Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Историята на столицата се разпада

Финговата къща е оставена да се саморазрушава.
S 250 efd490e7 49c2 421b 8421 6040bf670f44

Претенциите ни да сме европейска столица, която пази историческите си сгради и трепери над тях, остават само на книга. Безхаберие, недомислена законодателна рамка, тежки административни процедури и нездрави интереси превръщат и най-добрите намерения в това направление в илюзии.
В Закона за културното наследство предишното Народно събрание отреди абсолютна власт и даде последната дума на Националния институт за недвижимо културно наследство и на главната дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" към Министерството на културата за извършването на каквито и да е ремонтни дейности (дори боядисване) на сградите, обявени за паметници на културата. Но реалният контрол върху тях вмени на общините. По този начин завършването по една процедура за каквато и да е строителна дейност (дори когато става дума за наложително укрепване на сгради) се превърна
в невъзможна мисия
За решаването на всеки проблем във всяка отделна сграда се изисква изрична заповед за кмета, за да бъде свикана комисия. В нея трябва да има представители на две министерства (това на културата и на регионалното развитие и благоустройството - под неговата "шапка" се намира Дирекцията за национален строителен контрол). В комисията участват още хора от Националния институт за недвижимо културно наследство и на Дирекция "Архитектура и градоустройство". И това се прави независимо дали става дума за сграда от световно, национално, местно, ансамблово значение, дали тя попада в категорията "за сведение" и т.н. Тази практика създава огромни затруднения даже и за най-грижливия стопанин на този вид сгради.

Процедури от този тип се протакат между две и... пет години. Така се стигна до най-лесната, но и единствена възможност нещо да се прави: да бъдат налагани санкции на собствениците. В някои случаи те са повече от наложителни, за да предизвикат действие. При други бавните съдебни процедури са удобен начин сградата да бъде разрушена и... теренът да бъде "усвоен".

Емблематичен пример

е старинната сграда на ул. "Шипка" 38 - едно от най-апетитните места в столицата. Рушащата се от години сграда е строил за свой дом в стил сецесион един от най-известните архитекти на стара София - Георги Фингов. Скандал около него избухна, когато преди време се разбра, че бившият шеф на Института за паметниците на културата Георги Угринов е съгласувал план за реконструкция на тази къща, според който тя може да бъде надстроена с цели три етажа, а до нея да бъде вдигната нова... пететажна сграда. Възраженията на специалистите от общинското дружество "Стара София" за този проект бяха най-вече за това, че не е възможно той да бъде изпълнен, без да се махне покривът. А той е рядка ценност.

Налудничавото намерение беше спряно, но това не промени особено нещата. И до ден днешен къщата продължава да се руши, а реставрацията й е под въпрос. Подобен беше и проектът за "реконструкция" на уникалната къща на Димитър Яблански на бул. "Цар Освободител" 18 (бившето китайско посолство). Под напора на обществения натиск обаче тези намерения бяха осуетени, а сградата беше реставрирана и запазена. Не такава обаче беше съдбата на сградата - паметник на културата, която се "вплете" в грандхотел "София" на ул. "Гурко". Сградата паметник на културата, в която е била настанена първата община на София, а впоследствие бе градска библиотека, бе изцяло бутната и построена наново. В интерес на истината инвеститорите бяха принудени да спазят всички предписания на института за паметниците на културата и тя в крайна сметка все пак напомня за стария си вид.
С днешна дата

между най-застрашените сгради - паметници

са Музеят на Яворов на ул. "Раковски", който все още може да бъде спасен, и руините на "Захарна фабрика" (паметник на културата с национално значение) която преди близо пет години вече отне два човешки живота. Става дума за старата мелница в кв. "Захарна фабрика", от която на практика вече не е останало почти нищо. Нека припомним, че две години преди датата на трагедията (ноември 2009-а) Дирекция "Контрол по строителството" на Столичната община е издала заповед за укрепването на сградата. По това време тя е била собственост на акционерното дружество "София мел". Но съдът отхвърля тази заповед. Едновременно стана ясно, че причината за срутването на част от покривната конструкция е защото са измъкнати чугунените вътрешни колони, които са я поддържали. По-късно сградата е продадена  на дружеството с ограничена отговорност "Ти Ей Би - Риъл Естейт", което към днешна дата управлява Виктория Тепавичарова, а негови собственици са "Нова индустриална компания" АД (с 2263500 дяла), "Родна земя холдинг"АД (с 2110700 дяла) и "Техноимпортекспорт" ЕООД (с 789 000 дяла). И до ден днешен сградата, която има близо 120-годишна история (изградена е от белгийската компания "Български захарни фабрики и рафинерии" - част от групата Solvey, според най-високите за времето стандарти и технологии) може да бъде ползвана единствено като декор за филм на ужасите. Столичната община наложи една от големите глоби на собствениците й - от 100 хил. лв., защото са я занемарили, но съдът я "редуцира" до 50 хил. лева. Фирмата се разплати с общината, но руините са факт и  днес.

