става дума да се облекчи положението на подсъдимия, ВКС е с развързани ръце - той може винаги да измени присъдата, ако прецени, че наказанието трябва да бъде намалено, че може да се приложи текст за по-леко наказуемо престъпление или изтърпяването на наложеното наказание да бъде отложено с т. нар. условна присъда.
Ясно е, че ВКС се стреми хем да удовлетвори обществения интерес връщането на делата да бъде ограничено, хем да се разтовари в дейността си. Именно в тази насока беше бомбастичната идея прокуратурата (наречена господар на досъдебното производство) в повечето случаи да бъде лишена от последната дума по отношение на ключовото си правомощие за образуването на досъдебно производство. ВКС предложи тази последна дума да се даде на съда, който да разрешава образуването на разследвания едва след като изслуша прокурора и защитата. От върховния съд предлагат прокурор да образува досъдебни производство само за извършени тежки престъпления. Така системата ще се разтовари от многото необосновано образувани наказателни производства. Не са едно и две делата, които се образуват без достатъчен материал. А после разследването с години си остава на кота нула. Страшната държавна машина се завърта, без да е ясен изходът, а рестрикциите за обвиняемия са големи, заяви в тази връзка Гроздан Илиев.
Пак с цел да се облекчи процесът, ВКС предложи и друга идея: прокурорът и разследващите органи да бъдат освободени от задължението да посочват правната квалификация на престъпленията. Те само да събират доказателства, а с правната квалификация да се занимава съдът. Целта е да отпадне едно от най-честите основания за връщането на делата на прокуратурата - неправилната квалификация на деянието. Същевременно ВКС се противопостави категорично на текста, който дава на прокуратурата възможност да протестира пред горната съдебна инстанция решенията на долната, с който делото се връща при прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Аргументът беше, че такъв инстанционен контрол е съществувал преди години и е доказано, че вместо да ускори хода на делото, той го е бавил, включително и до изтичане на давността. Правосъдното министерство обаче контрира с данни от проверката на своя инспекторат, които сочат, че поне в 1/3 от случаите, когато дела са връщани за доразследване, това е било неоснователно.
Стигна се до уверения от страна на прокуратурата, че тя няма да злоупотребява с протестите, както и до компромисни предложения на ВКС връщането за доразследване да става след нещо като предварително изслушване на страните. Гроздан Илиев дори предложи да се забрани изрично връщане на делото за доразследване заради несъответствия, непълноти и технически грешки от рода на сгрешени имена, дати и други подобни, които могат да се поправят в съдебното заседание. Тези предложения обаче не бяха одобрени и надделя схващането, че правото на прокурорски протест в тези случаи ще има двустранно дисциплиниращо действие - и за съда, и за прокуратурата. Прокуратурата на свой ред беше порязана за правото на прокурора да протестира срещу присъдата и в случаите, когато тя е в съгласие с неговата теза. Доводът на ръководството на обвинението беше, че не може да се обвързват всички прокурорски инстанции с грешките на районния прокурор. Но дори хората от ГЕРБ скочиха, че тези грешки са си проблем на прокуратурата като йерархична структура и тя трябва да контролира работата на всичките си звена, че недоволството на висшестоящ прокурор срещу присъдата, поискана от низшестоящ, може да сочи гаф на обвинението, но не бива да вреди на подсъдимия.
И докато много от радикалните предложения за ускоряване на наказателния процес по отношение на инстанционния контрол срещат решителна съпротива и отпадат основателно,
в гражданския процес
се стигна до още по-тежка форма на отказ от правосъдие. Влезлият в сила през 2008 г. нов Граждански процесуален кодекс (ГПК) въведе бързината за сметка на справедливостта, нанасяйки необезпокоявано неизмерими поражения на българските граждани. А юридическата общност кипи от възмущение вече трета година с констатацията, че новият ГПК осигурява отлични възможности за грабеж на имущества по съдебен ред. При обсъждането му множество юристи биха тревога, в парламентарната зала проектът бе прекрояван многократно, а след влизането му в сила кодексът беше преправян спешно дузина пъти. Но въпреки това в сегашния си вид не спира да предизвиква възмущение.
