Десетки обвинени в тежки престъпления може да излязат на свобода, ако максималният срок за задържането им под стража в досъдебната фаза изтече по време на извънредното положение. Защото заради коронавируса съдилищата на практика спряха да образуват съдебните дела, които биха позволили престоят им в ареста да продължи.
Става дума за всички обвиняеми, които са престояли в арестите повече от 2 или 18 месеца. В Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) е посочено, че за най-тежките престъпления, които се наказват с повече от 15 години лишаване от свобода, максималният срок за арест по време на досъдебното производство е 18 месеца. А най-краткият срок - за т. нар. леки престъпления (до 5 г. затвор) - максималните "решетки" са 2 месеца. След изтичането на тези срокове прокурорите са длъжни незабавно да освободят задържаните. С изключение на онези, чиито обвинителни актове са внесени в съда и срещу тях са образувани съдебни производства.
Само че в момента точно това не се случва:
прокурорите внасят обвинителни актове, но съдилищата не образуват дела!
Защото така гласи решението, взето от ВСС на 16 март с амбицията да уреди дейността на съдилищата по време на епидемията.
В това решение изрично са изброени кои производства продължат в съдилищата по време на извънредното положение и кои се вдигат "на трупчета". За най-голяма изненада, наказателните дела от общ характер не попадат в списъка на "входираните книжа, които инициират съдебни производства".
Незнайно защо, кадровиците на Темида изобщо не са съобразили, че без да образуването на съдебно производство, предварителното задържане под стража над законоустановените срокове, остава без правно основание. И прокуратурата ще е длъжна да отмени мерките за неотклонение на всички "такива" арестантите.
Според обвинителите, дотук се стига заради
противоречие между "извънредния" закон и решението на ВСС.
От една страна Законът за мерките и действията по време на извънредното положение не спира сроковете по наказателните производства. Според него се спират всички процесуални срокове, с изключение на тези по наказателните дела, както и при исканията за екстрадиция и европейски заповеди за арест. Ако се следва само законът излиза, че забрана за образуване на дела, въобще не е предвидена, включително и за административно-наказателните производства (т.е. тези по обжалването на глоби и санкции). Нито пък трябва да се спре разглеждането на наказателните дела.
В решението на ВСС от 16 март обаче пише друго. То блокира всяка дейност по образуването и разглеждането на наказателни дела извън изрично посочените в него. И това създава проблем. Още повече, че ВСС очевидно няма никакво намерение да разширява обхвата на действията на съдилищата, които ще продължат по време на извънредното положение. А пледира точно за обратното – законът да бъде изменен така, че да бъде съобразен с решението на ВСС.
Опит да се излезе от колизията бе направен с "поправка" на ВСС-решението, приета на извънредно заседание от 26 март. С нея се даде възможност на административните ръководители по места сами да решават кои дела извън "каталога" на ВСС са спешни и важни, че да разрешат по-нататъшното им движение. Колко от председателите на съдилища ще го направят и дали това няма да доведе до хаос поради различното тълкуване на понятието "неотложен характер" - никой не може да каже.
До момента единствено Върховният касационен съд започва да образува "стопирани" дела в условията на извънредно положение. Във вторник (31 март) неговият председател Лозан Панов издаде нарочна заповед, с която разреши да бъдат образувани касационни производства по всички постъпили и заведени жалби. Ще бъдат обявявани и съдебните актове. (Само за справка - няколко часа по-рано, ВСС категорично отказа да приложи същата формула и за останалите съдилища!)
Всъщност,
какво имат право да гледат съдилищата и какво – не?
В решението на ВСС изчерпателно е посочено какви дела може да гледат съдилищата по време на извънредното положение. Идеята е в съдебните палати да не се допуска струпване на "външни лица" - адвокати, вещи лица, свидетели, журналисти, съдебни охранители, обикновени граждани.
От досъдебната фаза на наказателните производства ще се разглеждат само мерките за неотклонение "Задържане под стража", разпитите на свидетели пред съдия, исканията за отстраняване от длъжност. А от съдебната фаза - жалбите срещу мерките за неотклонение, наложени по време на съдебното производство (вкл. по чл. 270 от НПК, ако дело все пак е образувано).
Освен това, не са спрени производствата по исканията за защита на пострадалия, за настаняването на обвиняем в психиатрия за изследване, за налагане на обезпечителни мерки по искане на прокурора или на гражданския ищец.
Разрешени са още налагането на принудителни медицински мерки; делата за екстрадиция по искания с европейска заповед за арест; за признаване и изпълнение на чуждестранните съдебни актове; производствата по Указа за борба с дребното хулиганство.
Делата за спекула, образувани по прясно ремонтирания текст в чл. 225 от НК (отклоняване от задължителната карантина и разпространяване на фалшиви сигнали за тревога), както и делата по искания за подслушване и предоставяне на трафични данни - също продължават да се разглеждат.
Разрешени са и един куп процесуално-следствени действия: вземане на образци за експертиза, оглед, обиск, изземване на кореспонденция и т.н.
За всички останали наказателните производства е преценено, че могат да продължат след отмяна на извънредното положение, когато и да се случи това.
"Спешни” граждански и административни дела
също са разрешени. Стига, разбира се, "някой" да прецени, че от застопоряването им ще накърни правата и на двете страни едновременно.
Така в момента в съдилищата се разглеждат дела за определяне на привременни мерки за упражняване на родителски права, за издаване на заповеди за защита от домашно насилие, за разрешение за теглене на суми от детски влогове, за обезпечение по бъдещ и висящ иск, за обезпечаване на доказателства, искания за спиране на вписвания в Търговския регистър
Административните дела също се гледат, макар и в твърде ограничен обхват:
- оспорване на допуснатото предварително изпълнение,
- разкриване на данъчна и осигурителна информация от съда,
- спиране на изпълнението по ревизионни актове,
- обезпечителни производства,
- жалбите срещу 24-часовите арести по Закона за МВР.
От сряда (31 март) ще се разглеждат и жалбите срещу незаконни действия и бездействие на административните органи.
Всичко останало остава за след извънредното положение. Което значи, че магистратите най-вероятно ще останат без дългата си лятна ваканция. Поне за тази година.
