Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Изтърсакът БОРКОР по стъпките на ДАНС

Има нещо много общо между прясно сътворения център БОРКОР и една друга служба, призвана да брани националните интереси, включително и срещу попълзновенията на корупцията - за ДАНС говорим. Двете служби, освен с общата си ДНК-обремененост да бъдат стожери в системата за сигурност, се родеят и заради истеричния шум, който съпътстваше раждането и израстването им. Агенцията все още се държи, сякаш й липсват първите седем години (то не е лъжа!), и продуцира скандал след скандал до ден днешен. Толкова шумни, че чак на самия премиер Бойко Борисов му дойде в повече и набързо взе главата на агент №1 Цветлин Йовчев.
Центърът за противодействие и превенция на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) проплака, докато родителите му си скубеха косите посред истеричната кавга около семейните им тайни, станали известни на всички в махалата. Още повече че всички очакваха напрегнато поредната благословия на богатия роднина от Брюксел. Роднината влезе в ролята на влъхва и дари младенеца БОРКОР с топла надежда за успех.
Като част от Стратегията за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност през декември България започна да осъществява широкомащабен проект - (БОРКОР). Планират се инвестиции на значителни финансови и човешки ресурси с оглед до средата на 2011 г. да бъде създадено новото централно звено, което трябва да се справи с корупцията сред публичната администрация на всички равнища. Новото звено няма да замести съществуващите структури за превенция и санкциониране на корупцията, а ще оценява съществуващата правна и институционална среда по отношение на нейната ефективност и ще предлага подобрения, когато това е необходимо, написа в междинния си доклад Европейската комисия.
Роднините от кумовата страна, които преди две години се бяха наредили около ГЕРБ при женитбата му с властта, обаче се дръпнаха при раждането на отрочето БОРКОР. Вместо да асистират активно, те отказаха да отрежат пъпната му връв, защото била свързана с Държавна сигурност. Както е известно, в търсене на примирие в скандала около СРС-тата премиерът назначи за заместник-директор на центъра Петко Сертов, шеф на ДАНС от времето на тройната коалиция. Преди време Борисов прие лично оставката на Сертов и не го допусна до консулски пост заради принадлежността му към бившите служби. Той бе ръководителят, обвинен персонално за деградацията на ДАНС и за загубеното доверие на западните партньори, той бе съветник на Станишев, той взе за свой съветник Алексей Петров. Така че новото му назначение изненада всички, включително и лидера на ДСБ Иван Костов. Той заяви в началото на седмицата, че заместник-шефовете на новосъздадената структура Петко Сертов и Елеонора Николова всъщност са назначения на Октопода. Нали си спомняте думите на премиера, че отива на война с организираната престъпност. Сега виждаме официално прекратяване на войната, припомни Костов премиерските слова. Той заяви също, че ако хората от ДСБ знаели за намерението на Борисов да върне в играта Сертов, нямало да се въздържат по време на вота на доверие. Лидерът на ДСБ окачестви като абсурдни изказванията на премиера от миналата седмица, че е търсен червено-син консенсус и отсече, че структурата е насочена срещу политическия консенсус.
Както можеше и да се очаква, на обратно мнение бе спряганият за октопод Алексей Петров. Той приветства новата структура (която по ирония е призвана да се бори с хора като него) и каза, че присъствието на Сертов в ръководството на новата формация гарантира нейната ефективност.
Очевидно е, че политическите аргументи в спора около изтърсака БОРКОР имат своите основания. Бедата е, че както и при появата на кака му ДАНС връз новороденото падна плътна пелена най-вече за това как и от кого ще суче. Още при представянето на центъра за борба с корупцията премиерът Борисов подчерта, че той се създава по предложение на федералното министерство на вътрешните работи на Германия и че за бюджета му ще се погрижи германската страна. Борисов дори благодари персонално на канцлера Ангела Меркел, че харчи пари, за да подпомогне България в по-добрата работа срещу престъпността.
Дотук добре. Радио Дойче веле обаче си направи труда още на другия ден да се обади във вътрешното министерство в Берлин. Оттам отговорили, че не участват в текущото финансиране на проекта за борба срещу корупцията БОРКОР в България. Обяснили също, че Ролф Шлотерер, който беше представен в София като една от ключовите фигури в проекта, е германски съветник в българското МВР. Според говорителя на германското вътрешно ведомство Шлотерер е инициатор на БОРКОР, но иначе целият проект си е чисто български.
Шефът на центъра ген. Румен Миланов уточни, че самата технология за работа е германски метод, който ние трябва да адаптираме. Съветникът Шлотерер обясни, че центърът няма да е оперативно звено, а ще върши преди всичко аналитична дейност - само щял да разработва мерки. Противно на премиера и на вътрешния министър германецът разясни, че проектът ще бъде финансиран основно от българския бюджет, но вероятно ще има финансова подкрепа от страна на други държави и най-вероятно от европейските социални фондове.
