Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Изгубени без превод

Ако наредбата за съдебните преводачи бъде приета във вида, в който я предлага правосъдното министерство, съдиите, прокурорите и разследващите най-вероятно ще трябва сами да превеждат на подсъдимите и на свидетелите - е, стига да знаят майчиния им език. Ако искат, могат да ползват и помощта на Гугъл Преводач - тя ще им е безплатна. Но на специалисти няма да могат да разчитат - поне не и срещу скромната сума от 15 лв. за час. На всичко отгоре държавата ги задължава за своя сметка да си плащат застраховка, за да покриват с нея щетите, ако нещо сгафят в превода и ги осъдят за това.


Логично преводачите масово наскачаха срещу ценоразписа на труда им, "спуснат" от държавата в проекта за наредба, и заплашват, че просто ще спрат да приемат заявки от органите на реда и съдебната власт. А Съюзът на преводачите в България дори прати гневно писмо до правосъдното министерство, в което с подчертано хладна учтивост припомни на Зинаида Златанова, че "към момента един час съдебен превод се заплаща между 60 и 100 лв., в зависимост от езика и сложността на делото". И че дори при това ниво на заплащане кандидати за съдебни преводачи няма.


Проблемът с липсата на лингвисти се усеща особено силно в провинцията и най-вече в граничните градове, а там трафикът на чужденци и стоки е най-силен, а специалистите с чужди езици по правило са най-малко. И ако все пак лесно може да се открие някой, който да знае английски, за превод от фински, китайски, хинди, фламандски или някой друг по-засукан език да се намери преводач за съдебно дело особено пък в някой окръжен или по-малък град е наистина невъзможна мисия. Да не говорим, че и не всеки става за съдебен преводач - изисква се познаване на терминология, която не се изучава в обикновените лекционни курсове по филология, трябва поне малко да се поназнайват процесуалните правила. Освен това не всеки се навива да се влачи посред нощ по арести или по границите, за да превежда на нелегални бежанци. Или пък да обикаля по моргите с близките на прегазено на пътя дете, за да превежда при разпознаването.


От друга страна, нуждата от тези услуги расте главоломно в последните години не само заради притока на бежанци, на които държавата е задължена да осигури и превод, за да комуникират с органите й. А и заради бурно развиващата се трансгранична престъпност, пред която нашите разследващи все още са си "изгубени в превода". Сумите, които се заделят за услугата, от година на година растат, а бюджетът се задъхва.


Заради ниския размер на хонорарите, които предлага министерството обаче, десетки от и без това малцината съдебни преводачи с опит и квалификация ще се оттеглят от този занаят. Това обаче ще блокира стотици съдебни дела и досъдебни производства, защото без преводачи те няма да могат да приключат. А ако все пак магистратите решат да търсят начини и да заобиколят някак закона, рискуват да засипят държавата със съдебни дела за обезщетения заради нарушените права на страните в процеса.


Вероятно именно за да се компенсира отливът на такива специалисти в проекта за наредба се предвижда буквално куцо, кьораво и сакато да може да предлага знаещи чужди езици за включване в списъците на съдебните преводачи. Предложенията могат да правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти, а също - кандидатите лично.


Че ще се подхожда шуробаджанашки е ясно, както и че никой няма да се занимава с дребни "подробности" от сорта на тази дали и доколко предложеният кандидат наистина може да свърши работа. Идеята на министерството е, меко казано, странна на фона на дългогодишните опити на Съюза на преводачите да наложи в гилдията на съдебните лингвисти да се влиза с изпит, за да може да се контролира и гарантира добро качество на преводите в съдебните зали. Защото само притежанието на диплома все още далеч не значи, че някой владее езика. Не е предвидена никаква форма на контрол върху това дали кандидатите действително са годни да бъдат съдебни преводачи. Купищата предложения ще се изсипват на бюрата на съдиите и прокурорите, които ще трябва да сформират комисии помежду си и да решат дали да ги одобрят. А те ще бъдат принудени да ги одобрят, защото магистратите рядко са на "ти" с езиците, а и надали ще познават лично всички претенденти за преводачи, за да са убедени в способностите им. Оттам нататък да му мисли държавата. В крайна сметка тя е длъжна да осигури качествено правосъдие на гражданите си. А част от него е и преводът, когато е нужен в съдебната зала.


Според преводачите проектът за наредба трябва още веднъж да се обмисли, преди да се предложи за приемане. Но надали някой ще им обърне внимание. Пък и за толкова години вече би трябвало да сме разбрали, че в министерствата се ходи на работа за заплата, но съвсем не е задължително и да се върши работа. Още по-малко качествено...

Facebook logo
Бъдете с нас и във