Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ИЗВАЖДАНЕТО НА ДОЗНАНИЕТО ОТ МВР БЕ КАТАСТРОФА

Шестдесет и две годишният Виктор Михайлов, известен повече като полицай, е сред защитниците на добре облечени бизнесмени с екзотични прякори. Започва работа в МВР през 1968 г. и преминава през всички стъпала на йерархията - петнадесет години е следовател в милицията, началник на транспортна милиция и директор на националната полиция. Бил е началник на секретариата на МВР при няколко министри - Димитър Стоянов, Георги Танев, Атанас Семерджиев, Пенчо Пенев, Христо Данов. След 26-годишна кариера в МВР достига до поста вътрешен министър в кабинета Беров. Името му нашумя покрай стрелбата в столичния квартал Белите брези. Тогава в престрелка между барети и спецполицаи от столичното подразделение за борба с масовите безредици (БМБ) загинаха полк. Марин Чанев и серж. Георги Георгиев-Индианеца. След трагедията Виктор Михайлов подаде оставка, поемайки отговорността за инцидента. Тя не бе приета от правителството на Любен Беров и Михайлов довърши мандата си. Това му даде възможност да се докаже и като твърда ръка - по време на югоембаргото заповяда край сръбската граница да сложат оръдие, което да стреля по композициите с петрол, преминаващи, без да спрат на червен семафор. Два дни по-късно парламентът обяви мярката за нечовешка, оръдието бе махнато и контрабандата продължи. Разочарован или огорчен, в началото на 1995 г. Виктор Михайлов се отдаде на частна практика. Стана адвокат по наказателни дела и, както сам казва, понякога ги печели заради лошата работа на обвинението. Като защитник фокусира погледите на обществеността през април 2003 г., когато уреди с условна присъда албанеца Феньо Топчагич. Той бе задържан на ГКПП-Калотина с два гранатомета. По-късно главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов намекна, че те били предназначени за разчистване на сметки с него по поръчка на Сретен Йосич.
Сред именитите клиенти на Михайлов са Златомир Иванов-Баретата, раппевецът Ванко-1 и падналата мишена на Маргините - Иван Тодоров-Доктора. В интервю Михайлов споделя, че последният бегло познавал страховитите братя и нямал бизнес и лични отношения с тях. Дори било обидно да го нарочват за престъпен бос без доказателства. През декември 2004 г. Виктор Михайлов уволни тогавашния заместник-директор на НСБОП полк. Венелин Великов. Защото именно той разкри, че антимафиотът е издал служебна бележка на Доктора, според която НСС не разполага с данни за престъпната му дейност.


3 юни, рано сутринта, малка улица срещу басейна Спартак в столицата. Уговорили сме се преди няколко дни. Точно за девет часа. Чака ме! Донасят ни кафе. Имам усещането за дежа вю. Връща ме в действителността, като ми припомня, че вече съм му гостувал по време на Филчевгейт като репортер на Хоризонт. Беше лятото на 2000 година. Единодушни сме за станалото тогава. И все пак - има малка разлика в нюанса. Разказва ми, че покрай историите с Атанас Тилев и той е бил подслушван и наблюдаван известно време. Включвам Олимпус-а:
Г-н Михайлов, започнахте с летящ старт като министър, като отменихте заповед на предшественика си Йордан Соколов, с която той разпорежда как да се извършва митническият и граничен контрол на военното летище в Доброславци?
- Това го прочетох преди няколко дни в Уикенд... (вътрешно в себе изстрелвам няколко скверни думи по адрес на издателя на Уикенд, но иначе търпеливо обяснявам, че това е откъс от интервюто ми със Соколов, публикувано в Параграф 22).
... Това е дълбоко невярно, защото Доброславци е военно летище, в което има особен ред. Там гражданската администрация няма функции. Там няма ГКПП и митница... Министерството можеше да съгласува някои неща, но не да забранява и да разрешава. Няма такава заповед от Соколов. Отменил съм му една-единствена заповед, с която той издаваше индулгенции за чисто агентурно минало... За това летище сега чувам. Йордан Соколов в качеството си на министър няма никакви правомощия да се бърка в митническия контрол.
Добре. Да продължим така. Предателство, приятелство, завист, омраза. Кое от тези човешки качества си избирате?
- Приятелство! Минавало ми е нещо и от останалите категории, но не са оставили някаква следа. Винаги съм имал добри, верни и точни приятели...
Когато станахте министър, приятелите ви не станаха ли повече?
- Не е приятелство това, когато около теб почнат да се въртят като мухи-винарки. Когато станах министър, дни наред не свалях телефонната слушалка. Когато вече не бях - се обадиха истинските... да пием по ракия.
А завистници имате ли?
- Не виждам защо да ми завиждат...
Известен адвокат сте, дори много известен адвокат, с интересни клиенти...
