Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Избори по време на чума

Изминалата година отвори най-видимия и дълбок разлом между избирателите и така наречения "политически елит" на държавата. Хиляди граждани излязоха на протест по площадите и поискаха не само избори, но и смяна на модела, по който избират. Но това така и не се случи. А по всичко изглежда, че до радикална подмяна на участниците в управлението на държавата няма да се стигне и след изборите напролет - когато и да са те. Поне според социолозите.

 

Една от причините, която може да сведе изборната битка напролет само до мерене на твърдите електорати, безспорно ще е COVID-19.

Вотът ще премине под знака на пандемията, защото вирусът няма да си е тръгнал нито през март, нито до май. Това поставя минимум три важни въпроса:

- Как ще протече предизборната кампания?

- Ще има ли достатъчно желаещи да рискуват, участвайки във вота като членове на избирателни комисии, наблюдатели и застъпници?

- Как ще гласуват хилядите карантинирани?

Все "питанки", които са проблем както за организацията на вота и броенето на гласовете, така и на неговата законосъобразност.

Безспорно най-важен е въпросът

как ще гласуват карантираните,

които се изчисляват на... над 30 000 души. И то съвсем приблизително, защото в тази бройка не са включени гласоподавателите с положителни резултати от бързите тестове за COVID-19. За сметка на това обаче е известен броят на "активните случаи" - около 84 000 българи, на които държавата е длъжна да осигури начин да упражнят това свое право.

Решение как ще гласуват тези хора обаче няма. По думите на вицепремиера Томислав Дончев, била сформирана някаква работна група, която уж го търси. А в публичното пространство се превъртат всякакви идеи – една от друга по-безумни. Като най-често повтаряната е изборите да бъдат отложени поне с два месеца - за май, макар да няма никакви гаранции, че тогава ситуацията ще е различна...

Поне до момента, публично спряганите варианти са няколко.

Гласуване с подвижни урни - прекрасно решение, но неизпълнимо по две причини - юридическа и практическа. Според чл. 237 от Изборния кодекс, гласуване с подвижна урна е предвидено само за избиратели с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят избирателното си право в изборно помещение. И то след предварителна заявка, направена най-късно 14 дни преди вота.

Ако ЦИК "еднолично реши" да приравни COVID-19 с класическите трайни увреждания, това ще изложи на риск законността на вота. Така че без "съответен" ремонт на Изборния кодекс този вариант просто е неприложим. Ако управляващата коалиция обаче все пак се мобилизира и ударно прекара "съответната" поправка през парламента, ефектът ще е същия. Този път заради

физическата невъзможност да бъдат "обслужени"

с подвижни урни всички карантинирани. Пък дори и те да са само двайсетина хиляди.

Отваряне на специални времеви коридори, през които да гласуват само карантинирани. Кауза пердута. Най-малко по една причина - всички секционни избирателни комисии (СИК) трябва да бъдат снабдени със специално оборудване, а членовете им - облечени със „скафандри”. Само при вида на тези защитни облекла, поне половината от мераклиите да станат членове на комисиите ще се разбягат. Ще се стигне и до отлив на избиратели, които няма да искат да влязат в изборните помещения, след като през тях са минали заразените гласоподаватели...

Карантинираните гласуват под контрола на полицията е абсурдна идея, просто защото МВР няма такъв ресурс.

Отварянето на специални секции също не решава проблема, напротив - задълбочава го. Защото колкото и "специални" урни да осигури правителството, поне две трети от карантинираните избиратели ще трябва да се придвижат до тях по стандартните начини - с трамвай, метро, тролей или автобус.

Алтернативното гласуване - по пощата и по електронен път - също звучи примамливо, но е неприложимо в нашите условия. По познатата вече причина - не е уредено законодателно.

Ако някой обаче си мисли, че "всичко останало" ни е наред и

изборите могат да ни споходят още утре,

жестоко се е объркал.

Дори да оставим настрани тежката неяснота дали в ЦИК ще успеят да се справят с осигуряването и сертифицирането на машините, съществен проблем може да се окаже масовата липса на кандидати за членове на секционни комисии, наблюдатели и застъпници.

И досега партиите имаха съвсем осезаем проблем с набирането на членове на СИК. Но сега, заради опасността от заразяване с COVID-19, ситуацията ще е още по-тежка. Много от хората, които досега участваха в комисиите (особено по-възрастните от тях) са напът да се откажат. Другата опасност е част от избраните вече членове на СИК в самия изборен ден да се окажат под карантина. И, ако новите попълнения не са били обучени (а това ще е особено важно и заради машинното гласуване, което този път ще бъде въведено масово), досегашните гафове и грешки направо ще ни се сторят като приказка.

С наблюдателите и застъпниците проблемите са същите. А те са очите и ушите на извънпарламентарните формации, които нямат свое представителство в СИК, т.е. - тези хора са гарантите за честността на вота.

На фона на казаното дотук

депутатите... излязоха в коледна ваканция.

При това до 13 януари. И оставиха с "горещия картоф" да се оправя единствено изпълнителната власт. Въпреки че според всички експерти, проблемите не могат да бъдат разрешени без намеса на законодателя, особено този - с вота на карантинираните.

Само че от нито една от парламентарно представените партии не се чува никакво предложение за решението му. Нещо повече: няма как да не направи впечатление, че въпросът се поставя единствено и само от изборните специалисти, но не и от политиците.

Мълчат - както управляващите, така и опозицията. Някак подозрително и задружно си мълчат...

 

 

Ново двайсет

 


Партийните субсидии - грижа на правосъдното министерство


Междувременно, съвсем тихомълком, бе променен редът за изплащане на партийните субсидии. Занапред, вместо чрез Министерството на финансите (както е било винаги досега), те ще се изплащат чрез Министерството на правосъдието.

Промяната бе направена през Закона за бюджета. Смислена причина за това прехвърляне така и не беше изложена, но и от опозицията не си направиха изобщо труда да коментират публично това „нововъведение”. Гласуването мина в потайна доба, така че широката и вечно будна прогресивна общественост така и не разбра какво точно се е случило.

Единственото що годе логично обяснение се крие във факта, че не всички партии, които имаха да връщат пари от незаконно получената държавна субсидия, го направиха.

Вероятно мнозина помнят скандала, който избухна, когато се разбра как години наред политическите сили тайничко (и с мълчаливото съдействие на финансовото министерство), са получавали по-големи субсидии, отколкото им се полага по закон. Сумата, която те трябваше да върнат в хазната, бе над 14 млн. лв., а крайният срок - 31 декември 2020 година. Впоследствие, покрай пандемията, този срок бе удължен до края на януари 2021 г., но по всичко личи, че той няма да бъде спазен. 

От сега нататък, с отпускането на партийните субсидии ще се занимава Министерството на правосъдието, а със събиране на партийните задължения - НАП. Въпросното събиране обаче ще става по общия ред, а не чрез "удържане" на суми от следващата субсидия. Така че, ако продължим да робуваме на мантрата "Тука е така", нововъведението ще има дисциплиниращ ефект само върху парламентарната опозиция и партиите, минали заветния 1% на парламентарните избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във