Бургаската прокуратура няма никакво намерение да протестира срещу поредния отказ на Бургаския окръжен съд да се занимава с делото за фалита на Океански риболов, научи Параграф 22 на 14 май (вторник). Близо месец по-рано - на 24 април, окръжните съдии за трети път през последните шест години не дадоха ход на процеса за източването на държавната фирма и върнаха делото за доразследване. ... Един 41-годишен мъж винаги е готов да се яви в съдебната зала. В периода 2001-2002 г. той прекарва в следствения арест точно 368 дни. Сега е на свобода. Усмихва се и чрез адвокатите си настоява за правосъдие. В края на април тази година състав на Бургаския окръжен съд (за трети път през последните шест години) не пожела да се занимава с раираното бъдеще на този човек и върна за допълнително разследване делото за пладнешкия грабеж на едно от най-мощните и най-богати предприятия по социалистическо време - Океански риболов (в. БАНКЕРЪ писа по случая в броя си от 27 април тази година).Според обвинителния акт на Бургаската прокуратура, въпросният мъж - бившият ликвидатор на Океански риболов Пламен Маринов, трябва да отговаря за длъжностно присвояване, за престъпление по служба и за документно престъпление, от които на предприятието са нанесени щети за над 60 милиона стари лева. Днес тази сумичка може и да ни изглежда смешна, но по времето, когато Маринов е развивал бурната си ликвидаторска дейност (1995/1996 г.), това са били... около милион долара. Най-малко. Съдийското решение е категорично, че отговорността за протакането на нещата изцяло трябва да понесе Бургаското окръжно следствие и Бургаската окръжна прокуратура. Според съдиите, обвинителният акт е пълен с неточности и технически грешки, а по време на дългогодишното разследване са допуснати и множество груби процесуални нарушения. Зад това становище застанаха и защитниците на Маринов, които заявиха, че за тях не е никакъв проблем да сринат обвиненията в съдебна зала за час-два. Пламен Маринов е назначен за ликвидатор на Океански риболов през юни 1994 г., но същинското действие на тази част от драмата започва да се развива доста по-късно, когато (през 1995 г.) ликвидаторът регистрира в Малта три свои офшорни фирми: Лазур маритайм, Съни оушън и Матрама. Съвсем естествено, тези фирми не се занимават с внос на сирийски фурми или индийска коприна, а с корабоплаване. За да затвори окончателно веригата, Маринов си отваря банкова сметка на острова. След което започва да работи по същество - заема се да ликвидира дружество Океански риболов.Според събраните доказателства, държавната фирма е източена чрез елементарна (и видима от всички страни еднакво) схема: малтийските фирми на Маринов наемат кораби на Океански риболов. Всички разходи по експлоатацията им се плащат от бургаското дружество, а всички приходи от това остават за Маринов и партньорите му. За да замаже нещата, Пламен Маринов предприема няколко официални стъпки в посока оздравяване на Океански риболов (уж) и започва преговори за съвместна работа с няколко чуждестранни компании от бранша. Една от тях е световноизвестната швейцарска фирма Матрама СА, специализирана за агентиране и бункероване на кораби. Преговорите с нея обаче се провалят по една съвсем прозаична причина - швейцарците усещат, че Маринов ги лъже толкова нагло, че чак ги е направил за смях пред света.Използвайки съвпадението между имената на малтийската си офшорка и почтената швейцарска фирма, Маринов (съвсем умишлено между другото) прави два изключително доходоносни хода. През октомври 1995 г. засилва кораба Лазурен бряг да работи две години за едната му офшорка Лазур маритайм, а шест месеца по-късно подписва подобен договор и за кораба Слънчев бряг, който ще бъде ползван от втората му офшорка Съни оушън. Чартьор и на двете сделки е третата фирма на ликвидатора - Матрама. Всички обаче остават с впечатлението, че партньор в случая е едноличната швейцарската компания. Както вече споменахме, всички разходи по експлоатацията и обслужването на корабите Лазурен бряг и Слънчев бряг поема Океански риболов, вместо, съгласно международно установените правила и стандарти, да ги плати фирмата чартьор. Според обвинителния акт, само от тази врътка и само за периода 1995-1996 г. Океански риболов олеква с цели 54.2 млн. лв. (по усреднен курс долар за лев - около 1.2 млн. в зелено). За почти всички плащания в материалите по делото са приложени и съответните оригинални фактури, платежни нареждания и всякакъв вид задължителна бумащина, но... без никакъв ефект. На всичко отгоре, в тези пари изобщо не са включени щетите (морални и материални) от забавените или неизплатени моряшки заплати, както и неполучените от малтийската офшорка наеми за двата кораба. Съгласно подписаните договори, Маринов е спазарил (както бе споменато - със себе си) Лазурен бряг и Слънчев бряг за общ месечен наем от 40 000 долара. Колко от тези пари са влезли в Океански риболов и колко не са - никой не знае. Но простата аритметика показва, че ако целият период на сделката е бил година и половина - чисто Океански риболов е трябвало да заработи 720 000 долара. В обвинителното заключение на следствието и в обвинителния акт на прокуратурата обаче за подобни работи не е написан нито ред.Другото нещо, за което Маринов също би трябвало да даде някакво разумно обяснение, ако процесът беше започнал на 24 април, е за липсата на сума от 52 000 долара. Тези пари той е изпратил от Бургас (като ликвидатор на Океански риболов) и е получил в Малта (като собственик на лична банкова сметка). Целта на упражнението е изплащане на разходите и хонорарите, направени от френски адвокати, защитавали интересите на Океански риболов в спор със западни юридически лица. Цитатът звучи още по-объркващо, защото въпросните разходи не фигурират в обвинителния акт като повдигнато обвинение за конкретно престъпление, извършено от Маринов, а... като сведение.Параграф 22 научи, че френските адвокати действително са получили парите си и нямат никакви претенции към Маринов и Океански риболов. Онова обаче, което не е известно на бургаските следователи и прокурори (или по някаква причина е спестено от бумагите по делото), е, че въпросният спор със западни юридически лица е съдебното дело, заведено от швейцарската Матрама СА срещу малтийската й адашка... собственост на самия Маринов. Делото е заведено от швейцарската компания с мотив обсебване на търговската марка и уронване на международния престиж, но изходът му така и не е известен в България. Според запознати със съдебната практиката в тази страна, най-вероятно се е стигнало до някакво споразумение, защото е малко вероятно швейцарците да са участвали в комбината на Маринов срещу някакви пари. Колкото до другия конкретен пункт в обвинителния акт - източване на 6.7 млн. лв. (чрез длъжностно престъпление, извършено през 1995 г.) - за него едва ли си заслужава да говорим. Първо, защото адвокатите на Маринов са категорични, че доказателствата са съвършено негодни за пред съда. И второ - защото прокуратурата май е съгласна с тях, тъй като няма да протестира съдийското решение за връщане на делото за доразследване. Освен това - в нови пари присвоеното от Маринов прави някакви си 6-7 хил. лв., а това е сума, с която никой сериозен магистрат няма да си губи времето. Още през 1999 г. делото за фалита на Океански риболов беше включено в Списъка на делата с голямо обществено значение, взети на специален отчет от главния прокурор Никола Филчев, но това изобщо не накара бургаските следователи и прокурори да се понапънат поне малко. Никак не помогна на истината и фактът, че шефът на Бургаското окръжно следствие Благо Николов е член на Висшия съдебен съвет и всяка сряда има възможност да поиска помощ, ако собствените му сили не стигат, за да реши делото.Всъщност - дали някой иска въпросната истина да излезе някога на бял свят?