Все още никой не казва и колко средства ще отидат за новата структура, независимо откъде се очаква да дойдат те. Според първоначалните разчети проектът трябваше да погълне 16.5 млн. лв. до 2013 година. Тези дни ген. Миланов редуцира значително тази сума, като заяви, че центърът ще струва на българския бюджет около 2 млн. лв. на година. В междинния доклад на Европейската комисия пък се посочва, че в БОРКОР за 2011 г. ще отидат 4 млн. евро.
В цялата мътилка има и нещо ясно. То е, че БОРКОР ще прави първите си стъпки в бившата сграда на Министерството на извънредните ситуации, където вече идвали специалисти от Германия да оглеждат обстановката. Известно е също, че в центъра ще работят около 150 души - на щат в звеното ще бъдат назначени 40, а всички останали служители ще бъдат командировани от различни ведомства.
Освен пълна неяснота за парите, които ще гълта новият център, се появиха и различни интерпретации за това с какво точно ще се занимават работещите в структурата. Премиерът заяви при представянето на ръководството й миналата седмица, че БОРКОР ще анализира сигналите за корупция и неговите служители ще преценяват дали даден сигнал е основателен и дали да го изпратят на прокуратурата. Според устройствения правилник на новата структура обаче тя няма такива функции - да разглежда конкретни сигнали, да преценява тяхното значение и да ги разпределя към компетентните органи. По замисъла си това е аналитична служба, която трябва да обобщава наличието на информация за корупционни практики, като разкрива причините и условията, които създават корупционен натиск. Звеното е замислено да прави анализ, да предлага мерки, които да вземе правителството, да преценява ефекта от тяхното въздействие. А това са изцяло действия, насочени към превенцията.
Ако обаче приемем, че БОРКОР трябва да отсява сигналите за корупция и да ги праща на прокуратурата, то дейността на центъра ще дублира задачите на Инспектората към Министерския съвет, на който работата му е именно да отсява сигналите за рушвети в различните ведомства и да ги праща към държавното обвинение.
Отделно във всяко министерство в България има инспекторат, който следи за подобни нарушения. В Министерството на правосъдието тези инспекторати са дори три. Освен това у нас има над 80 държавни агенции, също натоварени с контролни функции. Да не говорим, че в парламента има комисия Антимафия, където също се разглеждат сигнали за корупция. И Висшият съдебен съвет (ВСС) не остава по-назад - там също има комисия, където постъпват сигнали за корупция сред магистратите - т. нар. Етична комисия. Наред с всичко това съществуват и ред неправителствени организации, които анализират престъпността. На фона на тази картина би следвало в България корупция въобще да няма. Но тя не само съществува, а дори се увеличава. В понеделник (21 февруари) Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) представи проучване, според което липсва какъвто и да било напредък в борбата с политическата корупция. Едно от главните събития, които създават впечатлението за безнаказаност по високите етажи, е оправдателната присъда на лидера на ДПС Ахмед Доган по делото за баснословния му хонорар по проекта Цанков камък. А разследването срещу бившия съветник в ДАНС Алексей Петров се определя като провал за прокуратурата. Разследванията остават ограничени, а засилените мерки за контрол засягат предимно населението и малкия и средния бизнес. Липсват системни усилия за разследване на бизнес корупцията на белите якички, свързана с политическите мрежи за влияние, се казва още в изследването. Според авторите му държавното обвинение избягва да разследва корупционни престъпления в делата срещу организираните престъпни групи и допускането на конфликт на интереси на политическо ниво, тъй като тези деяния се доказват значително по-трудно. Слабата ефективност на прокуратурата, както и нарастващата зависимост на бизнеса от администрацията заради икономическата криза, са основните причини за засилващия се корупционен натиск върху по-големите инвеститори. През последните три месеца на миналата година всяка шеста фирма, която е контактувала с администрацията, е дала подкуп, за да получи услуга или за да избегне наказание. Изследването показва, че за разлика от изпълнителната, съдебната власт остава пасивна в борбата с корупцията. ВСС е критикуван, че реагира с голямо закъснение и след сериозен обществен натиск на сигналите за злоупотреби в правосъдната система. Според анализаторите особено тревожна е липсата на достатъчно усилия от страна на прокуратурата да преследва плащането под масата в ключови сектори като например енергетиката.
Единственото положително заключение в изследването е, че корупционните практики все по-малко засягат обикновените граждани. През 2010 г. са регистрирани 85 хил. подобни случая, за разлика от 2009 г., когато са били 171 хил. и от 2008 г. - 176 хиляди. Въпреки това всеки десети българин, контактувал с администрацията през миналата година, е дал подкуп, за да бъде обслужен. В изследването са участвали 400 фирми и над 1000 души на възраст над 18 години.
Корупцията е навлязла толкова дълбоко в обществената тъкан, че противодействието й е изключително трудно. Според експертите липсва общ институционален подход в борбата с това явление. Ще има ли силици юнакът БОРКОР, за да се нагърби успешно с тази задача? Дано. Макар че общият институционален подход около създаването му сочи точно обратното...

Facebook logo
Бъдете с нас и във