Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Изневярата няма място в брачния договор

Съдия Стилияна Григорова е и. д. заместник председател на Софийския районен съд и ръководи неговото 3-о гражданско отделение, известно като Брачната колегия. Семейна, с две деца - момче и момиче.

Съдия Григорова, доволна ли е Брачната колегия от влезлия в сила на 1 октомври нов Семеен кодекс?
- Практика по него, както се досещате, все още няма. Голямата новост е възможността да се сключват брачни договори, които ще се изготвят основно от адвокати и ще се заверяват от нотариуси. Не вярвам скоро да видим в съда сключен брачен договор, освен ако много бързо не се стигне до развалянето или прекратяването на някой от първите. Други сериозни новости са при разводите по взаимно съгласие да отпадне изискването за три години брак, а при разводите по вина на някого от съпрузите съдът да не се произнася по нея, ако това не е поискано изрично от страните. Подкрепям изцяло тези промени.
Освен брачния договор законопроектът съдържаше още един изцяло нов институт - на фактическото съпружеско съжителство. Но той отпадна. Според вас добре ли е, че се случи така?
- Още при обсъжданията от депутатите стана ясно, че за него няма място в кодекса. Фактическото съпружеско съжителство предполагаше регистрация, което го прави аналогично на брака. Като правни възможности то не даваше нищо ново. Единствената разлика се оказа видът на заявление, което се попълва. Като предимство на фактическото съжителство се изтъкваше равенството на децата. Само че децата от брака и тези извън брака и при действието на предишния Семеен кодекс, както и на новия са с еднакви права. Законодателят излишно се опита да урежда неща, които се случват на практика в живота.
Споделяте ли подозренията, че този институт беше лансиран от гей лобито, което опитва да легализира многоженството и хомосексуалните бракове?
- Не мисля. По-скоро като че ли част от депутатите се притесниха от големия брой партньори, които живеят без брак. По конституция бракът е съюз между мъж и жена, а при съжителството е въпрос на избор с партньор от какъв пол да бъдеш. Личният живот между съпрузите е много труден за регламентиране - докъде има изпълнени задължения и откъде започват неизпълнените. Да не говорим, че това не може да бъде скрепено със санкция, освен когато е основание за развод. Това, че тези съжителства са се наложили в законодателството на някои страни, е въпрос и на обществено съзнание, от което ние сме твърде далеч. Но и да не е уредено в закона, нищо не пречи на хората да живеят заедно. Съпруг не означава непременно родител, и обратното. Има много мъже, които живеят прекрасно с майките на децата си без брак и са всъщност много по-хубави семейства от други, които са сключили брак. Личната отговорност е на първо място.
Как става изборът на режима на имуществените отношения?
- Той се заявява от страните пред длъжностното лице по гражданско състояние - общност, разделност или уредба договорен режим. В последния случай нотариусът, който го заверява, оставя при себе си на съхранение самия брачен договор, а дава на кандидат-съпрузите само едно удостоверение с датата и регистрационния номер на брачния договор. Ако договорът е сключен предварително, той има действия за страните, но действието му спрямо третите лица настъпва от сключването на брака. Брачен договор може, разбира се, да бъде сключен и при съществуващ брак на по-късен етап. Той може да бъде променян и прекратяван по всяко време на брака и при условие, че не сключат друг, да се премине към режим на съпружеска имуществена общност (СИО).
Какво ще е съдържанието на брачния договор?
- Той може да урежда само имуществените отношения, не и личните. Обикновено се смята, че предмет на неговите клаузи ще са само въпросите около разпределение на имуществото след евентуално прекратяване на брака, по-специално на недвижимото. Но далеч не е така. Изключително важни и приложими ще са договорките, които ще имат сила в рамките на самия брак - поемането на разходите за поддръжка на домакинството, издръжката на децата и изобщо текущите имуществени задължения и принос на съпрузите. Не е тайна, че огромен брой бракове се разтрогват не с оглед единият съпруг да вземе след развода имущество по-голямо от приноса му за него, а заради нищожното участие на единия от двамата в семейните разходи по време на самия брак. Нещо повече - съпрузите може да се договорят само за разходите и въобще да не включват клауза за придобитото по време на брака. Тогава то остава в режим на съпружеска имуществена общност. Свободата на договаряне, разнообразието на житейските дадености и желания на хората трудно могат да бъдат вкарани в калъп. Това, което не препоръчвам, е да се ползват примерните образци. Редно е да се направи поне консултация с адвокат.
Скептиците твърдят, че брачният договор е за богатите и повечето българи няма да го приемат.
- Не вярвам да има масово втурване, пък и адвокатският хонорар и нотариалната такса вероятно ще спрат някои двойки. Но и не смятам, че ще го ползват само богатите. Той е приложим за всяко средностатистическо семейство. Дори за най-бедните - поради изложената причина за разпределението на семейните разходи. Българинът си изпати твърде много от това, че единият в семейството се изтрепва да работи, другият седи вкъщи, а това, което придобиват, става имущество на двамата. Това не е справедливо, въпреки че гледането на децата също трябва да се оценява адекватно. Хубаво е да има избор, а не всичко да става общо, независимо кой колко е допринесъл за него. Неслучайно от СИО бяха извадени паричните влогове - оказа се, че не е удачно единият съпруг да има претенции към другия, който е титуляр на сметката.
