Над 200 000 българи са се върнали в страната през последните две-три седмици, но бройката продължава да набъбва - не с дни, а с часове. Общото между възвращенците е, че макар да идват от държави, капитулирали пред коронавируса, те си остават свободни - и духом, и телом. Без изобщо да се интересуват от някакви си там... Карантини ли бяха, карантии ли...
Странно звучи, но днес - три месеца след отприщването на китайската напаст и две седмици след въвеждането на извънредното положение, в милата ни татковина все още
никой не знае кой трябва да контролира как блудните синове и дъщери
спазват наложените строги "мерки и теглилки".
Единственото изключение отново са органите на МРВ, но и тяхното положение става все по-кахърно. Едно, че правомощията им продължават да се свеждат единствено до дрънчене по телефоните. И друго - защото редовите ченгета наистина взеха да стават разногледи, чудейки се кого по-напред да опазят - междуградския и междуселски трафик, циганските гета, сухите и мокрите ГКПП-тата, нарушителите на задължителната карантина, парамедиците на "Спешна помощ", напиращите (тайно и полека уж) мигрантски орди по зелената граница с Турция и Гърция...
Всъщност, някой да си е задавал въпроса "Какво ще направи държавата, ако коронавируса ударно се стовари и върху органите на МВР?" И
какво правим с обратната връзка,
ако това се случи?
Вариантите са три:
- реанимиране на отдавна забравената практика, задължаваща семействата под карантина да лепят на входните си врати специални бележки - дебел червен кръст, дебел черен надпис "Внимание - КАРАНТИНА!", и няколко реда ситен текст, уточняващ кой от какво е болен и докога съседите трябва да заобикалят "дамгосаната" врата;
- реанимиране на още по-забравената практика във всеки вход или на всяка улица, каквото и когато да се случи, винаги да има по един-двама будни и бдителни съседи, които да уведомят компетентните органи;
- ексхумация на старателно погребаната традиция, според която полицейските и специалните служби могат да подслушват когото си пожелаят и за каквото им хрумне.
Със Закона за извънредното положение, парламентът разреши органите на реда да имат денонощен достъп до т. нар. трафични данни за мобилните телефони на поставените под карантина. Тоест - при поискване, телекомуникационните оператори са длъжни да предоставят следната информация: от кой номер е осъществено повикването, кой номер е приел това повикване, в колко часа е осъществен разговора, колко време е продължил, през кои клетки е осъществен разговора и т.н. Тези данни ще се съхраняват 6 месеца и, ако се наложи, ще могат да бъдат използвани дори „за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение“.
Обяснено на по-простичък език, ако човек наруши карантината дори с 500 метра в София, за да се обади на свой приятел във Варна, във всеки един момент - през следващите шест месеца -
той може да бъде въдворен там, "където му е мястото"!
Мнозина веднага заподозряха, че покрай тази формурлировка може да се отвори възможност за безконтролно проследяване на хора. Първо, защото карантината трае 14 дни, след което употребата на тези данни по никакъв начин няма да са от полза за ограничаването на епидемията. И второ, защото трафичните данни ще се получават без предварително разрешение на съда, който все пак би могъл да провери защо тази информация е необходима на т. нар. компетентни органи.
На фона на всеобщата паника обаче точно тези страхове май не трогнаха никого. До момента от
прокуратурата съобщават за над 150 досъдебни производства,
образувани срещу нарушители на задължителната карантина.
Този тип провинения вече се наказват със затвор до 5 г. и глоба до 50 000 лева глоба, защото още в началото на епидемията народното събрание промени Наказателния кодекс и завиши драстично санкциите по "ресорната" разпоредба. А с окончателно приетия на 24 март Закон за извънредното положение, административните глоби, предвидени в Закона за здравето, бяха увеличени до 5000 лева.
От образуваните досъдебни производства обаче се вижда, че т. нар. компетентни органи са изправени пред... девиза на поета революционер Христо Ботев "Хляб или свинец!" Не за друго, а защото голяма част от нарушителите обясняват поведението си елементарно: наруших карантината, защото
няма кой друг да ми купи храна или лекарства.
Разбира се, това е защитна теза, която може да бъде подложена на съмнение, а съмнение - доказано. Дали обаче МВР, прокуратурата и съдилищата разполагат с необходимите ресурси за подобни "екшъни"? При положение, че откровените наглеци, които смятат себе си за недосегаеми от коронавируса, са стотици и хиляди? А доставянето на продукти от първа необходимост за карантинираните наистина е нерешим проблем във всички "огнища на заразата"?
В момента няма централизирана система за снабдяване на хората под карантина с най-необходимите продукти и лекарства. Разчита се на общините, чиито възможности - кадрови и финансови - са по-скоро ограничени и стигат колкото за обслужването на най-възрастните и най-болни хора. Другият вариант - с доброволците - също е със съмнителен ефект, защото нуждаещите са десетки хиляди, а страховете на младите и здравите - големи!
Та пак да повторим - през последните две-три седмици в България са се прибрали над 200 000 души, "традиционно" живеещи зад граница. В голямата си част тези възвращенци са цели семейства, а това означава само едно:
броят на карантинираните тепърва ще расте,
а снабдяването им със стоки от първа необходимост ще става все по-трудно и по-трудно.
Така че в задачата се пита "Дали само страхът от подслушването, глобите и затвора ще принуди хората добросъвестно да спазват наложената им карантина?" Или гладът и жаждата ще ги подгонят навън, белким някой се сети, че преди да санкционираш нарушаването на правилата, най-напред трябва да осигуриш възможност за прилагането на въпросните правила?
