Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Изборна треска под сянката на СРС-тата

Дойде ли време за избори, СРС-тата се изправят на крака още преди първата партия да внесе документите си за регистрация в ЦИК. Едва ли случайно и тази година това беше ГЕРБ, която съвсем доскоро дърпаше юздите на табуните СРС, заключени в тайни и мрачни коридори на вътрешното министерство. Краищата на поводите държи в ръцете си бившият МВР шеф, а сега заместник-председател на партията и шеф на предизборния й щаб Цветан Цветанов.


До изборите има по-малко от два месеца и е напълно в реда на нещата темата за употребата на специалните разузнавателни средства отново да излезе на дневен ред. Още преди кабинетът на Марин Райков да стане факт, всякакви орисници на служебното правителство го заклеха, че то ще е гарант за прозрачни и честни избори.


В началото на тази седмица станахме свидетели и на първата крачка към осъществяването на тази идея. Главният прокурор Сотир Цацаров, министърът на вътрешните работи Петя Първанова и председателят на ДАНС Константин Казаков подписаха съвместна заповед за определяне на мерки за законността на изборите на 12 май. Една от тях предвижда МВР да не може на своя глава да използва СРС по време на избори.


Обвинител №1 Сотир Цацаров се ангажира да изпрати разпореждане до прокуратурите в страната с нови методически указания за прилагане на спецсредствата. Те ще отменят досегашните. Нов момент е начинът на използването на специални разузнавателни средства при разследването на злоупотреби по време на изборния процес. Според Цацаров гаранцията на законосъобразността на тези средства е, че те ще бъдат използвани само по искане на прокурорите, наблюдаващи досъдебни производства за нарушения на изборния процес. С новите методически указания се регламентира и дежурство на прокурори както в изборния ден, така и в двата дни преди това, поясни заместник главният прокурор Ася Петрова.


Новата мантра, че вътрешното министерство няма да може само да предприема подслушване дори и в разследвания за купуване на гласове, обаче не звучи единогласно в голямата предизборна игра. Според лидера на ДСБ Иван Костов единствените гаранции срещу купуването на гласове са кадрови промени в ДАНС, които да попречат на обвързването на агенцията с лица, играли на предишния вот в търговията с гласове, а също и ротация на кадрите в МВР по време на вота. В превод искането му означава, че той няма вяра на сегашните ръководства на агенцията и на МВР. Същите тревоги са обзели и червения Сергей, който при срещата си с премиера Марин Райков настоя да бъдат отстранени висшите служители на МВР, които са близки до Цветан Цветанов, за да бъде гарантиран честен вот.


След подписването на заповедта председателят на ДАНС Константин Казаков обяви, че агенцията му е създала необходимата организация за изборите, а министър Петя Първанова обясни, че в МВР ще бъде написан план за конкретните действия по охраната на изборния ден. И тримата подписали бяха единодушни, че със заповедта, която подписват, се регламентира възможност за бърза и адекватна реакция в рамките на закона срещу евентуални нарушения на изборния процес.


Дали обаче това е така? Съмнения глождат не само политическите играчи в предизборната битка. Доста юристи например се чудят как е възможно с един подзаконов акт, какъвто очевидно е подписаната заповед, да се ограничи действието на Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за МВР, които регламентират употребата на СРС, събирането на информация и обработката й. Каква например е гаранцията, че въпреки заповедта на тримата някой някъде в МВР няма да подпише искане за употреба на специални разузнавателни средства спрямо политически опонент под предлог, че го налага защитата на националната сигурност? Или пък прилагане на СРС в оперативен порядък срещу група опоненти, които в искането са обозначени като организирана престъпна група...?!


Очевидно заповедта е само добро пожелание, но не и гаранция за ефективен контрол. Бившият вътрешен министър Цветанов вече отхвърли всички обвинения, отправени от опозиционните партии, че натоварените да бдят за чистотата на изборния процес всъщност са негови хора. Но имената на поне двама от подписалите заповедта са толкова свързани с бившия шеф на вътрешното ведомство, че още един мандат няма да стигне, за да спрат спекулациите по този въпрос - става дума за обвинител №1 Сотир Цацаров и за агент №1 Константин Казаков. Шефът на ДАНС пое агенцията през март 2011 г. по предложение на Бойко Борисов, а от 1 януари тази година започна и вторият му мандат начело на службата. Вицепремиерът, който отговаряше и наблюдаваше дейността му, беше Цветан Цветанов. Що се отнася до Цацаров - още по време на процедурата по избора му стана очевидно, че се радва на подкрепата на силовия министър.