В общинските среди има подозрения, че намеренията са не да бъде възстановена сградата - паметник на културата, а да бъде разрушена напълно. А прилежащият й терен от близо 26 хил. кв. м, който е бил придобит за смешната сума от малко над 640 хил. евро, да бъде използван за ново строителство...

До този момент проект за бъдещото развитие на този имот не е внасян за одобрение. Но няма да е чудно в скоро време там да започне градежът на поредния... мол.  
Историята около

къщата-музей на Яворов

е още по-нелицеприятна. Последният й собственик - едноличното дружество с ограничена отговорност "Дом Яворов" на "Сдружение Велика ложа на старите, свободни и приети зидари в България" (разбирай една от масонските ложи у нас), управлявано от Валери Митков, собственикът на завод "Миджур" в Горни Лом, където при взрив загинаха 15 души. Странно защо те нехаят не само за имота си, но и за историята, която той носи. Резултатът е... разруха. Нещо повече, от близо година те не само не се занимават с укрепването и възстановяването на сградата, за която всички експертни становища настояват. Вместо това те водят съдебни битки срещу наложената им санкция от Столичната община в размер на 100 хил. лв. заради опасността, която къщата крие. На 20 април предстои Върховният административен съд да се произнесе по въпроса. Като се има предвид обаче начинът, по който масонското братство е оплело съдебната ни система, резултатът едва ли ще бъде в полза на общината...

В столицата има 51 сгради, обявени за културна ценност. От тях едва 20 са изцяло частна собственост. Според справка, предоставена ни от дирекция "Контрол на строителството" към Столичната община, са направени 11 предписания за подобряване на поддръжката им.

 

 

Според Закона
-----------------
Член 73. (1) В 14-дневен срок от даване на съответното указание по чл.72, ал.3 за недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, кметът на общината назначава комисия, която включва инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. За художествени, етнографски и исторически недвижими културни ценности в комисията се включва и представител на съответния по тематичен обхват музей, а за действащи обекти с религиозно предназначение - и представител на съответното регистрирано вероизповедание.
(2) Комисията установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Към протокола се прилагат подробно описание на културната ценност според данните за нейната идентификация и регистрация и данни за собственика.
(3) Въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл.71, ал.1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл.84, ал.1 и 2. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението й.
-----------------------------
Издадени са и седем наказателни постановления. Първото е на спомената по-горе  "Ти Ей Би Риъл Естейт" за "Захарна фабрика". Второто е за "Дом Яворов". Следват постановленията за действие и бездействие, създали опасност за увреждане на обект на културно-историческото наследство, за сградите на бул. "Стефан Стамболов" № 33, собственост на Нико Йосифов Бенбасат (глоба в размер на 5000 лв.) и Цанка Пеева Челнева (5000 лв.),на  бул. "Стефан Стамболов" № 38б, собственост на Васил Христов, на бул. "Стефан Стамболов" № 47Б, собственост на  Велин Велинов (2000 лв.) и на бул. "Стефан Стамболов" № 47 на Йосиф Нисим Бераха (2000 лв.).
Повечето от тях все още не са решени от съда и се чака техните собственици да предприемат необходимите действия. А докато това стане, историческите сгради в столицата ще се превърнат в нашенския ...Акропол.

За всички тези проблеми потърсихме отговори в част от "замесените институции". Още преди седмица изпратихме въпроси до директора на Националния институт за недвижимо културно наследство, но до редакционното приключване на броя така и не получихме отговор.

