Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Искат разширяване на неизбежната отбрана

Поредна инициатива за разширяване пределите на неизбежната отбрана беше предприета тази седмица с внесен в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). Предложеният от трима депутати от Атака текст за промяна на чл.12, ал.3 от кодекса е кратък, но повече от съдържателен. Станислав Станилов, Любомир Владимиров и Павел Шопов искат нападнатият да може да отвърне решително на нападателя, без да се опасява от наказателно преследване не само в жилището си, но и във всеки друг имот или движима вещ (напр. автомобил), които е защитавал. Предвижда се още ответният удар да бъде безпощаден не само когато нападателите посягат на онзи, който го нанася, но и на трети лица. В добавка се иска за неизбежна отбрана да бъдат смятани и случаите, в които нападателят е засегнат от предварително взети мерки срещу евентуално нападение (например заредена бомба).


Тримата депутати предлагат разпоредбата да добие следния вид: Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако причиняването на вреди на нападателя е извършено от отбраняващия се в границите на имот или вещ, които е защитавал, или намирайки се в тях е защитавал от нападението себе си или трети лица, както и в случаите, в които в границите на имота или вещта деецът е взел предварително мерки срещу евентуално нападение, довели до вредоносния резултат за нападателя.


В мотивите към проекта атакистите сочат изключително усложнената криминогенна обстановка в страната, която налага непрекъснато да се осъществяват сериозни изменения в различни институти и състави на НК. Твърди се, че заради неясните и пестеливи формулировки в уредбата на неизбежната отбрана институтът не е в крак с изискванията на живота, с наказателноправната практика и не дава адекватна защита на проявилите смелост, отговорност и чувство за дълг в защита на свой, чужд или обществен интерес. В резултат се създава опасност от наказателно преследване срещу тях, въпреки че са отблъснали противоправно действие на нападателя.


Исканите промени ще бъдат посрещнати на нож от т. нар. правозащитници, тъй като дават много повече възможности за защита срещу престъпниците. С тях институтът на неизбежната отбрана приема съществени белези на сходния му институт на крайната необходимост. При нея онзи, който отблъсква нападението, защитава не себе си, а държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност. Изисква се обаче причинените от деянието вреди да са по-малко значителни от предотвратените.Ако промените бъдат приети, става вече без значение дали си нападнат в своя дом, или това става във всеки друг имот. При това не е необходимо той да е жилищен, а може да е практически всеки имот, стига нападнатият да го е защитавал или да е защитавал себе си.


За разлика от действащата уредба правото на защита се отнася и до движимите вещи, като неясен изглежда само обхватът на изискването нападнатият да се намира в границите на вещта - дали става въпрос за вещи, в които той може да се вмести като например самолет, влак, автомобил и т. н., или за всяка движима вещ, която е в близост до него. Без значение е и правното основание, на което той се намира в имота или вещта - може да е собственик, но може и да е попаднал случайно там по време на нападението. Под взети предварително мерки срещу евентуално нападение пък се имат предвид случаите на поставяне на взрив, газ, огнестрелно оръжие, пускане на ток по оградата и други подобни, докато стопанинът го няма.


За нуждата от промяна на института на неизбежната отбрана се изказа в прав текст преди три месеца и главният прокурор Борис Велчев. Той припомни, че и сега НК дава възможност за присъда, различна от затвор при доказана неизбежна отбрана. Но в същото време заяви, че е нужна промяна в НК, с която да бъдат по-ясно разписани правата на гражданите да се защитават при нападение. Такава промяна в проекта за нов НК обаче не е предвидена. Подчертавайки, че чл.12 на кодекса е един от малкото текстове, насочени предимно към гражданите, а нетолкова към съда, главният прокурор поиска поправка, която да обясни на хората по много понятен, простичък и житейски разбираем начин как имат право да се защитават и до каква степен могат да увреждат нападателя си. С оглед изявленията на правозащитници, че съдебната практика е изяснила прилагането на неизбежната отбрана, главният прокурор заяви, че чл.12 в сегашната му редакция е ясен за практикуващите юристи и за теоретиците, но не и за гражданите.


nbsp;


nbsp;


Институтът на неизбежната отбрана остана в безтегловност още през 1997 година. Тогава мнозинството в 38-ото Народно събрание от ОДС вкара в НК детайлно описание на случаите, в които неизбежната отбрана не се възприема като превишена, независимо от уврежданията, които нападнатият причинява на нападателя. В новосъздадената ал.3 на чл.12 бяха предвидени шест хипотези, при които, независимо от характера и опасността на защитата, няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако:


1. нападението е извършено от две и повече лица;


2. нападателят е въоръжен;


3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;


4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;


5. нападението е извършено нощем;


6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.


Текстовете бяха атакувани обаче пред Конституционния съд и той се произнесе, че точки 1, 2, 4 и 5 са в разрез с основния закон. Разпоредбата по т.3 остана само в частта й за нападението чрез проникване с насилие или с взлом в жилището. Текстът по т.6 не беше пипнат, но той е и безсмислен, тъй като преповтаря основното правило, че отбраната трябва да съответства на нападението. На практика правото на нападнатия да се защитава, както намери за добре, е признато само в случаите, когато е нападнат в жилището си и нападателите са проникнали там с насилие или с взлом. В решението на КС беше пояснено все пак, че понятието жилище следва да се тълкува широко и в него влиза всеки обект, който се използва за обитаване, в това число и вилна сграда. Ако обаче си нападнат в стопански обект, включително на работното си място, трябва да пазиш нападателя. Деликатно трябва да го отблъснеш и в случаите, когато е влязъл в жилището ти без насилие или взлом, а е използвал да речем обстоятелството, че някоя врата е оставена отворена.


nbsp;


Предложената промяна ще повдигне отново спора дали изключването на обществената опасност при неизбежната отбрана трябва да стане с въвеждане на отделни хипотези или въз основа на общото правило за съответствие на отбраната с нападението. Това правило е изтълкувано от Пленума на Върховния съд и е в основата на досегашната съдебна практика. Според това тълкуване превишаване на пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя.


Прилагането на правилото по всеки отделен казус си остава обаче нож с две остриета. Юристите, които са против въвеждане на конкретни текстове, настояват, че единственият начин да се стигне до справедливо решение, е цялостната преценка на доказателствата в конкретния случай. Според тях опитите да се регламентират отделни житейски ситуации съдържат повече рискове, отколкото гаранции за справедливост. Привежда се като аргумент и наличието на института на мнимата неизбежна отбрана - случай, когато човек решава, че го нападат, а обективно нападение не съществува. Според чл.14 от НК незнанието на фактическите обстоятелства изключва умисъла. Ще рече - онзи, който се е объркал, решавайки, че го нападат, не може да бъде съден за извършване на умишлено престъпление. За непредпазливо обаче може, освен ако самото объркване не се дължи на непредпазливост. Ясно за юристите, но объркано за хората.

Facebook logo
Бъдете с нас и във