Съмненията стават сериозни, ако добавим към числото на Цветановите хора и заместник главния прокурор Ася Петрова, която ще отговаря пряко за изпълнението на заповедта за мерките по изборите. Мълвата нарежда в неформалната приятелска група на Цветанов Съседите и шефа на ГДБОП Станимир Флоров. Бившият министър защити от нападките на лидера на БСП Сергей Станишев досегашния си подчинен, който винаги го придружава на сутрешните му кросчета. Станишев призова Флоров да излезе в отпуск по време на изборите, но Цветанов отвърна, че шефът на ГДБОП е назначен не от него, а от соцпредшественика му Михаил Миков. Когато съм бил министър на вътрешните работи, просто съм продължил да работя с този професионален екип, който реално беше назначен от предшественика ми, защото когато съм бил министър, съм се ръководил само и единствено от професионализма на хората, фарисейски заяви Цветанов.


Професионалистите са налице, имат и заповед, остава да видим каква ще я свършат. Явно залогът в предстоящите избори е изключително голям. Подсказва го и истерията около благонадеждността на шефа на Информационно обслужване Михаил Константинов.


nbsp;


Забравените спецмерки


Специални мерки за прозрачност и честност вече бяха предприемани - през есента на 2011 г. по време на местните избори. Тогава - в средата на септември, бе създадено Национално междуведомствено звено, нещо като кризисен щаб, който трябваше да следи дали по време на изборите всичко върви според закона. Структурата се появи на бял свят с подписите на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, на главния прокурор Борис Велчев и на председателя на ДАНС Константин Казаков. Звеното ръководеше Емилия Пенева - прокурор във ВКП, която оглавяваше подобна структура и в изборите през 2009-а. В ръководството влязоха още главният секретар на МВР главен комисар Калин Георгиев и Димитър Йорданов - заместник-председател на ДАНС. За изпълнение на задачите и за възникнали проблеми те трябваше да информират заместник главния прокурор Валери Първанов, а цялостната координация главният прокурор Велчев пое лично.



Звеното бе формирано със задача да създаде законосъобразна обстановка и ред, които да гарантират на гражданите провеждането на честни и свободни избори. А също осигуряване на възможност за бърза и адекватна реакция при сигнали за нарушения. Това е институционалната възможност за недопускането на корупция и купуване на гласове, коментира Цветанов. За законността на вота бяха предвидени мобилни групи от полицаи и дежурни прокурори, които трябваше да обхождат местата за гласуване и да следят за спазването на реда.



След подписването на документа за създаването на Националното междуведомствено звено главният прокурор Велчев обяви, че не е доволен от строгостта на наказанията за търговия с гласове. Тогава той заяви, че натрупаната практика от досегашните вотове навежда на мисълта, че трябва да се предложи друга система за санкциониране на престъпленията спрямо изборното право.



През 2012 г. стана ясно, че са осъдени общо 97 лица в наказателни дела, свързани с изборния процес през 2009 г., при вота за евродепутати и на частични местни избори. Оправдателните присъди са 21. За нарушения на изборния процес са образувани общо 279 наказателни дела. От тях 126 са внесени в съда, а 158 нарушители са дадени под съд. Имаме немалко присъди за купуване на гласове от последните избори през 2011 г., но те не задоволяват общественото очакване, че има тежки наказания и че сме разкрили корена на злото в купуването на гласове, каза една година след създаването на звеното главният прокурор Борис Велчев.



И за употребата на специални разузнавателни средства по време на избори миналият парламент предприе ограничителни мерки, и то по предложение на ГЕРБ. В резултат на това през февруари депутатите от 41-ото Народно събрание промениха Изборния кодекс, които позволяват при разследването на престъпления, свързани с търговията с гласове, да се използват СРС. Прието беше също окръжните прокуратури да могат да искат прилагането на СРС за престъпления, свързани с купуването на гласове, основавайки се на няколко текста от Наказателния кодекс.