- Аз не ги набирам. Те сами идват... Аз се занимавам само с наказателно право - от 1968 година. Тогава започнах работа в полицията. Печеля делата, защото по-скоро познавам материята и имам способността да събирам доказателства и да оборвам тезите на прокуратурата, които в повечето случаи са несъстоятелни. Ето например - банковите дела...
Всички подобни дела се провалиха, независимо от първоначално обявените намерения на прокуратурата...
- Провалът им беше заложен още в началото от упоритостта на прокуратурата да ги води по текста от Наказателния кодекс, който предвижда наказание за извършени престъпления от длъжностни лица, но длъжностните лица от частните търговски дружества не могат да бъдат субекти на това престъпление.
Несъзнателно или умишлено беше това действие на прокуратурата?
- Не мога да направя такова твърдение... указанието за воденето на тези дела в тази насока идваше отнякъде свише...
Искате да кажете отнякъде извън прокуратурата?
- Не. Това си беше позиция на прокуратурата. Мога да кажа и умишлена, и некомпетентна. Там се извъртяха много хора, надойдоха много млади прокурори. В наказателното право трябва да можеш да направиш диагноза на казуса и на доказателствата. Не можеш ли да я направиш - обричаш делото на провал.
А защо през 1996-а гръмна финансовата система на държавата?
- Въпросът е много сложен. И ако трябва да се каже защо и какво е станало, трябва икономистите да направят анализ на събитията от 1990 година насам...
Тоест за фалита на банките никой не трябва да носи вина...
- Далеч съм от такава мисъл. Но когато създадеш една нестабилна обстановка в отношенията между стопанските субекти, винаги ще намериш някое длъжностно лице, което ще направи някоя магия. Никой от големите и сериозните банкери не е направил нарушение, което да доведе да фалита на банката. Например МИНЕРАЛБАНК, бях адвокат на един от нейните шефове... (разказва ми за 450 млн. долара кредити, получени от чуждестранни банки и раздадени преди 1989-а на социалистически предприятия, които не бяха приети като държавен дълг. И въпреки това банката ги е намалила на около 250 милиона)... можеш ли да кажеш, че тази банка е била управлявана зле...
Нека да се върнем във времето, когато станахте и бяхте министър на вътрешните работи?
- Случайно станах. Не исках и не съм се занимавал с политика. Бях преди това, през 1992-ра, директор на полицията... Назначат някой, някъде за директор - научавам от вестниците. Уволнят някой - пак оттам. И надигнах глас... Тогава започнаха да ми пращат предложенията. Дойдоха две. Едното за Плевен, за директор на управлението там предложен някакъв дознател. Кметицата го харесвала. Аз написах резолюция, че ако тя си го харесва, да си го вземе в общината. Назначиха го. Същото стана и в Русе. Спряха да ми пращат предложенията... Сега разбирам Веселин Петров - никой за нищо не го пита. И си подадох оставката... Президентът Желев обаче не ми я разписа. И стоях до края на 1992 година. След като не беше гласуван поисканият от тогавашния министър-председател Филип Димитров вот на доверие и падна правителството, получих две предложения за министър на вътрешните работи. Тогава БСП на два пъти опита да състави правителства, но не минаха. (разказва ми как се е забъркал в политиката покрай проектозакона за МВР от 1991 г., който предвиждал децентрализация и деконцентрация на властта, за да може да служи на цялата нация, независимо от това, кой управлява. Но БСП и СДС не давали и дума да се издума за закон в подобен смисъл. И продължава): ... Обажда ми се покойният вече професор Любен Беров, които беше натоварен да състави правителство с мандата на ДПС, и ме кани. Аз пак казвам, че с политика не се занимавам. А той ми отговаря с дрезгавия си глас: А бе, Михайлов, аз не те каня да се занимаваме с политика, а да свършим някаква работа. Държавата отива на разпад.... И аз се съгласих. Отидох в Народното събрание. Запознах се и с останалите министри. И от тогава сме си приятели...
Какво и как заварихте в МВР, датата би трябвало да бъде 30 декември 1992 година. Каква е вашата истина за уволненията от времето на Атанас Семерджиев и Йордан Соколов? 11 200 при първия и още 4800 души при втория, или?
- Общо взето, към 13 600 души за две години... От тях към 8000 при Семерджиев, а останалите - по време на Соколов. Той (Семерджиев) ги уволни, за да намали по неговите думи противоборството между демократичните сили и тоталитарния режим. Някъде в началото на януари 1990 г. той уволни целия колегиум на министерството, към 16-17 високопоставени служители с мотива, че те си били подали оставките. Това беше обявено пред целия личен състав на МВР...
За онази прословута среща с Александър Лилов, тогава генерален секретар на БКП, ли става дума, при която служители на МВР били казали доста неблагоприлични, меко казано, думи по адрес на партията и по негов адрес?