Ще се стигне ли до съдебни спорове около изпълнението и евентуалното прекратяване или разваляне на брачни договори?
- Не си го пожелавам. Брачният договор се сключва, за да се изпълнява, а не да стига в съда. Трудно ми е да си представя как двамата съпрузи ще се изправят в съда един срещу друг в спор по брачния договор, без да искат и прекратяване на брака, а после да продължат да си живеят и да сядат на една маса. Но нищо чудно и такива случаи да има. Развалянето или прекратяването на договора ще стават с отделен иск, който може да бъде предявен и преди прекратяването на брака. Но брачният договор може и да надживее брака с години, ако в него например има клауза за издръжка след развода.
Могат ли да бъдат уговаряни имуществени последици при изневяра?
- Не, изневярата е въпрос на лични отношения. Тя си остава основание за прекратяване на брака, въпреки че изискването за вярност в стария Семеен кодекс отпадна. Остана по-общото взаимно уважение. Съществена е не самата изневяра, а последиците, до които е довела - има или не дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Съпрузите могат и да си изневеряват и все пак никой да не иска развод. Примери колкото щете.
Има вече страхове от злоупотреби с информацията в брачните договори.
- Убедена съм, че ще се появят проблеми с ползването на лични данни, защото регистрационният режим не е уреден, както трябва, и ще се наложат промени. Лицето по гражданското състояние трябва да подаде данни към централния електронен регистър в Агенцията по вписвания за сключения брак и за избрания режим на имуществени отношения. Сключеният договор трябва да се занесе при нотариуса, който да го завери, и ако става дума за прехвърляне на право на собственост върху недвижимо имущество, да го впише в имотния регистър. Твърде много са лицата по веригата, задълженията им не са прецизирани и е опасно.
Има ли промени по отношение на имуществото на детето и не трябваше ли в период на криза да се облекчи тегленето на пари от детски спестовен влог?
- Въведе се възможността, ако семейството се нуждае от това да се ипотекира имот на детето, но само по изключение. Преценката е на съда и той може да откаже обезпечаване на чуждото задължение. При теглене на по-голяма сума от детски влог обикновено се пита Агенцията за социално подпомагане, която не знам да е дала някога отрицателно становище. Топката не е в съда, ние винаги може да бъдем излъгани за какво е необходима сумата. Лошото е, че няма последващ контрол от агенцията за какво е изхарчена. Понякога отказваме, ако парите се искат например за облекло, а родителите представят декларации за доход от 1500-2000 лева. По мое мнение даването на подобно разрешение изобщо не е работа на съдията. Тази уредба трябваше да се облекчи или изобщо да отпадне от Семейния кодекс. Особено в тези времена е нормално семействата да закъсат и да бъдат облекчени. Вярно е, че баба и дядо са отделяли от пенсията за детския влог, но какво да правят родителите, ако единият е безработен, другият - с нисък доход, а началото на учебната година идва и трябват пари за тетрадки и за дрехи?
Споделяте ли очакванията за предстоящ бум на разводите?
- Относително постоянна е бройката на разводите по взаимно съгласие и не вярвам с отпадането на тригодишния срок те да нараснат много. Докато тези по исков ред в София са намалели с около една четвърт тази година. В останалата част на страната обаче броят им се е увеличил. Двойките се развеждат в провинцията, защото ограничения в местната подсъдност няма, а там им излиза по-евтино. Истината е, че ако нещата не вървят, който е решил да се разведе - ще се разведе. Пък и тригодишният срок за развод по взаимно съгласие не пречеше особено. Единият съпруг подаваше искова молба, след това стигаха до споразумение и резултатът беше същият.
По-добре ли е уредена материята по един от най-горещите въпроси - родителските права?
- Да, доста подробни насоки са дадени за определяне на режима на личните контакти. Преодолява се тенденцията родителските права да се дават по правило на майката и все по-често се случва те да се предоставят на бащата. В същата насока вървят нещата и при удовлетворяване на молбите на бащите за по-разширен режим на лични контакти с децата им. Искат да се виждат с децата дори да не упражняват родителски права. Нe се чувстваме обременени от съдебната практика в полза на майките в миналото и гледаме нещата обективно.
Ще коментирате ли два нашумели брачни случая с международен елемент - Спаска Митрова и Тодор Василев?
- Като съдия, докато не познавам конкретното дело, нищо не мога да кажа. Щом съдът се е произнесъл с решение, още повече ако е потвърдено от горна инстанция и е окончателно, няма какво да се коментира и да се оспорва. Ако някой българин познава македонското законодателство и е чел решението на македонския съд по случая Спаска Митрова, нека да го даде. Този случай се раздуха и политизира, но не чух някой да е чел поне съдебния акт. Явно са имали право да постъпят точно така съобразно тяхното законодателство и да я вкарат в затвора. Ако аз бях на тяхно място и трябваше да го приложа, сигурно бих постъпила по същия начин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във