По този повод депутатите промениха текстове от Наказателния кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс и от Закона за СРС.


nbsp;


nbsp;


Пипнат ли службите, законът издиша


Ограничаването с подписаната заповед на използването на СРС за разследване на изборни престъпления предизвиква спор в правните среди. Те го тълкуват като отказ на службите да ползват дадените им от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) правомощия да прилагат т.нар. оперативни СРС-та. Остава в действие единствено редът за прилагане на СРС по Наказателнопроцесуалния кодекс, който допуска това да става единствено в рамките на образувано досъдебно производство, а не и преди това.



Несъгласните с описаната инициатива на главния прокурор Цацаров и сегашните шефове на МВР и ДАНС привеждат два довода. Единият е, че службите не просто могат, а са длъжни да ползват СРС срещу лица, за които са получени данни, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления. Същото важи и за лица, които са използвани от първите, но не съзнават престъпния характер на своята дейност. В тази категория влизат много от търгашите на гласове от малцинствата. Вторият довод е свързан с първия - едно споразумение между тримата началници не може да отмени законови разпоредби в посока определени държавни органи да не вършат работата, която са длъжни по закон да вършат.



Думите на Сотир Цацаров, че гаранция за законосъобразно използване на СРС е това, че ще бъдат използвани по искане на прокурорите и стремежът ни е те да бъдат използвани единствено и само като средство за разкриване на престъпление, отразяват дълбоките страхове, че МВР, ДАНС и разузнавателните служби подслушват и следят далеч повече от необходимото. Същото каза с други думи и главният секретар на МВР Калин Георгиев: Тази технология - за действия под ръководството на прокуратурата, е измислена, за да се предотвратят всякакви инсинуации. Тази постановка е обаче и доста странна, тъй като исканията и за оперативните, и за прокурорските СРС се реализират с разрешение на съда. А той е поначало върховният гарант за законност.


nbsp;


nbsp;


Наказателната отговорност


При вотовете от последните години, а и в момента остава открита темата за практическия обсег на наказателната отговорност за изборни престъпления. От целия раздел в НК, който урежда защитата на политическите права на гражданите, СРС може да се прилага само по три текста. Първият е за организиране на предлагането или даването на другиго на имотна облага, за да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция. Вторият е за предоставяне на такова лице на имотна облага от друго, за да бъде дадена на гласуващия. Третият текст е за образуване, ръководене и членуване в група, която си поставя за цел да извършва изборни престъпления.



Тези наказателни състави наистина описват най-масово извършваните престъпления. На пръв поглед санкциите не са малки, особено гледани като горна граница:до шест и до осем години лишаване от свобода. Минимумът обаче е нисък - една година. Освен това съществуват широки възможности за подмяна на ефективните присъди с условни. А участник в такава група, който се предаде доброволно и разкрие всичко за дейността й, може да получи наказание под минимума. Практиката от прилагането на изборното наказателно законодателство показва, че онези, които наистина хвърлят големи пари за купуване на гласове, остават недосегаеми. Хващат изпълнители, хващат и организатори на групи, но - със или без прилагане на СРС - прокуратурата все не е в състояние да стигне до босовете, ръководещи опорочаването на изборите. А няма начин имената им да не излизат от някои СРС-та. Въпросът е има ли желание тези хора да бъдат разследвани и осъждани.



nbsp;


nbsp;


Филтър за прокуратурата и съда


Ескалиралите в последните години политически разправии около използването на СРС изкараха наяве куп недъзи в прилагането на законовите процедури в тази област. Правени бяха и корекции в законодателството, уточняваха се практиките, но сегашното ограничително споразумение, което коментираме тук, сочи недвусмислено, че добитата със СРС информация често се ползва избирателно. Или направо по ганьовски. Достатъчно е да припомним случая Мишо Бирата и дадените неотдавна в медиите смущаващо откровени обяснения от бившия прокурор, заместник-министъра на правосъдието и сегашен председател на комисията по конфискация Пламен Георгиев. Той обясни колко безпроблемно службите, които непосредствено прилагат СРС, могат да финтират прокуратурата, съда и цялото общество, сглобявайки нужната и отстранявайки неудобната информация от записите. Като наблюдаващ прокурор Георгиев получил от службите информация за прословутия разговор на Бойко Борисов с Мишо Бирата, но така и не разбрал кое е неустановеното лице, което се обажда на шефа на митниците Ваньо Танов. Според Пламен Георгиев информацията за прокуратурата е била филтрирана от подслушващите звена в МВР и ДАНС.Именно това филтриране даде основание да бъде прекратено разследването, че експремиерът е търгувал с влияние. То щяло да продължи само по линия на изнасянето на класифицирана информация, т.е. в посока гонене на вятъра.