- Семерджиев ги беше събрал предварително. Озвучени бяха и други зали, включително и столът и киносалонът... (телефонен звън прекъсва разговора ни, установявам, че е изминал почти час. След минути отпиваме по глътка студено кафе и Виктор Михайлов продължава)... той обяви, че всички са си подали оставките...
Каква беше реакцията на подалите си оставки и кои точно бяха тези хора?
- Това бяха всичките заместник-министри, началници на управления, ръководният кадър на министерството... (казва няколко имена - Кольо Коларов, ген. Васил Георгиев, Аначков, и обяснява, че всичките били, меко казано, като попарени, но всичко това било прелюдия към станалото после)... Семерджиев мислеше, че всичко това се прави за добро, защото навън се говореше, че ще се превзема МВР, архиви, агенти. И това го направи, за да се изпусне парата от цялото насъбрало се напрежение. Тогава всички бяха срещу 6-о управление. Уволнявани бяха преди всичко офицери от сигурността. Останалите бяха освобождавани по някакви други критерии. Уволняваха се хора на служба до три години и над 15 години. Идеята беше, че младите ще си намерят някаква работа и път в живота, а онези на възраст ще се пенсионират. Става дума за хора на 38-40-годишна възраст... След това Соколов продължи с уволненията...
А какви бяха неговите критерии...
- Де да ги знам, не можах да ги схвана. Всичко беше партийно-политически критерии... Навръх Новата 1992 г. по факса бяха офраскани всичките директори на окръжни управления, покрай тях си отидоха и други...
И всички минаха от другата страна...
- Това е много относително. Аз лично не познавам такъв, който да е станал бандит. Много от тях отидоха в Мултигруп, други в банки и в застрахователни дружества...
Нека, ако приемете да се върнем на въпросното събрание, от което започва разгромът на МВР... Какво беше казано на Лилов...
- Разговорът с Лилов стана, защото дни преди това на пленум на БКП беше изнесено, че Централният комитет тогава бил разбрал, че по времето на възродителния процес е имало насилие...
Не ми го казвате сериозно...
- Това вбеси цялата полицейска общност, която имаше отношение по въпроса. Цялото министерство по тази причина беше пред бунт... Тогава стана един много тежък разговор, редица служители отправиха невероятни критики към ЦК и към Лилов. Даже един от служител от Първо управление (сега Национална разузнавателна служба - бел. авт.) направо му каза, че ако искат да измият името на партията пред обществото, всички ръководители на БКП да си подадат оставките... Много остри изказвания, беше много бурно, не му стана приятно на Семерджиев, да не говорим за Лилов. Отговорите на Лилов предизвикваха нови въпроси и нови реплики от състава на МВР...
Какво, освен възродителния процес, се обсъждаше на това събрание, среща или както и да го наречем...?
- Генерал Савов, началник на управлението в Разград, обясни, че станалото е в резултат на водената от БКП и държавата години наред политика. Заради дадените на това население повече права, отколкото на българските граждани. Привилегии в следване, в работа, и че тази политика е довела да обезбългаряване на дадени райони. И че МВР е участвало едва когато са се сменяли имената, и то за опазване на обществения ред.
Какви бяха отговорите?
- Лилов даваше отговори, които не задоволиха никого...
Последваха ли репресии?
- Нямаше наказания, но така или иначе след това последваха уволненията. Тогава беше извадено и дознанието от МВР и в следващите години полицията остана без правомощия за разследване. Десетки пъти съм го обяснявал на десетки политици, но всички си го пускат покрай ушите. А това беше катастрофа за разследването в България и за борбата с престъпността. Дознанието бе ликвидирано, преди да бъде приета конституцията. Дознанието - през 1990 г., конституцията - през 1991-ва. Няколко стотици хиляди дознания се прехвърлиха на следователите. Наложи им се да работят по 200-300 дела. Някои се изпоразболяха, други напуснаха и оттогава срокове не се спазват. Сега процесът е обратен. Чувам, че в Столичното следствие миналата година е било изпратено само едно дело. Дознателите работят на принципа: проба-грешка, проба-грешка. И вървят напред. На всичко отгоре работят в изключително тежки материални условия - кабинети, компютри, помощни материали, организация на призоваване. И като за капак значително по-ниски заплати от следователите. И следва - люто текучество. Оттук и големите проблеми с борбата с престъпността. За 19 години - четири без дознание и две без следствие. Шест години без нормално разследване.
Къде удря най-сериозно престъпността?
- Върху обикновения гражданин.
Има ли някакъв умисъл във всичките тези недомислия? В органите на МВР, следствие, прокуратура? Не бих приел, че само глупост се крие зад всичко това?
- Политикантстване, политикантстване. Хора, които не са и професионални политици, навлязоха в парламента. Като добавим и липсата на компетентност...
Разговора води Ангел Шойлев
Продължава в следващия брой

Facebook logo
Бъдете с нас и във