Обратно на НПК, който осигурява широки възможности на извършителите на престъпления да протакат делото, ГПК съсече правото на нормалните хора да защитят ефективно своите граждански права. С въвеждането на т. нар. факултативно касационно обжалване беше буквално отрязан достъпът на недоволната страна до разглеждане на делото в третата инстанция - Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Мотивите обаче пак бяха същите - ускоряване на процеса и разтоварване на ВКС, за да има време да се съсредоточи върху тълкувателната си дейност и за уеднаквяване на съдебната практика. Това се постигна с цената на желязна завеса пред жалбоподателите - наред с основанията за касационно обжалване беше въведен предварителен подбор кои жалби да бъдат допуснати до разглеждане. Кошмарният чл. 280, ал. 1 от ГПК гласи: На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решаван противоречиво от съдилищата;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Само ако жалбата отговаря на тези условия, делото може да бъде допуснато за редовно разглеждане от ВКС, и то при наличие на класическите касационни основания - нищожност, недопустимост или неправилност на съдебното решение. На практика беше въведена нещо като междинна инстанция, пред която обаче недоволните от решението на долната инстанция са с жестоко орязани права. Допустимостта на жалбата се преценява в закрито заседание без участието на страните. Те са лишени от възможността поне да погледнат в очите съдебния състав, който слага точка на спора, тъй като отказът делото да бъде разгледано не може да бъде обжалван. На практика недопуснатата страна се сблъсква със законен отказ от правосъдие дори ако касационната инстанция е напълно убедена, че правата на жалбоподателя са нарушени и долните инстанции са погазили закона. Съдебната практика в това отношение не може да бъде проучена, защото изобщо няма изградена информационна система, в която да се събират материалите. А има достатъчно примери, че и когато жалбоподателят е установил противоречие с практиката, съдът заявява, че няма такова разминаване и не допуска делото за разглеждане по основния ред. Но спор за наследствен имот или за активи на търговско дружество може и да няма никакво значение за развитие на правото, но е в състояние да съсипе живота на цели семейства, без да дочакат справедливост.
Силният отпор на всички юридически професии, правителствени организации и гражданите намери израз в искането на Висшия адвокатски съвет до предишния омбудсман Гиньо Ганев да сезира Конституционния съд (КС), който да обяви тази разпоредба за противоконституционна. Омбудсманът го подкрепи напълно, а правните среди очакваха с надежда атакуваните текстове да бъдат изхвърлени от кодекса. Но последва удар - с Решение № 4 на КС от 16 юни 2009 г. беше премахнато единствено изискването обжалваното произнасяне на въззивния съд да е по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Доколко КС е бил убеден в становището си личи дори само от факта, че 10 от 12-те конституционни съдии подписаха решението с особено мнение. Някои доводи в решението на КС са толкова красноречиви, че дори не се нуждаят от коментар. Конституционните съдии признават на няколко места в решението си проблемите и опасностите в новата уредба, но все пак се мъчат да покажат, че липсва противоконституционност. Светкавично се роди и крилата фраза, с която върховните съдии не допускат делото за разглеждане: Обжалваното решение е неправилно, но недопустимо. Това лаконично описание на жестокостта на новата уредба сочи ясното съзнание, че с недопускането на делото за разглеждане се върши тежка несправедливост, но пък се спазва законът.
Масовото недоволство от законовия текст принуди ВКС да се включи в тълкуването на преграждащия справедливото решаване на делата чл.280, ал. 1 от ГПК. С тълкувателно решение №1 от 2009 г. Общото събрание на Гражданската и на Търговската си колегии ВКС внесе известна яснота в условията за допустимост на касационното обжалване, но нямаше как да промени най-лошото в тълкувания текст - обстоятелството, че обжалваните решения на въззивната инстанция могат спокойно да не бъдат допуснати до касационно разглеждане дори ако са неправилни - постановени са в явно нарушение на закона или са напълно необосновани. Проведените безброй семинари за обучение в правилата на новия ГПК пък доведоха до остри препирни и до шумното недоволство на юристите от всички професии. На най-големия подобен семинар, проведен миналата година в най-голямата зала на бившия партиен дом, се стигна до следното откровение на един от авторите на проекта, председателя на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата Силви Чернев: Въпреки че една от основните цели на новия ГПК беше въвеждане на процесуална дисциплина, за мен тя и днес е слаба. На някои места изписването е безобразно, текстът на норматива е пълен с неточности, с противоречия и с глупави конструкции, но целите са добри. Много от онези, които днес критикуват, бяха в позиция, която им позволяваше да попречат ГПК да се появи в този вид, но не го направиха. Но положителното е, че ВКС гледа вече дела от миналата година, а не както преди това - отпреди четири години. Иначе казано - вихри се несправедливост на високи обороти.
В крайна сметка по отношение и на двата основни процесуални закона - НПК и ГПК, съдиите са с вързани ръце пред произвола на долните инстанции. Но при приложението на ГПК положението е далеч по-тежко, защото посоченият чл. 280, ал. 1 позволява върховните съдии да отказват законно правосъдие, узаконявайки брутални противозаконни актове на долната инстанция. Която пък е с развързани ръце по отношение на издаването им, разчитайки, че вероятността те да бъдат отменени е нищожна. Ако НПК спъва касационната инстанция при окончателното разглеждане на делото, ГПК й дава почти неограничена възможност да откаже да го направи. Стигна се до дори до усещането, че касационна инстанция по ГПК всъщност вече няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във