Шеметните кариерни подскоци на Пламен Георгиев с пълно основание подсказват, че не може да му се лови вяра, че не разбрал за ангажимента на Борисов да не закача Мишо Бирата. Но в случая е интересна описаната от него схема за прилагане, обработване и предоставяне на събраните със СРС доказателства на държавното обвинение. Водейки разследване за митнически престъпления в Свиленград, Георгиев образува дело за подкуп и започва подслушване. То се осъществява чрез т. нар. жив контрол- не от прокурора, а основно от служба СДОТО в МВР, която технически обезпечава СРС-тата. Слушали обаче и хората от ГДБОП и от ДАНС.



Процедурата предвиждала СДОТО да изготви обобщени справки, с които прокурорът да бъде уведомен, че тези разговори са проведени. Най-вероятно става въпрос за сбит преразказ на записаното. Водеща за съдържанието му става не преценката на прокурора, а на подслушващото техническо лице и на шефовете му. Точно това заяви и Георгиев - информацията може да ореже и слушащият, и висшестоящият му началник, стига някой от тях да реши, че тя няма отношение към конкретнато разследване.



Справките се запазвали само ако прокурорът реши, че някой от разговорите може да послужи пред съда. Тогава записът се сваля на хартиен носител - протокол, който служи за веществено доказателствено средство в съда. Във всяка една справка имало по 20 разговора и дори само един от тях да се използва, се запазва цялата справка. В противен случай тя се унищожава.



Та според Пламен Георгиев по една щастлива случайност се запазила и справка с репликите на Борисов, които подсказват покровителство над Мишо Бирата. Служителите на СДОТО обаче спестили на прокурора премиерските изказвания и го уведомили само за следното: Проведен разговор с неустановено лице и Ваньо Танов във връзка с проблеми в бирена фабрика на Мишо Бирата. След като не разбрал кое е неустановеното лице, Георгиев решил, че подобно доказателство не му е необходимо, тъй като не засяга разследването за митническа корупция в Свиленград.



Практиката техническото лице от МВР да преценява коя информация има връзка с конкретното разследване е очевидно незаконна и е обяснима единствено с нуждата от редуциране на огромния обем данни, които заемат десетки, стотици и дори хиляди часове и страници.



И тук отново изниква въпросът за въведените с вътрешни правила практики, които осуетяват приложението на закона. Що за безконтролност се вихри в звената, прилагащи СРС, щом те могат да поднесат на прокуратурата и съда само информацията, която е им е удобна? Те нямат право на това по Закона за МВР, който задължава полицейските органи да предотвратяват, пресичат, разследват и разкриват престъпления. Нямат такова право и според текстовете на НПК. Тъй като подобна информация дори и да не е свързана с конкретното разследване и дори да не е получена от орган на досъдебното производстмво в тесния смисъл, а от служител в СРС звено, представлява законен повод за започване на друго разследване. Стига, разбира се, част от тази информация да не бъде клъцната според конюнктурата.



В добавка прилагащите СРС служби и техническите им звена нямат право на подбор от събраната информация и съгласно ЗСРС. Водещият принцип там е, че резултатите от прилагането на специални разузнавателни средства се отразяват на хартиен или друг носител от съответния орган на структурата непосредствено след получаването им, че получената информация трябва да съответства на информацията, съдържаща се в материалния носител и че незабавно след изготвянето му той се изпраща на органа, поискал използване на СРС. Място за свободна трактовка няма, но при липсата на ефективен контрол подслушващите звена в службите имат свободата да филтрират, колкото си искат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във