Параграф22 Daily

§22 Анализи

Източиха 1 млн. евро с фалшиво пълномощно

Мъж успява да преведе близо 1 млн. евро от чужда банкова сметка, представяйки пълномощно. Титулярят на сметката твърди, че то е фалшиво, а банката е можела да установи това и сега я съди да му върне парите. Банката обаче заявява, че е действала добросъвестно и не носи отговорност. За този казус алармира lex.bg. преди дни.

В центъра на този казус, който съвсем не е прецедент, стои въпросът каква проверка всъщност дължи банката, когато ѝ е представено пълномощно, казват адвокатите. Съдиите от Софийския апелативен съд (САС), пред които е висящ, са решили да го поставят пред Съда на Европейския съюз (СЕС).

Как за 20 дни от близо 1 млн. евро остават само 16 000 евро?

Банката и клиентът ѝ, чиито пари са изчезнали, се разминават във виждането си не само по отношение на обхвата на задължението на финансовата институция за проверка на пълномощното, но и по фактите, описващи опразването на сметката.

Мъжът, който е полски гражданин, разказва, че през ноември 2017 г. си открил разплащателна сметка в българска банка. Заради инвестиционните си намерения, 12 пъти я захранил и сумата в нея е достигнала 999 860 евро.

На 6 февруари 2018 г. той отишъл в банковия клон, където е открита сметката, за да извърши операция с парите в нея. Служител обаче го уведомил, че наличността му е едва 16 000 евро.

Изумен, полякът поискал обяснение и получил... извлечение за движението по сметката. Чак тогава титулярът разбрал, че непознат за него мъж (в материалите по делото той е "описан" с инициалите Е. Б.) от 2 до 22 януари 2018 г. е извършил 6 превода в полза на две юридически лица.

Банковият служител обяснил на поляка, че тези операции са извършени заради представено пълномощно, заверено от италиански нотариус, вписан в Нотариалната колегия на Милано. Клиентът изтъква, че на пълномощното няма негов подпис и твърди, че веднага след като е напуснал банката е подал сигнал до централата ѝ и до БНБ и е отправил запитване до нотариуса, посочен в пълномощното.

Отговорът на италианския нотариус е повече от стряскащ:

той нито е съставял, нито е заверявал такова пълномощно.

И не познава както титуляра на сметката, така и лицето Е. Б., възпроизвело се в негов пълномощник. С две думи - нотариусът е категоричен, че пълномощното е фалшиво. Освен това, той уведомява поляка, че на 20 февруари 2018 г. е получил запитване за същото пълномощно и от банката, като е уведомил съответните й служители, че трябва да считат "документа" за фалшив.

Тази част от историята завършва по стандартен начин: полският гражданин завежда дело срещу банката и предявява три иска срещу нея - за липсващите 982 000 евро; за комисионните, удържани около шестте превода с фалшивото пълномощно, за натрупани лихви в размер на 74 521 евро.

Според ищеца, служителите на банката са проявили груба небрежност, тъй като представеното пълномощно е нередовно от външна страна –

в него липсва задължителния реквизит „Подпис на упълномощителя“.

В отговора на исковата молба, от банката не оспорват извършването на преводите, но предлагат друга гледна точка по случая.

По разказ на банков служител, през 2017 г. полякът дошъл да си открива сметка в компанията на двама италианци. Единият бил клиент на банката, а другият се представил като финансов консултант на поляка. Тримата общували на английски език.

Тогава банковият служител разбрал, че титулярът има намерение да оперира с разплащателната сметка чрез пълномощник. Предвид очакваните международни трансакции по сметката и за осигуряване на дистанционен достъп и контрол върху движението на суми по нея, на новия клиент му били предложени

интернет банкиране, есемес известяване и дебитна карта,

но той отказал и трите опции.

Според разказа на служителя, близо 15 дни преди извършването на първия превод, в банката дошъл пълномощникът на поляка, придружаван от същите двама италианци.

Тогава Е. Б. предоставил на банковия служител оригинал на нотариално заверен от италианския нотариус препис от пълномощно. Този препис бил заверен с апостил, а пълномощното било изрично и овластявало пълномощника да се разпорежда с парите по банковата сметка на поляка.

При втория превод двамата италианци отново дошли в банката с Е.Б. Следващия път с него била жена, която помагала на комуникацията му с банковия служител като превеждала от италиански и английски език.

От банката твърдят, че

полякът не е бил изненадан и не е възразил,

след като разбрал за преведените от сметката му пари.