 

 

Блиц
Влади Калинов, директор "Строителен контрол" на Столичната община, пред в. "БАНКЕРЪ"

Г-н Калинов, свидетели сме на десетки сгради, обявени за културно-историческа ценност, които не просто не се поддържат, а са оставени да се саморазрушават. А дирекцията, която управлявате, е отговорна за това...?

- Да, така е. Контролът по опазване на сградите, обявени за паметници на културата, е възложен на общината, но процедурата, по която трябва това да става, е толкова усложнена, че на практика не работи.
Защо?

- Давам Ви елементарен пример. При установяване на случаи на опасна сграда (по чл.73) трябва да бъде свикана комисия. Тя става на базата на заповед на кмета, като в нея са включени представители на Националния институт за недвижимо културно наследство и главната дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” на Министерството на културата, на ДНСК и на общината.Трима от тези представители не са на подчинение на кмета. И няма сила, която да ги задължи да предприемат каквито и да било действия в по-кратки от тяхната лична програма срокове. След повече от година и половина кандърми (моля, изпратете ни Ваши представители!!!) в края на миналата година успяхме да направим първата такава комисия. Идеята беше да я направим постоянна, тя да бъде назначена с една заповед, а не да се издават заповеди за всеки отделен случай и да я свикваме за  заседания. Тогава взехме решения. Сега се оказва, че част от хората вече не работят на тези места и сега има нови членове. Сега направихме нова заповед и чрез нея можем да преподпишем взетите по-рано решения. Друг е въпросът колко време се губи за всичко това.

Каква е причината?

- Недомислия в закона, липсата на единен регистър на сградите, обявени за културно-историческа ценност по категория и статут. Не може правилата за сгради от национално и световно значение да бъдат еднакви с тези, които са "за сведение" например. Вярно е, че има недобросъвестни собственици, към които трябва да бъдат предприети мерки, но има и такива, които наистина имат желание да поддържат сградите си, но биват препъвани от купища изключително бавни и тежки административни процедури. Това трябва да се промени.

Как?

- Единственият начин да работим сериозно, не е само чрез налагане на санкции. Трябва децентрализация на отговорностите. Нека да бъдат определени правилата и изискванията, нека от министерството да ни контролират по тях, но за сградите с по-нисък статут (с местно значение и за сведение) да бъде дадена възможност в големите общини като София, Бургас и Варна сами да вземат решения кое и как да бъде направено, без да се налагат купища съгласувания. Какво се случва сега. Независимо дали става дума за укрепване, или просто за текущ ремонт на такава сграда, собствениците й трябва да ползват проектант. Но той не може да бъде какъвто и да е, а лицензиран. С други думи, ако нормално даден проект струва хикс лева на квадратен метър, същият такъв, изготвен от лицензирания проектант, ще струва два пъти по-скъпо. Но това не е всичко. В сегашната ситуация ние първо пращаме проектите до Министерство на културата, оттам ги изпращат в института. Там ги разглеждат и се произнасят, връщат ги на министъра или ресорния заместник-министър, той го подписва, връща ги при нас и едва тогава става ясно дали дадена сграда ще се ремонтира по един или по-друг предписан от тях начин. Ако е "по друг", процедурата започва отначало. Представете си за какво време става дума...

Сигурно сте се сблъсквали с абсурдни ситуации. Разкажете една от тях.

- Имахме един случай, при който разглеждахме сграда от категорията "за сведение" (на ъгъла на ул."6-и септември" и "Гургулят"). Собственикът й от няколко години се опитва да получи разрешение, за да направи ремонт, като запазва фасадата такава, каквато е била. Специалистът от института обаче казва: не, така не ми харесва, и работата спира. Какво може да включва този термин за мен не е много ясно, но е факт, че е достатъчно основание, за да се създадат спънки и проектът да се забави с години. Имаме и още един случай, който трудно може да бъде обяснен нормално. Предстоеше одобряване на преустройство на една сграда на бул. "Патриарх Евтимий". Свикваме комисия, одобряваме проект, в който по предписание на специалисти сградата трябва да бъде укрепена и подсигурена срещу земетръс. Изпращаме го за становище и получаваме отговор да се запази "субстанцията на градежа". Какво трябва да означава това, да не се грижим да запазим живота и здравето на хората, а да пазим ...субстанцията. Това е абсурд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във