„Напротив, след като му било представено извлечение от неговата банкова сметка, на въпрос от банковия служител от кого са правени преводни нареждания по сметката му, бил получен отговор, че те са извършвани от пълномощника му Е. Б. („Не последвала реакция на каквото и да е възражение, изненада, още по-малко изумление“). Ищецът приел спокойно предоставената му информация, спокойно прегледал и предоставеното му копие от оригинала на нотариално заверения препис на пълномощното, с което Е. Б. се е легитимирал като надлежен пълномощник на ищеца“, преразказва САС твърденията на финансовата институция.

Според фактите, изложени от нея, същия ден

полякът се върнал и оттеглил пълномощното, но не уведомил служителите за нередности

при вече извършените платежни операции. Сигналът за тях бил подаден едва на 20 февруари 2018 година. Затова тогава банката отправила запитване за пълномощното до италианския нотариус и той отговорил така: „Прикаченият документ е ФАЛШИВ. Не го използвайте“.

Тогава от финансовата институция писали на зам.-прокурора на Италия, която била заверила чрез апостил нотариално заверения препис на пълномощното. В отговор е получено потвърждение от прокуратурата в Монца, че на 12 декември 2017 г. е издаден апостил със съответния нотариален подпис. Тоест - официално било потвърдено, че „апостилът върху преписа на пълномощното е действителен“.

Пред съда банката подчертава, че на пълномощното няма подпис на упълномощителя, тъй като то е само препис. Освен това изтъква, че чрез апостила компетентен италиански държавен орган е удостоверил истинността на подписите и печатите и е потвърдена нотариалната заверка на преписа, т.е. потвърдена е истинността на документа.

Така банката стига до извода, че в случая е приложима хипотезата от общите ѝ условия, която предвижда следното: „Банката не носи отговорност за изплатените суми и извършени разпореждания по пълномощно, ако не ѝ е било съобщено писмено, че то е оттеглено и ако преди получаването на уведомлението добросъвестно е платила сума на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да я получи“.

Може ли банката да е добросъвестна и въпреки това да връща парите

Софийският градски съд уважава иска на поляка и осъжда банката. Изправен пред казуса, САС анализира приложимото право на ЕС и стига до извода, че се нуждае от тълкуването на съда в Люксембург.

Според апелативните съдии банката е изправена пред угрозата да поеме значителни имуществени загуби, макар и да е била добросъвестна.

„В този смисъл, добросъвестните доставчици на платежни услуги биха били изключително предпазливи в своята търговска дейност при осъществяване на платежни услуги дори и при най-обичайните ситуации, което би довело до забавяне на процеса по платежните разплащания или до отказ за изпълнение на платежни искания или нареждания – при формално (от външна страна) редовни платежни инструменти, което би било в противоречие с целта на Директивата, насърчаваща свободното движение на услуги и капитали“, изтъква Софийския апелативен съд.

Той сочи, че италианският и българският закон познават преписа от пълномощно. А

истинността на преписа по казуса на поляка е удостоверена от зам.-прокурор на Италия

чрез апостил. САС пише още, че тъй като това пълномощно овластява пълномощника да извършва разпоредителни действия от името на платеца, то би могло да се квалифицира като платежен инструмент.

„Ако доставчикът на платежните услуги установи автентичността на платежния инструмент (редовността па процесното пълномощно, въз основа на което са извършени разпоредителни действия с авоара в банковата сметка, чийто титуляр е ищецът), ще бъде доказано съгласието на платеца (от чието име пълномощникът извършва разпоредителни действия, които ще се отразят непосредствено в правната сфера на титуляря па разплащателната сметка) и извършените платежни транзакции биха били разрешени по смисъла на чл. 54 от Директивата“, изтъква САС.

 


Въпросите към Съда на ЕС в Люксембург


  • Дали пълномощието, с което от името на платеца пълномощникът извършва акт на имуществено разпореждане чрез платежно нареждане, представлява платежен инструмент по смисъла на чл. 4, т. 23 от Директивата?

  • Дали положеният апостил от компетентен чуждестранен държавен орган по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. е част от процедурата по установяване автентичността както на платежния инструмент, така и на платежната трансакция по смисъла на чл. 4, т. 19, във вр. с чл. 59, ал. 1 от Директивата?

  • Когато платежният инструмент (вкл. такъв, който овластява трето лице да извърши разпоредителните действия от името на платеца) е редовен от формална (външна) страна, може ли националният съд да приеме, че платежната трансакция е разрешена, а именно че платецът е дал съгласие за нейното извършване?


Facebook logo
Бъдете с нас и във